Ще кажа само „Ехааааа“. Книгата е толкова тъжна, толкова истинска, ситуацията толкова реална и неизбежна. Такива книги ни напомнят, че сме хора. И че сме малка част от вселената. Напомнят, че всеки живее в своята черупка и не знае какво се случва в живота на другия, какви са мислите и чувствата му, какво е длъжен да търпи ден след ден.
Четох, плаках и пак бих я прочела. И пак бих се надявала на щастлив край. Поуката: не чакай, за да живееш щастливо! Не знаеш какъв удар ще ти нанесе съдбата утре!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.