Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (73)

73. ЛАО ЦЗЪ
ок. 4 в. пр. Хр.

Една от хилядите книги, създадени в Китай, която може би е най-често превеждана и четена извън тази страна, е тънко томче, написано преди повече от две хиляди години и известно като „Лао Цзъ“ или „Дао дъ чинг“. То е основното произведение, в което е изложена философията на даоизма.

Това е умна книжка, написана в крайно загадъчен стил, която може да търпи много тълкувания. Основната идея е свързана с Дао, което обикновено се превежда като „Начин“ или „Път“. Но смисълът е малко мъгляв, тъй като „Дао дъ чинг“ започва по следния начин: „Дао, което може да бъде изразено, не е вечното Дао; името, което може да бъде наименувано, не е вечното име.“ Въпреки това бихме могли да кажем, че Дао означава приблизително „Природа“ или „Природен порядък“.

Даоизмът поддържа възгледа, че отделният човек не бива да се противопоставя на Дао, а трябва да му се подчинява и да действа заедно с него. Да се стремиш активно към власт е не толкова противонравствено, колкото глупаво и безсмислено. Дао не може да бъде победено, по-добре е да живееш в съгласие с него. (Последователят на даоизма ще ви каже, че водата, която е безкрайно мека, която тече безропотно из най-ниските места и реагира безропотно на най-незначителната сила, е въпреки всичко несъкрушима, докато и най-твърдата скала се руши от времето.)

На отделния човек се препоръчва да бъде простодушен и естествен. Да избягва насилието, както и всякакъв стремеж към пари и престиж. Не трябва да се опитваш да преобразиш света, нужно е да се отнасяш с уважение към него. За управлението най-разумният път е също не много активна политика. Вече има прекалено много закони. Приемането на нови или насилственото налагане на старите обикновено само влошава положението. Високите налози, амбициозните управленски програми и войната противоречат на духа на даоистката философия.

Според китайското предание авторът на „Дао дъ чинг“ е човек на име Лао Цзъ, който бил по-възрастен съвременник на Конфуций. Но Конфуций е живял през VI век пр, Хр., а поради стила и съдържанието на книгата повечето съвременни изследователи не вярват „Дао дъ чинг“ да е писана в толкова ранна епоха. Водят се доста спорове за истинската дата на написването й. (В самата книга не се споменава отделна личност, място, дата или историческо събитие.) Но 320 г. пр. Хр. е добра вероятност — най-много с осемдесет години разлика от истинската дата, а може би и по-малко.

Този въпрос довежда до много спорове за датите и дори за съществуването на самия Лао Цзъ. Някои изследователи вярват в преданието, че Лао Цзъ е живял през VI век пр. Хр. и оттук правят извода, че не той е написал „Дао дъ чинг“. Други предполагат, че той е просто една легенда. Нашето мнение, възприето от повечето учени, е следното: 1) Лао Цзъ е действителна личност и именно той е авторът на „Дао дъ чинг“. 2) Той е живял през IV век пр. Хр. 3) Историята, че Лао Цзъ е по-възрастен съвременник на Конфуций, е измислица, скалъпена по-късно от даоистки философи, за да се прославят името на човека и книгата му.

Заслужава да отбележим, че от ранните китайски философи — Конфуций (551–479 пр. Хр.), Мо Ди (479–400 пр. Хр.), Мен Цзи (371–289 пр. Хр.) — нито един не споменава нито Лао Цзъ, нито „Дао дъ чинг“. Но Чжуан Цзи, забележителен даоистки философ, който е в стихията си около 300 г. пр. Хр., много често го споменава.

Тъй като дори съществуването на Лао Цзъ е спорно, би трябвало да се отнасяме скептично към биографичните данни. Но от достоверни източници се знае следното: Лао Цзъ е роден и живял в Северен Китай. През част от живота си се е занимавал с история или е бил пазител на официалния архив, най-вероятно в Лойанг, столицата на монарсите от династията Чжоу. Лао Цзъ не е истинското му име, това е по-скоро почетна титла и означава горе-долу „Стария учител“. Бил е женен и е имал син на име Цзун. По-късно Цзун станал военачалник на държавата Уей.

Макар даоизмът да започва по същество като светска философия, в края на краищата се превръща в религиозно движение. Но докато даоизмът като философия продължава да се опира предимно на идеите, изразени в „Дао дъ чинг“, даоистката религия скоро се изпълва с огромен брой суеверни схващания и обреди, които нямат почти нищо общо с учението на Лао Цзъ.

Като приемаме, че Лао Цзъ наистина е авторът на „Дао дъ чинг“, можем да кажем, че влиянието му е много голямо. Книжката е малка (няма и шест хиляди китайски йероглифа — колкото да се побере на една вестникарска страница), но съдържа много храна за размисъл. Цяла редица философи даоисти са я използвали като отправна точка за собствените си идеи.

На Запад „Дао дъ чинг“ е много по-популярна от писанията на Конфуций или на когото и да е конфуциански философ. Издадени са най-малко четирийсет различни превода на английски, повече от всяка друга книга, с изключение на Библията.

В самия Китай конфуцианството обикновено е било преобладаваща философия и когато е възниквал явен конфликт между него и идеите на Лао Цзъ, повечето китайци подкрепяли конфуцианството. Независимо от това Лао Цзъ обикновено е високопочитан от самите конфуцианци. В много случаи даоистките идеи просто са асимилирани от конфуцианската философия и са оказвали влияние върху милиони хора, които не се смятат за даоисти. По същия начин даоизмът има определено влияние върху развитието на будистката философия в Китай и особено върху зен-будизма.

Въпреки че малцина са хората днес, които се наричат даоисти, няма друг китайски философ освен Конфуций, който като Лао Цзъ да е оказал толкова широко и трайно въздействие върху човешката мисъл.