Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Φιλοκτήτης, 409 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013)
Разпознаване, корекция и форматиране
NomaD (2015)

Издание:

Софокъл. Трагедии

ИК „Захарий Стоянов“, София, 2013

Превод от старогръцки: Александър Ничев

Редактор: Иван Гранитски

Коректор; Валерия Симеонова

Художник: Кънчо Кънев

ISBN: 978-954-09-0765-9

 

Формат 16/70/100. Печатни коли 33.5

Печат ПК „Д. Благоев“ ООД, София, 2013 година

История

  1. — Добавяне

Втори епизод

Филоктет и Неоптолем излизат от пещерата.

 

НЕОПТОЛЕМ

Ела, ако желаеш. Но защо мълчиш

тъй без причина и стоиш така смутен?

 

ФИЛОКТЕТ

Ах, ах! Ах, ах!

 

НЕОПТОЛЕМ

Що има?

 

ФИЛОКТЕТ

        Нищо лошо. Но — върви, дете!

 

НЕОПТОЛЕМ

Не е ли туй на болестта ти пристъпът?

 

ФИЛОКТЕТ

О, не, усещам сякаш облекчение.

О, богове!

 

НЕОПТОЛЕМ

Защо ги призоваваш със стенания?

 

ФИЛОКТЕТ

За да ми пратят милост и спасение.

Ах, ах! Ах, ах!

 

НЕОПТОЛЕМ

Какво ти е? Кажи ми! Не мълчи така!

Като че ли си в някакво страдание!

 

ФИЛОКТЕТ

Загубен съм, дете, не мога повече

пред вас да крия злото си! Пронизва ме,

пронизва ме! Ах, беден аз, нещастен аз!

Загубен съм, дете! Дете, разкъса ме!

О — о̀, о — о̀! О — о̀, о — о̀! О — о̀, о — о̀!

За бога, ако имаш меч у себе си,

крака ми удари, дете, в стъпалото!

Но, хайде, отсечи го, чуй, не ме щади!

По-бързо!

 

НЕОПТОЛЕМ

Що стана тъй нечакано, че толкова

се вайкаш и така оплакваш себе си?

 

ФИЛОКТЕТ

Ти знаеш.

 

НЕОПТОЛЕМ

                Що?

 

ФИЛОКТЕТ

                        Ти знаеш сам.

 

НЕОПТОЛЕМ

                                                Какво ти е?

Не зная.

 

ФИЛОКТЕТ

        Как не знаеш! О! О — о̀, о — о̀!

 

НЕОПТОЛЕМ

Тежи страхотно твоето страдание!

 

ФИЛОКТЕТ

Страхотно и нечувано! Смили се ти!

 

НЕОПТОЛЕМ

Какво да сторя?

 

ФИЛОКТЕТ

                        Нямай страх, вземете ме!

Понякога то идва, но — насища се

и си отива.

 

НЕОПТОЛЕМ

                О, горко ти, клетнико!

О, клетнико, отрупан с всички бедствия!

Ти искаш да те подкрепя с ръката си?

 

ФИЛОКТЕТ

Не, не това желая. Поеми лъка —

тъй както преди малко сам желаеше,

додето стихнат болките от раната,

брани го и го запази! Аз винаги

изпадам в сън, когато секва болката.

Преди съня не спира. Оставете ме

да спя спокойно. Ако враговете ни

пристигнат тук, за боговете, моля те,

недей го дава нито пред насилие,

ни пред измама — че погубваш себе си

и мене, който моля във нозете ти!

 

НЕОПТОЛЕМ

Бъди спокоен! Ти и аз единствени

ще го държим. Но дай го — на добро да е!

 

ФИЛОКТЕТ

Вземи го, синко. Завистта зови сега[23]

дано не те отрупа тя с нещастия

тъй както мен и стария му собственик!

 

НЕОПТОЛЕМ

О, богове! Добро да е за двама ни!

Щастливо и удобно да отплуваме

там, дето иска бог и свършва походът!

 

ФИЛОКТЕТ

Дете, боя се да не би молбата ми

да е напразна. Пак изтича тъмна кръв

от раната! Очаквам ново бедствие!

О — о̀! Ох!

О — о̀! Кракът ми! Ах, какво страдание!

Пълзи то

и приближава! О, горко ми! Беден аз!

Вий виждате теглото ми! Не бягайте!

О, болка!

Да може тази болка, кефаленецо[24],

да разяде гърдите ти! Уви! О — о̀!

О, пак! О — о̀! И вие, двама вождове!

Ти, Агамемнон… Менелай! Ах, вас дано

тъй дълго, вместо мене, гложди болката!

О, тежко!

О, смърт! О, смърт! О, как те викам всеки ден,

и ти не можеш, ти не идеш никога!

О, синко! Благороднико! Вземи ме ти

и ме хвърли да изгоря в лемнийските

огньове[25], благороднико! Сам някога

склоних и аз, срещу това оръжие,

на Зевсовия син[26] да сторя същото.

О, сине!

 

(Неоптолем мълчи.)

 

Какво? Защо мълчиш? Дете, къде си ти?

 

НЕОПТОЛЕМ

Отдавна с болка стена над съдбата ти.

 

ФИЛОКТЕТ

Но имай смелост, синко. Тези пристъпи

са остри, ала бързо стигат края си.

Но пак те моля, сам не ме оставяйте!

 

НЕОПТОЛЕМ

Не бой се, тук ще бъдем.

 

ФИЛОКТЕТ

                                        Тук?

 

НЕОПТОЛЕМ

                                                Повярвай ми!

 

ФИЛОКТЕТ

И аз не искам да ми се кълнеш, дете!

 

НЕОПТОЛЕМ

Без теб не мога да отида никъде.

 

ФИЛОКТЕТ

О, дай ръка за вярност!

 

НЕОПТОЛЕМ

                                        Вярвай, с тебе съм.

 

ФИЛОКТЕТ (губейки сили).

Сега, там горе, там…

 

НЕОПТОЛЕМ

                                Къде?

 

ФИЛОКТЕТ

                                        Високо, там…

 

НЕОПТОЛЕМ

Защо блуждаеш пак, загледан в слънцето?

 

ФИЛОКТЕТ

Пусни, пусни ме…

 

НЕОПТОЛЕМ

                        Но къде?

 

ФИЛОКТЕТ

                                Пусни ме!

 

НЕОПТОЛЕМ

Ще бъда с теб.

 

ФИЛОКТЕТ

                        Допреш ли ме — убиваш ме!

 

НЕОПТОЛЕМ

Оставям те, по-ясно е в главата ти.

 

ФИЛОКТЕТ

О, земьо, аз умирам, приеми ме ти!

Не ме оставя на нозе бедата ми!

 

(Пада.)

 

НЕОПТОЛЕМ (към Хора).

Ще го обхване не след дълго, явно е,

Сънят. Отпуща се назад главата му.

По тялото избиват потни капчици,

а тъмна жила на крака му кърваво

струи. Да го оставим тук, приятели,

спокоен, та да го обземе крепък сън!

Бележки

[23] Завистта зови сега — голямото човешко щастие буди завист у боговете (срв. Херодот, I 32). Божественият лък донесъл много страдания на своите притежатели Херакъл и Филоктет. Затова Филоктет смята, че Неоптолем трябва да се обърне към обожествената Завист с молба да благослови лъка, върху който може би тегне проклятие.

[24] Кефаленецо — обръщение към Одисей (вж. бел. 6).

[25] Лемнийските огньове — на вулкана Мосихлос.

[26] На Зевсовия син — Херакъл.