Уилям Шекспир
Цимбелин ^[0] (10)

Трета сцена

 

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА

Вие, принце, сте най-спокойният играч на тоя свят. Не съм виждал друг така хладнокръвен при лош зар.

 

КЛОТЕН

На всекиго изстива кръвта, като губи.

 

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА

Но не всеки посреща загубата с благородното спокойствие на ваша светлост. А се вълнувате и горещите, когато печелите!

 

КЛОТЕН

Печалбата разпалва всекиго. Ако пипна тази глупава Имогена, ще имам злато, колкото си ща. Май се съмва, а?

 

ПЪРВИ ВЕЛМОЖА

Вече е светло, принце.

 

КЛОТЕН

Защо ги няма още музикантите? Искам да я събудим с утринна музика. Казват, че вършела работа.

Хайде, настройвайте! Вие й доставете наслада с пръсти, пък ние ще опитаме с език. Не успеем ли — здраве, но аз и тогава няма да се откажа. Почнете с нещо изящно и завъртяно, а после — някакъв много нежен и сладък мотив, но да има цветисти думи. И ще я видим тогава!

 

ПЕСЕН

        „Чуй, чуй, гласец на чучулига

        във утрото звънти,

        виж Феб^[1] с конете си пристига

        пред нощните врати,

        и невенът с очички мига,

        и ден е вън почти.

        От сън се всичко мило вдига —

        стани, стани и ти!“

 

КЛОТЕН

Така, сега марш оттук! Ако сте успели, ще ви платя повече; ако не сте, значи, че ушите й имат недостатък, който не може да бъде надвит нито от стържене на конски косъм по телешко черво, нито от глас на рязан евнух!

 

ВТОРИ ВЕЛМОЖА

Кралят иде!

 

КЛОТЕН

Добре че не съм още легнал, та съм вече на крак! Той не може да не се трогне от това мое внимание към дъщеря му… Добро утро, ваше величество! На вас също, мила майко!

 

ЦИМБЕЛИН

На пост пред вратата на нашата намусена дъщеря? Не иска ли да излезе?

 

КЛОТЕН

Обстрелях я с нежни звуци, но тя не благоволи да ми се обади.

 

ЦИМБЕЛИН

Прокудата на нейния любим

е твърде прясна. Тя не го е още

забравила, но споменът за него

ще избледнее скоро в паметта й

и ти ще я получиш.

 

КРАЛИЦАТА

                Мили синко,

бъди признателен към своя крал —

той случай не пропуска да й каже

добри слова за теб. Не се отчайвай,

ухажвай я по всички правила,

като променяш начин и подход

според момента. Нека всеки отказ

те прави по-усърден — да повярва,

че чувството те кара да й бъдеш

служител тъй прилежен, роб покорен

на всяка нейна думичка освен

на тези, със които те отблъсва,

защото тях си просто неспособен…

 

КЛОТЕН

Аз — прост и неспособен?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

                        Господарю,

пристигнаха посланици от Рим

начело със Гай Луций.

 

ЦИМБЕЛИН

                Честен мъж.

Макар че иде, знам, с враждебни цели,

вината не е негова. Наш дълг е

да го посрещнем, както заслужава

достойнството на който го изпраща;

а тъй като самият той е бивал

добър към нас — да му окажем двойно

внимание! Ти, сине, след като

приветствуваш любимата си дама,

ела при нас! Полезен ще ни бъдеш

при разговора с Рим… Елате, драга!

 

КЛОТЕН

Ако е станала, ще й говоря;

ако не е, да спи и да сънува!…

Отваряйте!

        Придворните й дами

са с нея, знам. Какво ли, ако взема

да понамажа нечия ръчичка?

Със злато всяка порта се отключва;

то често кара строгите пазачки

на съкровения Дианин дивеч^[2]

сами да го довеждат под стрелата

на майстора-ловец. Туй хитро злато

крадеца пуска, честния залавя,

а често мушва и крадец, и честен

във примката. Какво не прави то?

Ще си наема някоя от тях

за ходатайка, тъй като съм още

новак във тези работи… Госпожо!

 

ПРИДВОРНАТА ДАМА

Кой чука?

 

КЛОТЕН

        Благородник!

 

ПРИДВОРНАТА ДАМА

                        Само толкоз?

 

КЛОТЕН

И син на благородница!

 

ПРИДВОРНАТА ДАМА

                Таз титла

без право присвояват си мнозина,

облечени от вашия шивач.

Какво ви трябва, благородни принце?

 

КЛОТЕН

Принцесата. Готова ли е?

 

ПРИДВОРНАТА ДАМА

                        Да.

Да пази стаята си.

 

КЛОТЕН

                Чуйте, драга:

купувам добър отзив срещу тази

кесийка тук.

 

ПРИДВОРНАТА ДАМА

                Какво? Добрия отзив

на хората за мен? Или тоз, който

добро ще сторя, да им дам за вас?…

Принцесата!

 

КЛОТЕН

Добрутро, сладка сестро! Позволете,

ръчицата!…

 

ИМОГЕНА

                Добро ви утро, принце!

Напразно давате си толкоз труд —

на благодарности съм твърде бедна,

така че няма как да ви услужа

с една дори.

 

КЛОТЕН

                И въпреки това

кълна се, че ви любя!

 

ИМОГЕНА

                Безполезно!

И непрестанно да ми се кълнете,

аз няма да престана да ви плащам

със откази!

 

КЛОТЕН

                Така не се говори!

 

ИМОГЕНА

Говоря тъй, защото се боя,

че моето мълчание ще бъде

прието за съгласие. Така че

недейте ми досажда! Честна дума,

ще ви отвърна не по-малко рязко

дори на най-изящната учтивост!

Човек с ума ви трябва да разбира

кога не е желан!

 

КЛОТЕН

                Ще бъде грях

сама да ви оставя в тази лудост!

 

ИМОГЕНА

Глупците с лудите не се погаждат.

 

КЛОТЕН

Глупец ли ме наричате?

 

ИМОГЕНА

                        Понеже

за вас съм луда! Ако вий сте мирен,

не ще лудея и така ще бъдем

и двама изцерени… Съжалявам,

че вие ме извадихте насила

от рамките на дамската любезност,

но разберете ме, че аз, която

си знам сърцето, не намирам в него

ни капчица симпатия към вас

и длъжна съм, макар да е жестоко,

открито да ви кажа, че ви мразя;

което предпочела бих вий сам

да сте усетил, вместо аз да трябва

да го изричам тук!

 

КЛОТЕН

                Това е грях

срещу покорството, което вие

дължите на баща си! Бракът, който

твърдите, че ви свързвал с този ваш

мизерен просяк, хранен с милостиня

и расъл от огризките на двора,

не може да е брак, не е такъв!

И ако разрешено е на разни

от низък ранг — какъвто е за жалост

избраникът на вашето сърце, —

които обещават свита само

от бедност и хлапета, да обвързват

душите си със възел самоволен,

то тази волност вам е запретена

от кралския ви сан, чиято ценност

нередно е да бъде споделена

с един коняр, с един лакей, с един

слуга, незаслужаващ място даже

във кухните!

 

ИМОГЕНА

                Ах, мерзък негодяй!

Дори да беше Юпитеров син,

пак нямаше да ставаш за слуга

на моя Постум! Ти ще си постигнал

завидно положение, ако

в съгласие със личните достойнства

на двама ви направят него крал,

а тебе — втор помощник на палача

към трона му; и знай — ще бъдеш мразен,

задето преуспял си!

 

КЛОТЕН

                Смърт за него!

 

ИМОГЕНА

За него туй, че ти го споменаваш,

е вече смърт! Най-вехтата му дреха

по-ценна е от толкова подобни

на тебе, колкото ти имаш косми

в косата си!… Пизанио, ела!

 

КЛОТЕН

„Най-вехтата му дреха?“ Дявол взел те!

 

ИМОГЕНА

Върви при Доротея и я питай…

 

КЛОТЕН

„Най-вехтата му дреха?“

 

ИМОГЕНА

                Тоз глупак

досажда ми, а пък и без това

гнетят ме страх и яд. Кажи й бързо

да ми потърси гривната. Не зная

къде съм я оставила. О, ужас!

От твоя господар ми е и аз,

заклевам се, бих дала цяло кралство,

за да не я загубя! Тази сутрин

видях я май, а снощи, като лягах,

целунах я. Дано не е отишла

да съобщи на моя господар,

че съм целувала не само него!

 

ПИЗАНИО

Тук нейде е.

 

ИМОГЕНА

                Дано! Върви, търси я!

 

КЛОТЕН

Вий много ме обидихте с това

„Най-вехтата му дреха“!

 

ИМОГЕНА

                Да, тъй казах.

Свидетел потърсете си, ако

ще ме подвеждате под отговорност!

 

КЛОТЕН

Баща ви ще го чуе!

 

ИМОГЕНА

                Да го чуе

и майка ви! Тя толкоз ме обича,

че щом за мен е, знам я, ще повярва

най-лошото. Затуй и ви оставям

в най-лошо настроение.

 

КЛОТЕН

                        Добре!

Но ти ще ми платиш за тези думи!

„Най-вехтата му дреха“!