Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Исторически драми (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The first Part of Henry the Sixth, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2012)
Начална корекция
Alegria (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми

Събрани съчинения в осем тома

Превел от английски: Валери Петров

Художник: Петър Добрев

Редактор на изданието Бояна Петрова

Редактор на издателството Иван Гранитски

Коректор Евгения Владинова

Формат 16/60/90 Печатни коли 49

Печат

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999

История

  1. — Добавяне

Пета сцена

Пред Орлеан.

Отново шум на битка. Влиза и излиза Толбът, преследващ Дофина. После влиза и излиза Жана, преследваща отстъпващите Англичани.

Влиза отново Толбът.

 

ТОЛБЪТ

Къде са мойта мощ и мойта храброст?

Войските ни отстъпват неудържно!

Една жена във броня ги преследва!

Влиза Жана.

Ха, ето я!… Сега ще те науча!

Дали си дявол, или дяволица,

заклинам те да се завърнеш в ада!

Магьосница си, зная, и от тебе

ще пусна кръв[20] и ще изпратя бързо

душата ти на твоя господар!

 

ЖАНА

Аз тебе ще посрамя! Хайде, почвай!

 

Сражават се.

 

ТОЛБЪТ

Небе, ще се огънеш ли пред ада?

Гърдите си от напън смел ще пръсна,

ръцете си от плещите ще скъсам,

но ще накажа тази горда стърва!

 

Отново се сражават.

 

ЖАНА

Не е дошъл часът ти. Сбогом, Толбът!

Аз нямам време, трябва да намеря

запаси и храна за Орлеан.

Стигни ме, ако можеш! Аз презирам

прочутата ти мощ! Върви, върви

при свойте прегладнели англичани

и помогни на Солзбъри да пише

последната си воля! Сбогом, Толбът!

Днес бихме ви и утре ще ви бием!

 

Излиза.

 

ТОЛБЪТ

Умът ми е грънчарско колело,

въртящо мислите ми с бясна скорост!

Не зная какво правя и къде съм.

Таз вещица, подобно Ханибал[21],

със страх ни побеждава и превзима,

каквото пожелае, както ние

пчелите или гълъбите пъдим

от техните гнезда със дим и смрад.

Зовяха ни за нашата свирепост

„английски песове“, а днес търчим,

квичейки, като палета плашливи!

Кратък шум на битка.

Земляци, или хвърляйте се в бой,

или с овце сменете трите лъва[22]

от своя герб; защото и овцете

не бягат тъй страхливо от вълка,

говедата, конете тъй не хукват,

видели леопарда, както вие

днес бягате от бившите си роби!

Шум на битка.

Напразно е!… Върнете се в окопа!

Със гибелта на Солзбъри вий всички

съгласни сте, щом никой не желае

да вдигне меч, за да мъсти за него!

Напук на опитите да я спрем,

Девицата укри се в Орлеан.

Да бе улучила смъртта му мене —

къде сега срамът ми ще се дене!

 

Излиза. Шум на битка и сигнал за отбой.

Бележки

[20] „… ще пусна кръв…“ — според средновековното вярване този, който успявал да пролее кръвта на вещица, се освобождавал от нейните чарове.

[21] Ханибал (ист.) — картагенският военачалник Ханибал всял в едно сражение паника сред римските войници, като пуснал срещу тях бикове с прикрепени към рогата им запалени факли.

[22] „… с овце сменете трите лъва…“ — три лъва фигурирали върху герба на английските крале.