Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Елъри Куин
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Finishing Stroke, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция, форматиране
Analda (2017)

Издание:

Автор: Елъри Куин

Заглавие: Последният удар

Преводач: Здравко Добрев

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Компас“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: Американска

Художник: Пламен Монев

ISBN: 954-8181-20-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2328

История

  1. — Добавяне

Глава двадесета
… Продължение и край

в която мистър Куин се изповяда за грешките на младостта си и довежда, макар и със закъснение, историята за Дванадесетте нощи докрай

— Аз искам — продължи Елъри, тъй като ми беше достатъчно само да обобщя трите улики, които на онова Богоявление, преди много години, аз така и не можах да осмисля докрай.

Първата от тях е групата неразбираеми рисунки. Нали помните, на обратната страна на няколко от белите картички, на които бяха напечатани стихчетата, онзи, който ги е съчинил и напечатал, беше нахвърлил с молив твърде схематични рисунки? Имаше ги не на всички картички, само на четири от дванадесетте. Самият им случаен характер свидетелстваше, че те са се появили по-скоро несъзнателно, отколкото преднамерено. Като че ли замислен над тези картички, авторът си е играл с молива — с една дума, драскал е машинално, замислен за нещо съвсем друго. В такъв случай, рисунките придобиват стойност, насочвайки към подсъзнателното аз на онзи, който е съчинявал, печатал, подлагал друг, рисувал и убивал — в противовес на стихчетата и другите творения на неговото съзнателно аз. За съжаление, рисунките не ми казаха нищо. Те просто ми се сториха опростени изображения на онези предмети, към които се отнасяха стиховете, напечатани на картичките.

Старецът слушаше внимателно, даже критично.

— Да? — каза той. — Продължавайте, мистър Куин.

Елъри извади от джоба си лист хартия и го разтвори.

— Преди време прерисувах това от оригиналите, мистър Крейг. Вероятно това ще опресни вашата памет — той се наведе, протягайки листа. — Погледнете ги.

Лапата сграбчи хартията. По нея беше изобразено следното:

obobsteni_kartichki.png

— Тогава всички ние сметнахме, че скиците изобразяват предмети — каза Елъри. — На картичката, запознаваща ни с вола, къщата и камилата, от другата й страна беше надраскано O и X; а също къщичката с остър покрив, пет прозореца и врата и най-отличителната черта на камилата — нейните гърбици. На картичката, в която се говореше за тараби, имаше рисунка приличаща на стобор. На картичката, където се споменават ръка и длан — между другото, това е най-интересната картичка — от другата страна имаше нещо като щамповано изображение на ръка, състояща се от пет разперени пръста и кръстче на онова място, където трябва да е дланта. А на картичката с водата и рибката имаше вълнообразна линия, която можеше да изобразява само вода и крайно опростено изображение на риба. Узнах ли аз от тези рисунки нещо за онзи, който ги е надраскал? — Елъри поклати глава. — Едва преди тридесет и шест часа, не по-рано. А на вас, мистър Крейг, какво ви говорят те за автора?

Старецът гледаше рисунките с изумление.

— Невероятно! — възкликна той. — Едва сега го забелязах.

— Да, подсъзнанието е нещо коварно — Елъри кимна. — Авторът на оригиналите на тези рисунки ги е начертал мотивирано, макар да не се е замислял много, както и за изображенията на предметите, за които се говори в картичките, но несъзнателната техника на рисуване го е издала стопроцентово. Като доказателство, че това е било направено не съвсем осмислено служи фактът, че той си е позволил да използва картичките. Ако той само си беше направил труда да помисли, че те могат да го издадат, щеше да му остане само да ги накъса и да напечата нови, с чиста обратна страна.

И каква именно е тази несъзнателна техника, която го издава и която аз открих едва двадесет и седем години по-късно? — каза Елъри. — Ами просто това, че всеки елемент от тези рисунки — всяко кръгче, квадрат, линия, точка кръстче — изцяло влиза в определена система от знаци, използвана на конкретен етап от издателската и полиграфическа дейност — четенето на коректурите. Ако при четене на ръкописа или шпалтите коректорът открие в текста цифра или число, което по негово мнение следва да се напечата с букви, той слага на полето мъничко „о“ — като кодово обозначение на да се набере с букви. Ако коректорът види в шпалтите непълно или лошо отпечатани букви, той поставя на полето малко „х“ и словослагателят знае, какво трябва да търси. От тук о и х в ОХ.

Само по себе си това би могло да бъде просто съвпадение. Но погледнете къщата. Тя се състои от седем елемента. Пет от тях са малки квадратчета, а това е коректорски знак, обозначаващ кръгла шпация или да се пропусне един знак. Заврънкулката, приличаща на врата, това е коректорският знак по-нататък в посоченото направление. Обърнатата птичка е знак за допълнително включване на текст. Две такива птички една до друга — така авторът е изобразил камилските гърбици — това са два знака за допълване поред.

Изображението на стобора? То се състои от вертикални и къси хоризонтални линии. Вертикалната черта има най-малко две конкретни значения за коректора и печатаря, а хоризонталните, разбира се, означават просто дефис, разделителна чертичка.

Точките, образуващи пръстите на ръката. С точки над думите коректорът обозначава да се запазят задрасканите от мен думи, обикновено като прибавка към тях на полето пишат отменя се. X на мястото на дланта е още едно маркиране на дефект при печатането.

Вълнообразната линия на водата? Този знак под текста означава да се набере с дебел шрифт. А изображението, приличащо на риба, е един от няколкото начини да се предаде командата да се махне.

Там, където всеки без изключение елемент се явява част от символичен знак на коректорите не може и да има съмнение, че онзи, който разсеяно е рисувал картинките, извънредно добре владее този език, дотолкова добре, че го използва несъзнателно. Съгласен ли сте, мистър Крейг?

— Абсолютно — старецът слушаше като омагьосан.

— Такъв беше закъснелият отговор номер едно. Не по-малко интересен е номер две.

Както помните, ключовите думи в стиховете бяха напечатани шпацирано, разделено. Например, думата „къщи“ беше напечатана не къща, к ъ щ а. Да, аз веднага разбрах какво означава това. Аз още в първата вечер отбелязах, че това се прави за подчертаване на думата в редицата от други думи в строфата. Но ето какво разбрах едва вчера — този начин на подчертаване на думата се оказа още един подсъзнателен номер на автора.

Та какво ще направи обикновен човек, ако иска да наблегне върху напечатана на машина дума? Той ще я подчертае или, ако става дума за печатарски набор, ще я набере с курсив. Обаче още през 1931 година знаменитият британски художник, график и експерт по шрифтовете Ерик Гал настояваше в печата навсякъде да се използва разреждане вместо подчертаване или курсив — което дотогава са правели само яростните пуристи сред полиграфите. Засега тази практика не се прилага повсеместно, но много печатари-пуристи продължават да подчертават думите с разредка.

— Вярно е, вярно е — промърмори старецът.

— Две толкова недвусмислени улики почти неизбежно водеха към не по-малко недвусмислен извод — продължи Елъри. — Но през миналата нощ аз открих и трета, която не съм забелязал тогава, по време на коледните празници, и която окончателно поставя всяко нещо на мястото му.

Помните ли, мистър Крейг, последната строфа в последната картичка, получена от Джон, онази същата, върху която лежеше Джон Трети с кинжал в гърба? Това беше строфата С удар последен в последния час!

Това може би изглежда малко натъкмено, но вие знаете колко изтънчени могат да бъдат подсъзнателните действия на нашия ум. Последен удар — това е понятие, възникнало в древния йонийски град Колофон, чийто знаменит кавалерийски отряд неизменно е трябвало да нанася последния удар в боя. Но точно така и професионалистите обозначават съвременния библиографски термин колофон, който означава — и едва ли е нужно да обяснявам това на вас — основните данни в самия край на книгата, където се дават най-важните факти, свързани с издаването й: имената на автора, редактора, художника, място и време на издаването и други.

Тук подсъзнанието сериозно е подвело нашия автор, той и машинописка, той и убиец. То го е подтикнало при убийството на онзи от братята, когото е считал за истинския Джон — тоест при изпълнението на замисъла си — да употреби печатарския термин, означаващ същото!

Елъри решително захвърли цигарата си, сякаш поставяше точка.

— Това е. И кой от тази група е знаел коректорските знаци толкова добре, че ги е използвал неволно като елемент на рисунките? Кой от групата е можел да използва разреждане или подчертаване на думата, както постъпват само най-взискателните пуристи сред печатарите? Кой от групата с най-голяма вероятност е можел да употреби професионалния печатарски синоним на думата колофон? Кой, освен едно лице, професионален печатар, дотолкова пропит от духа на професията си, че се извисил, както беше казал някой някога, до нивото на истинско изкуство? Вие сте напечатал тези картички, мистър Крейг. Вие сте надраскал тези рисунки. Вие сте изпращал подаръците и сте нанесъл последния удар с кинжал в гърба на човека, който сте взели за своя възпитаник. Вие сте насочвал подозрението към самия себе си.

Старецът мълчеше. Той седеше, стиснал загасналата лула, клатейки десния си крак над страничната стена на площадката и движеше челюстите си, дълбоко замислен. Най-накрая той почти с хитрина произнесе:

— Казвате, че сам съм насочвал подозрението към себе си? И при това сам току-що казахте, че нито един разумен човек няма да се заеме да изобретява толкова изтънчена система от намеци с единствената цел да разобличи сам себе си. Сам ми признахте, че именно затова сте и решил, че съм невинна жертва на интрига.

— През януари на деветстотин и тридесета аз бях много млад — кимна Елъри. — А всичко изглеждаше съвсем логично, не е ли така? Да, никой не би повярвал, че разумен човек ще хвърли подозрението върху себе си. И ми трябваше поточе от четвърт век, за да разбера, че разумен човек може да насочи подозрението към себе си, поради причината че никой няма да повярва в това.

Старецът се смя толкова дълго и силно, че започна да се задъхва. Елъри стана и го потупа леко по гърба. Когато пристъпът на Крейг премина, Елъри си седна на мястото.

— Ти си умен, момчето ми, умен си — изхриптя старецът.

— Вие, мистър Крейг, се оказахте много по-умен. Вие сте прочел книгата ми и, без съмнение, сте изстискал от Джон всички сведения за мен. Вие сте изчислил всички особености на моето мислене и изхождайки от това, сте изградил плана си. Вие сте ми подхвърлял очевидни неща с увереността, че аз ще ги отхвърля. И се оказахте прав. Това беше майсторски двоен блъф, който съвършено ме обърка. Мога само да ви засвидетелствувам закъснялото си възхищение.

— Но как само рискувах, а? — старецът прихна от смях. — Глупаво е да се рискува така, да?

— Не — каза Елъри. — Защото вие рискувахте нещо много по-голямо. Вие сте искал да убиете Джон. Но ако го бяхте убил без особени измислици, даже, без да оставите улики срещу себе си, все едно щяхте да останете заподозрян номер едно. Нали имахте изключително мощен мотив да желаете смъртта на Джон до 6 януари 1930 година. И би било невъзможно да се скрие този мотив. Съгласно завещанието на бащата, ако Джон беше умрял, преди да навърши двадесет и пет годишна възраст, вие, Артър Бенджамин Крейг, щяхте да наследите цялото състояние на Себастиан. Единственият начин, по който можехте да се надявате да отвлечете вниманието от този мотив, беше умишлено да привлечете вниманието към нещо друго. Ако беше възможно да бъда убеден, че някой преднамерено насочва подозрението за убийството срещу вас, аз бих сметнал вашия мотив като нещо, което убиецът просто е използвал за своите цели. И не бих го взел предвид. Така и стана.

— Не съвпада — старецът заговори с някаква озлобеност. — За какво ми е трябвало на мен, богатия човек, и имуществото на Себастиан? Какво, да не съм заприличал на чак толкова користолюбив човек, мистър Куин?

— Не, мистър Крейг, но това стана в самия край на 1929 година, само два месеца след най-тежката борсова криза в историята, на 22 октомври. Тя ви заля, както и стотици хиляди други. Но аз не вярвам, че вие сте от онези, които биха се решили на убийство само за да компенсират собствените си материални загуби. Вие сте били душеприказчик на Джон Старши, разпореждал сте се с имуществото и процентите от влоговете и прочее почти двадесет и пет години. Предполагам, че именно поверените ви капитали сте проиграл неразумно на борсата, като сте се надявал на онези опасно високи проценти, които по него време бяха примамка за всички — а за това можеше да отидете в затвора. Единственият начин да се прикрият вашите злоупотреби е бил да се отървете от Джон, докато не е станал законен притежател на състоянието. Тогава сериозно оскубаното наследство би попаднало у вас и никой не би узнал нищо. Имало е, разбира се, и друг вариант — да не убивате Джон, а да му признаете, че ще наследи малко или пък нищо и да се оставите в ръцете му. Но аз предполагам, мистър Крейг, че сте имал основания да не се уповавате прекалено на милостта на Джон. Аз самият долавях у него някаква скрита жестокост. А вие не сте се съмнявал, че той не само ще ви застави да ликвидирате цялото си имущество и да му го продадете, но отгоре на това и ще ви тикне в затвора. И за да не се окажете зад решетките, вие сте се подготвил да извършите убийството.

— Да — изръмжа старецът. — И всичко отиде на вятъра. От наследството не остана нито цент. През онези два месеца след краха аз пресметнах всичко: събрах подаръците, напечатах стихчетата на машината, която бях скрил в печатницата. Приготвих всичко за вас, до последната дреболия…

Гласът му премина в хленчещ шепот.

— И не предполагах, че Джон има жив брат-близнак… А пък за трима си нямах и понятие… Не знаех, че Джон крие брат си в моята къща. Когато разбрах какво съм направил — че Джон е още жив — вече беше късно. Когато в онази нощ Джон в дванадесет без четвърт влезе в хола, пълен с хора — в това число и полицаи — вече не можех да поправя грешката. След петнадесет минути настъпваше полунощ, той по закон ставаше двадесет и пет годишен и също по закон — и наследник на бащиното си състояние. Аз бях разорен.

— И тогава сте разпродал всичко, каквото сте имал — каза Елъри, — печатницата, къщата, движимото и недвижимото си имущество, насъбрали сте достатъчно, за да предадете на Джон точно толкова, колкото е трябвало да наследи; и нито той, нито някой друг е заподозрял, че му предавате собственото си богатство, а не неговото. Така ли е било, мистър Крейг! И затова ли живеете в тази съборетина, издържан от Елен?

— Да — произнесе старецът с достойнство. — Аз се разорих и оттогава съм беден. Няколко години ми се удаваше да си изкарвам хляба тук със старата професия. Но след това ми казаха, че съм прекалено стар… Елен си мисли, че съм изкуфял скъперник, чиито сандъци са натъпкани с пари. Но все едно ми изпраща парички, господ да я благослови. Ако не беше тя, аз отдавна бих умрял от глад.

Главата му клюмна на гърдите. Елъри мълчеше. Доста по-късно, когато видя, че старецът е забравил за него, той се обади тихичко:

— Мистър Крейг…

Главата на стареца трепна.

— Да?

— Мистър Крейг, вие убихте и доктор Хол, така ли е?

— Кого? Ах, Хол. Да, да, убих го.

— Признавам, че така и не можах да изчисля защо сте убил Хол, след като не сте знаел нищо за близнаците.

— Това беше недоразумение, ужасно недоразумение… Онзи, другият Джон, когото нарекохте Джон Трети, го пуснал тайно в къщата, но аз не знаех за това. За пръв път разбрах за него, когато го видях в библиотеката, където той ме изчакваше. Каза ми, че е лекарят, който е акуширал при раждането на Джон през 1905 година. Той не говореше за никакъв друг Джон. Сигурно е знаел за сюрприза, който момчетата са готвели и е обещал да не ги издава. Във всеки случай той говореше за Джон, а аз мислех, че има предвид моя Джон, макар че той е подразбирал своя. Доктор Хол беше заподозрял нещо за мен; той душеше за всичко и отнякъде беше разбрал, че наследството е пропаднало заради краха на борсата. Той посветил години от живота си на целта да осигури на своя Джон половината от наследството и беше вбесен от мен. Той ме заплашваше, твърдеше, че ще ме разобличи, ще ме изпрати в затвора, ако аз не компенсирам загубите. Планът ми тогава беше вече готов. Бях вече решил да убия Джон вечерта на шести януари, а сега този Хол можеше да развали всичко преди още да съм започнал. Затова разбрах, че се налага да го убия. И го убих.

Ако ми се беше удало да измъкна трупа му от къщата — продължи Артър Крейг, — и да го захвърля някъде, така щях и да направя. Но когато из къщата сноват толкова хора, не се съмнявах, че някой ще ме види. Затова направих каквото можах — събрах всичко, което можеше да посочи самоличността му или да помогне за установяването й, изгорих го в камината и се надявах да се размине.

Тук веселието напусна стареца. Главата му се сведе отново, но този път се изправи бързо.

— Сега знаете всичко, мистър Куин — каза той. — Как смятате да постъпите с мен?

— Не знам — Елъри извади още една цигара и се втренчи в нея. — Общо взето знам, мистър Крейг. Тези престъпления са били извършени преди повече от двадесет години. Възможно е моето разгадаване да е, както твърдите, много умно. Но от юридическа гледна точка то е и също толкова безполезно. Отсъствуват доказателства в юридическия смисъл, с които да се мотивират арест и съдебен процес. Но даже и да ги имаше… На колко години сте, сър?

— Скоро ще станат деветдесет и две.

— Деветдесет и две — Елъри стана. — Мисля, мистър Крейг, че трябва да се сбогувам с вас.

Старецът го гледаше, без да мига. После той с треперещи ръце зарови в някакъв процеп на дрехите си, измъкна вехта кесия за тютюн и започна да тъпче лулата си. Елъри скочи от площадката и заслиза предпазливо по стълбите.

— Стой — подвикна Артър Б. Крейг. — Я почакай за минутка.

— Да?

— Аз имам своеобразен начин на мислене — каза старецът, опипвайки около себе си за кибрит. — Може да се каже, че е активен. И любознателен. Изобщо нещо като твоя.

— Да? — повтори Елъри с едва забележима усмивка.

Старецът намери кибрита, драсна клечка и смукна дълбоко.

— Преди около час, мистър Куин, вие говорехте за това как сте се досетил за пръв път какво трябва да означават тези двадесет предмета, подаръците за Джон. Казахте, че сте разтворил вашия екземпляр на това сувенирно издание на стиховете на Джон, което напечатах аз, и че на титулния лист сте видял нещо, което ви е подсказало, че двадесетте предмета означават буквите на азбуката. Ето, опитвам се да си спомня какво именно на титулния лист е могло да ви подскаже това.

Артър Бенджамин Крейг помълча и пак запита:

— Та какво беше това, мистър Куин?

— Названието на вашата фирма, за което, доколкото разбирам, сте взели собствените си инициали — каза Елъри. — „Ей Би Си“, с други думи — азбуката.

Край