Хиляда и една нощ (228)

Приказка за слепия и куция

Един градинар вкарал един сляп и един сакат в градината си да я пазят. Когато плодовете узрели, куцият казал на слепия:

— Такива хубави плодове виждам, така ми се приискаха, но не мога сам да ги стигна! Само двамата можем да направим това! Я стани, че имаш здрави крака — ще стигнеш до тях и ще си хапнем!

— Ама че го каза! — отвърнал слепият. — Аз пък въобще не ги виждам! Трябва да измислим нещо, за да си хапнем!

Докато разговаряли така, минал един от пъдарите, който бил доста умен човек.

— Абе, пъдарино! — заговорил го куцият. — Прищя ни се да хапнем някой и друг плод, ама нали ни виждаш — аз съм куц, а приятелят ми е сляп и нищо не вижда. Какво да направим?

— Горко ви! — възкликнал пъдаринът. — Нали знаете, че стопанинът на градината ви остави да я пазите!

— Но и ние имаме дял в тези плодове! — възразили двамата. — Искаме да хапнем от тях! Ти само ни кажи как да го направим!

— Цялата работа е слепият да качи на гърба си куция! — казал пъдаринът. — Той ще го отнесе до дървото, чиито плодове куцият е решил, че са най-зрели, и ще бере дотам, докъдето стигне!

Изправил се слепият, куцият се качил на гърба му и го насочил по пътеката, докато стигнали избраното дърво. Там куцият започнал да бере каквото му харесало. Така се потрудили двамата, докато обрали доста дървета. Но когато сладко си хапвали, изведнъж дошъл стопанинът на градината и им викнал:

— Горко ви за това, което сте сторили! Нали ви заклех да не повреждате нищо в градината!

— Ама ти нали знаеш, че не можем да стигнем до нищо! — възразили двамата. — Единият е куц и не може да ходи, другият е сляп и не вижда какво има в ръцете си! Какво толкова сме виновни!

— А да не би вие да си мислите, че не знам какво сте направили! Ти, слепецо, си качил куция на гърба си, той те е водил по пътеката и ти си го пренасял до дърветата!

Той ги наказал строго и ги изгонил от градината!

Слепият е символ на тялото, което гледа само чрез душата. Куцият е символ на душата, която се движи само чрез тялото. Градината е работата, заради която рабът понася наказание. Пъдарят е символ на ума, който съветва за добро, което може да се изроди и в зло. Така тялото и духът са заедно в награда и в наказание!

* * *

— Приемам отговора ти за верен! — рекъл Шаммас. — Кажи ми кой е най-добрият учен?

— Който най-добре познава делата на Аллаха!

— А кой има най-голям опит?

— Който е най-търпелив в труда си!

— А кой има най-нежно сърце?

— Повечето, които са готови на смърт със своя ум, а понякога и с надежда! Който познава пътищата на смъртта чрез душата си, е като онзи, който се оглежда в чисто огледало — той познава истината, която огледалото само отразява и излъсква!

— Кои съкровища са най-хубави?

— Съкровищата на небесата!

— А кои земни съкровища са най-хубави?

— Да вършиш благодеяние…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че везирът Шаммас казал на Уарадхан:

— Кажи ми сега какви са различията между знание, мнение и разум и какво ги обединява?

— Науката — това е образование — отговорил Уарадхан, — мнението е опит, а разумът е резултат на размишлението. Те се обединяват в ума. Онзи, който обединява и трите качества, е съвършен, но обединяването им за противопоставяне на Аллаха е грях!

— Кажи ми как мъртвата наука насочва правилното мнение и как живата проницателност е нужна на неограничения разум и още — дали всичко това в определени случаи не се променя от увлечението и силното желание!

— Ако последните две качества бъдат вмъкнати у човека, те ще променят и науката, и мнението, и разума! Ето как!

И момъкът заразказвал: