Клайв Къслър
Циклопи (54)

53.

— Стоп машини! — заповяда Клайст, после провери отново показанията на уредите на изкуствения спътник „Навстар“ и потупа с измервателния пергел опънатата морска карта. — Намираме се на седем мили източно от Кайо Санта Мария. Дотолкова най-много можем да се осмелим да се доближим с ПССП.

Майор Кинтана, облечен с камуфлажно военно облекло, погледна жълтото кръгче на картата.

— Ще ни трябват четирийсет минути, за да завием на юг и да излезем на суша откъм кубинската страна.

— Вятърът е умерен, а вълните са едва половин метър високи. Другото щастливо обстоятелство е, че няма луна. Над повърхността е черно като в рог.

— Само че то си има и лоша страна — въздъхна тежко Кинтана. — Това, че тъмнината ще ни прикрива, е добре, но пък ние няма да можем да виждаме дали навън не се разхождат патрули. Според мен основният ни проблем е, че не разполагаме с точните координати на обекта. Има вероятност да излезем на сушата на километри от него.

Клайст се обърна и погледна към открояващата се висока фигура, облегната на отвесната преграда. Мъжът беше облечен със същите нощни военни дрехи като тези на Кинтана. Пронизителните зелени очи срещнаха погледа на Клайст, който попита:

— Все още ли не можете да определите местоположението?

Пит се изправи, пусна обаятелната си, нехайна усмивка и отвърна кратко:

— Не.

— Не ни окуражавате много — сопна му се Кинтана.

— Възможно е, но поне съм откровен.

Клайст заговори със снизходителен тон:

— Съжаляваме, господин Пит, че по време на бягството ви не сте имали идеални условия да огледате добре всичко. Ще ви бъдем обаче много признателни, ако ни дадете малко по-точни указания.

Усмивката на Пит изчезна.

— Вижте какво, бях изхвърлен на брега посред нощ и сред бушуващ ураган. Както това, така и бягството ми се случиха от другата страна на острова, където би трябвало и сега да излезем на суша. Не съм мерил разстоянията, нито съм пускал трохи, за да бележа дирите си. Брегът беше равен, без никакви възвишения или потоци. Имаше само палмови дървета, храсти и пясък. Антената се намираше на около осемстотин метра от селцето. А обектът — почти на километър и половина оттатък него. Излезем ли на шосето, обектът ще ни се падне отляво. Толкова мога да ви кажа.

Кинтана смирено кимна.

— При тези обстоятелства не можем да искаме повече.

В този момент в командния пункт влезе моряк, облечен небрежно с джинси и тениска. Той безмълвно подаде на Клайст разшифровано съобщение и си излезе.

— Дано не е отменяне на задачата в последния момент — подхвърли остро Пит.

— Нищо подобно — смънка под носа си Клайст. — По-скоро е нова задача, при това нелека.

Той прочете повторно съобщението и иначе безизразното му лице се помрачи. После подаде листа на Кинтана, който след като се запозна с текста, сви гневно устни, преди да го връчи на Пит. Съобщението гласеше:

Космическата совалка „Гетисбърг“ се е отделила от космическата станция, обикаля в орбита и се приготвя за спускане към земната атмосфера. Всички връзки с нея са прекъснати. Електронната апаратура на целта ви е проникнала в компютрите за насочване на полета и е поела управлението. Очаква се отклонение на курса, за да бъде приземена на кубинска територия в 03:40. Скоростта критична. Бедствени ще са последиците, ако обектът не бъде разрушен навреме.

— Много мило от тяхна страна, че ни уведомяват за това в последния момент — подметна мрачно Пит. — До три и четирийсет остават по-малко от два часа.

Кинтана погледна строго Клайст.

— Възможно ли е руснаците наистина да го сторят и да се измъкнат безнаказано?

Клайст обаче не го слушаше. Бе съсредоточил отново поглед в картата и начерта къса линия с молив до южния бряг на Кайо Санта Мария.

— Къде горе-долу може де се намира антената?

Пит взе молива му и отбеляза малка точица в основата на „опашката“ на китообразния остров.

— Това е най-смелото ми предположение.

— Добре. Ще ви дадем малък водоустойчив радиопредавател и приемник. Ще отбележа новото местоположение на картата и ще го програмирам в компютъра на „Навстар“, после ще засека сигнала ви и ще ви насочвам.

— Може и да не сте единственият, който ще засече сигнала ми.

— Има известен риск, но поне ще ни спести ценно време. Би трябвало да успеете да взривите антената и да прекъснете връзката им с „Гетисбърг“ за по-кратко време, отколкото ако се опитате да влезете в обекта и да унищожите главния център.

— Това е разумно.

— Щом сте съгласни, господа — продължи спокойно Клайст, — предлагам да поемаме.

 

 

Подводният съд със специално предназначение не приличаше на нито една от подводниците, които бе виждал Пит. Беше дълъг над деветдесет метра и имаше формата на длето. Хоризонталната клиновидна носова част се изтъняваше до почти квадратен корпус, който рязко свършваше в отделена с преграда кърма. Горната палуба беше съвършено гладка, без никакви издатини.

На кормилото нямаше човек. Подводният съд беше напълно автоматизиран, ядрената му енергия привеждаше в действие две витла или — ако се наложеше — безшумни помпи, които се снабдяваха с вода от предното количество на движение и тихо я изхвърляха през клапи от двете страни на корпуса.

Конструираният специално за ЦРУ ПССП беше предназначен да подпомага контрабандно внасяне на оръжие, да внедрява тайни агенти и да извършва внезапно нападение и бързо изтегляне. Плаваше на дълбочина до двеста и петдесет метра със скорост петдесет морски възела, но можеше да се движи и по брега, като разперваше двойната си носова част и изхвърляше десантна част от двеста мъже с бойна техника.

Подводницата излезе над повърхността, подавайки равната си палуба само половин метър над черната вода. Групата от кубински изгнаници, водена от Кинтана, изскочиха от люковете и бързо започнаха да изваждат подаваните отдолу водни дашери.

Пит беше карал „Дашер“ в един мексикански курорт. Задвижваният с водни струи морски съд беше произведен във Франция за крайбрежни развлечения. Наричана спортната кола на морето, гладката малка машина приличаше на две скачени едно до друго торпеда. Човек сядаше в нея, облягаше се назад, изпъваше крака, всеки в съответния корпус, и въртеше кормилото, тип автомобилно, в желаната посока. Мощността се произвеждаше от високоефективен акумулатор, който можеше да движи плавателния съд посредством водни струи със скорост до двайсет възела в продължение на три часа, преди отново да бъде зареден.

Предложението да се използват тези съдове, за да се мине под кубинската локаторна мрежа, беше на Пит и Клайст на бърза ръка направи специална поръчка директно в завода, а после уреди да бъдат доставени по въздуха с транспорт на Военновъздушните сили, което се осъществи за петнайсет часа.

Въздухът на ранното утро беше топъл и влажен от ръмящия ситен дъжд. След като всеки от мъжете се настанеше в дашера си, той биваше избутван по мократа палуба над ниския парапет и оттам — във водата. Отзад на всяка кърма бяха монтирани сини лампи със сенници, за да може мъжете да се движат един зад друг.

Пит постоя известно време загледан в тъмнината към Кайо Санта Мария, с отчаяната надежда, че още не е късно да спаси приятелите си. Ранобудна чайка прелетя с крясък над главата му, но остана невидима на фона на тъмното небе.

Кинтана го стисна за рамото.

— Ваш ред е — подкани го той и напрегна очи в мрака. — Господи, какво е това?

Пит държеше в ръка нещо като дървен кол.

— Бейзболна бухалка.

— За какво ви е? Нали ви дадоха АК-74.

— Подарък ми е от един приятел.

Кинтана поклати глава в недоумение, после рече:

— Хайде да тръгваме. Вие ще водите, аз ще бъда най-отзад и ще следя да не изостане някой.

Пит кимна, зае мястото си в дашера и си сложи малкия приемник в едното ухо. Миг преди екипажът на подводницата да го избута зад борда, полковник Клайст се наведе и се здрависа с Пит.

— Заведете ги право в целта — пожела му той с напрегнат глас.

Пит се усмихна сдържано.

— Това е и моето намерение.

После дашерът му се озова във водата. Той включи на ниска предавка и се отдалечи от подводницата. Не беше нужно да се обръща да види дали другите го следват — все едно не можеше да ги види в мрака. Единствената светлина идваше от звездите, но те бяха доста забулени, за да обсипват с блясък водната повърхност.

Пит увеличи скоростта и погледна светещият циферблат на стегнатия с каишка на китката му компас. Продължи курс право на изток, докато не чу гласа на Клайст през приемника си.

— Поемете по азимут 270 градуса.

Пит извърши корекцията и в продължение на десет минути поддържа този курс със скорост няколко възела по-ниска от пълната скорост на дашера, за да даде възможност на останалите мъже да го настигнат, ако са се отклонили от редицата. Беше сигурен, че чувствителните подводни датчици ще засекат настъплението на ударната група, но разчиташе руснаците да решат, че записващите им устройства са регистрирали минаващо стадо риби и да не обърнат внимание.

В далечината, някъде към четири мили на юг откъм Куба, светна лъч от прожектор на патрулна лодка и обходи водната повърхност, прорязвайки нощта с откос като от коса, за да търси неканени плавателни съдове. Далечната светлина ги освети слабо за миг, но те бяха прекалено малки цели, плаващи ниско във водата, за да бъдат забелязани от такова разстояние.

Пит получи нови координати от Клайст и промени курса си в посока север. Нощта беше черна като катран и той можеше само да се надява, че трийсетината мъже го следват плътно. Двойната носова част на дашера се заби в поредица от надигащи се вълни, запрати пръски в лицето му и той усети вкуса на силно солената вода.

Леко развълнуваната от движението на дашера вода образуваше искрящи фосфорни точици, които светваха за миг като армада от светулки и угасваха в дирята му. Най-накрая Пит се поотпусна малко, когато отново чу в ухото си гласа на Клайст:

— Намирате се на около двеста метра от брега.

Пит намали скоростта на малката си лодка и предпазливо продължи напред. След малко спря и се остави на течението. Напрегна очи в тъмнината и зачака, ослушвайки се. Изминаха пет минути и тогава пред него изникнаха неясните очертания на Кайо Санта Мария — черни и заплашителни. Вътрешните води на острова образуваха съвсем леки вълни, чиито тих плясък беше единственият звук, който се чуваше.

Той леко натисна педала за ускорение и съвсем бавно продължи напред, готов веднага да обърне и отпраши в открито море, ако бъдеха открити. След секунди дашерът му се вряза безшумно в пясъка. Пит веднага скочи и изтегли лекия морски съд по брега до на близкия храст под редица от палмови дървета. В това време Кинтана и хората му започнаха един по един да изникват като призраци и го наобиколиха в тесен кръг — мъгляви фигури в мрака, благодарни, че краката им отново са стъпили на твърда почва.

Като застраховка срещу закона на Мърфи, Кинтана си позволи да изхаби ценно време, за да преброи мъжете и да провери екипировката си. Най-накрая, доволен от прегледа, се обърна към Пит.

— След теб, амиго.

Пит погледна компаса си и поведе групата навътре в острова под лек ъгъл наляво. Вървеше, протегнал ръка напред с бейзболната бухалка като слепец с бастун. След около шейсет метра върхът на бухалката удари електрифицираната ограда. Пит спря рязко и следващият го по петите мъж се блъсна в него.

— Спокойно! — прошепна Пит. — Предай назад, че се намираме пред оградата.

След малко двама мъже с лопати се приближиха до него и започнаха да копаят мекия пясък. За кратко време бе изкопана широка дупка, през която спокойно можеше да се вмъкне малка ръчна количка.

Пит пръв се провря през нея. Изправи се и за миг се подвоуми в коя посока да тръгне.

— Оплескахме я — прошепна той на Кинтана. — Сградата на военния обект се намира на неколкостотин метра вляво оттук, а антената — най-малко на километър и половина в обратната посока.

— Как разбра?

— Използвайте обонянието си. Ще надушите миризмата на изгорели газове от дизеловите двигатели, които движат генераторите.

Кинтана въздъхна дълбоко.

— Прав си. Бризът го носи от северозапад.

— Дотук ни беше бързото изпълнение на задача. На хората ви ще им трябва поне половин час, за да стигнат до антената и да поставят зарядите.

— А оттам да се отправят към сградата.

— Най-добре е да се разделим на две групи. Пратете най-добрите си бегачи да взривят антената, а ние, останалите, да поемем към центъра с електронната апаратура.

Кинтана на секундата взе решение. Той отиде при хората си и бързо подбра петима души. Върна се с един нисък, безличен мъж, който едва стигаше до рамото на Пит.

— Това е сержант Лопес. Ще му трябва упътване как да се стигне до антената.

Пит свали компаса от китката си и го подаде на сержанта. Лопес не говореше английски и Кинтана трябваше да превежда. Но дребничкият сержант се оказа схватлив. Повтори безгрешно инструкциите на Пит на испански. След това се усмихна, даде кратка заповед на групата си и изчезна в нощта.

Пит и останалите от хората на Кинтана също тръгнаха бегом. Времето започваше да се разваля. Облаци закриха звездите, дъждът се усили и капките му забарабаниха по широките палмови листа. Мъжете се промъкваха между дърветата, които леко се огъваха от усилващия се вятър. От време на време някой се препъваше и падаше, но другите бързо го вдигаха и продължаваха напред. Скоро започнаха да се задъхват, а телата им се обляха в пот. Пит закрачи бързо, подтикван от силното предчувствие, че ще завари все още живи Джеси, Джордино и Гън. Притеснението и засилващото се изтощение отиваха на заден план, като си представеше огромните мъки, които вероятно им е причинил Фос Глай. Зловещите му мисли внезапно прекъснаха, когато излизайки изпод един храст, се озова на шосето.

Той се обърна наляво към военния обект, без да се старае да се прикрива. Повървя известно време по равната почва и започна да я чувства някак по-позната. Забави крачки и шепнешком подвикна на Кинтана. След миг почувства ръка на рамото си и посочи една мъждукаща светлина, която едва се забелязваше между дърветата.

— Ей там е порталът с караулката.

Кинтана го потупа по гърба в знак на потвърждение и даде нареждания на испански на следващия мъж от редицата, който мигом се отдалечи в нощта.

Пит нямаше нужда да задава въпроси. Веднага разбра, че на пазачите на портала им оставаха само няколко минути живот.

Той тръгна покрай стената и запълзя под решетката на отводнителната тръба. С облекчение видя, че металните пръчки са все тъй извити настрани, както ги бе оставил. Мъжете го последваха. Пит ги съпроводи до вентилационната шахта над автобазата и ги изчака да се вмъкнат през нея. Според нарежданията на Клайст той не биваше да продължава нататък — трябваше да се върне сам до мястото на брега, където излязоха на суша, да изчака групата и заедно с нея да се изтегли обратно към подводницата.

Клайст обаче трябваше да предположи, че когато на Пит не му се предлагаха обосновани аргументи, той не изпълняваше заповеди. Но полковникът имаше на главата си достатъчно много проблеми да разрешава, за да заподозре Пит в подобно нещо. А и нали добрият стар Пит по най-естествен начин се бе показал същински образец на помощник, когато им начерта план за влизането в обекта.

И преди Кинтана да успее да го задържи, Пит се вмъкна през шахтата и по подпорната греда над паркираните автомобили изчезна като сянка надолу по стълбите към килиите.