Харлан Коубън
Невинният (47)

Глава 46

Адам Йейтс се мъчи да запази безучастен израза на лицето си.

Те са отново навън, върху предната морава на Фридманови. Работата беше на косъм. Когато кукувицата Фридман започва да дрънка врели-некипели за това, как никога, ама никога, никога нищо не се казва, е, тук можеше всичко да приключи — кариерата му, бракът и даже свободата му.

Йейтс трябва да поеме нещата в свои ръце.

Изчаква да останат насаме с Лорън Мюз в колата. И тогава, спокойно колкото може, той пита:

— Кажи сега, каква е цялата работа?

— Кандис Потър е жива и здрава.

— Я пак?

— Жива е, здрава е и е омъжена за Мат Хънтър.

Йейтс слуша обясненията на Лорън. Вътрешно потръпва от нерви. Когато приключва, иска да види протокола от аутопсията. Тя му го подава.

— Няма снимки на жертвата.

— Това не е цялото досие. Само онова, което има отношение към Макс Дароу. Бих предположила, че по някакъв начин той се е добрал до истината, а именно, че Кандис Потър изобщо не е убита преди десет години. Може би има нещо общо с обстоятелството, че същинската жертва е жена със САР.

— За какво му е на Дароу да се занимава с това нещо едва сега? След цели десет години.

— Де да го знам. Трябва непременно да си поговорим с Оливия Хънтър.

Адам Йейтс кимва, докато се мъчи да асимилира всичко научено. Не може да си го представи истински. Оливия Хънтър е убитата стриптийзьорка Кандис Потър. Канди Кейн. Тя е била там онази нощ, сигурен е в това.

Сега изглежда много вероятно, напълно вероятно Оливия Хънтър да разполага с видеозаписа.

Което на свой ред означава, че трябва да извади Лорън Мюз от уравнението. Още сега.

Йейтс отново разглежда протокола от аутопсията. Мюз кара. Ръстът, теглото и цветът на косите съвпадат, но истината изглежда вече очевидна. Фактическата жертва е Касандра Медоуз. Тя е била мъртва през цялото това време. Трябваше сам да се сети за тази възможност.

Лен Фридман говори с пълно основание за бандитския кодекс на честта. Точно на него разчита Йейтс, което, погледнато със задна дата, надхвърля всякакви представи за пределите на човешката глупост. Хората от тези среди пазят дискретност не поради някакви съображения за чест, а с оглед на печалбата. Излезе ли ти име на бъбрица, губиш клиентела. Просто е като две и две. Въпросът е в това, че Клайд Рангор и Ема Лемей откриват начин да спечелят дори още повече. И „кодексът на бандита“ мигом заминава по дяволите.

Йейтс не го прави особено често, но да, в течение на годините му се случва сегиз-тогиз да изневери на Бес. Никога не го е смятал за кой знае какво. Този акт не заема особено, собствено място в неговата ценностна система. Нищо общо няма с постановката „сексът е едно, любовта — друго“. Сексът му с Бес си е съвсем на място, покорно благодаря. Дори след толкова много години. Но един мъж се нуждае от още. Направете справка, с който искате исторически източник — всичко е налице. Няма велик мъж, който да е моногамен. Такава е простата и в същото време твърде сложна истина.

И всъщност няма нищо лошо в това. Наистина ли се притесняват жените, когато съпругът гледа понякога порно по телевизията? Престъпно ли е това? Повод за развод ли е? Изневяра?

Разбира се, че не.

Наемането на проститутка не е нещо по-различно. Мъжът може да използва снимки, Мрежата или нещо друго в качеството на външен стимулатор. И толкоз. Много съпруги проявяват разбиране по въпроса. Йейтс би могъл дори да го обясни на Бес.

Ако бе само това.

Рангор и Лемей — да горят в ада дано!

Йейтс издирва Рангор, Лемей, Касандра и оня проклет запис вече десет години. И на ти сега! Двама от тях се оказват мъртви през цялото време. А Кандис Потър си живурка ни лук яла, ни лук мирисала.

Доколко може да е в течение?

Прокашля се и поглежда Лорън Мюз. Първо: да я извади окончателно от играта. Но как по-точно…?

— Казваш, че познаваш Хънтър от по-рано?

— Да.

— Тогава по-добре да не разпитваш жена му.

Лорън свъсва вежди.

— Защото съм познавала някога него ли?

— Именно.

— Това бе в началното училище. Не мисля, че сме разменили и една дума, откак навършихме десет години.

— Все пак. Съществува някаква връзка.

— Е, та?

— Е, та, защитата може да се възползва от това обстоятелство.

— Как?

Йейтс поклаща глава.

— Какво?

— Изглеждаш ми много свестен следовател, Мюз, обаче от време на време проявяваш смайваща наивност.

Ръцете й стискат по-здраво волана. Той разбира, че думите му са я ужилили.

— Върви в службата. Кал и аз ще проведем тази част от разследването.

— Кал ли? Оня носорог отпред кабинета на Джоан Търстън ли?

— Той е страхотен агент.

— Хич не се съмнявам.

Настава мълчание. Лорън мисли как да се измъкне от ситуацията. Йейтс изчаква, набелязал вече собствените си действия.

— Виж какво, знам пътя. Ще те закарам до къщата на Хънтър и ще чакам отвън в случай, че…

— Не става.

— Но аз искам…

— Искаш? — прекъсва я Йейтс. — С кого мислиш, че разговаряш, инспектор Мюз?

Тя млъква, навъсена като облак.

— Това вече е федерално разследване. В по-голямата си част всъщност този случай води към Невада. При всички обстоятелства обаче прехвърля щатски граници, да не говорим за посраните окръжни. Ти си окръжен следовател. Разбрано? Има окръзи, после щати и най-отгоре са федералните. Мога да ти го нарисувам, ако искаш. Само че не ти командваш парада, а аз. Сега си отиваш право в кабинетчето, а пък аз, ако сметна за необходимо, мога да те информирам за хода на моето разследване. Достатъчно ясно ли се изразявам?

Лорън с мъка удържа гласа си равномерен.

— Ти дори нямаше да разбереш, че Оливия Хънтър и Кандис Потър са едно и също лице, ако не бях аз.

— А, сега вече ми е ясно. За това ли става дума, Лорън Мюз, за твоето его? Искаш слава? Добре, твоя е. Лично ще закача златна звезда редом с името ти върху почетната дъска.

— Не това имам предвид.

— Но точно така прозвуча в моите уши. Наивност и славолюбие. Особено печеливша комбинация.

— Това не е честно.

— Не е какво? — Йейтс избухва в смях. — Бе ти на луд ли ме правиш? Честно? На колко години си, Мюз? На дванайсет? Това е федерално разследване на убийство и схема за изнудване, а ти се притесняваш за моето честно отношение към някаква жалка окръжна следователка? Връщаш ме веднага в твоята служба и — стига вече лошо, дай малко с добро — ако искаш да участваш в това разследване, непосредствената ти задача ще бъде да изровиш всичко възможно около оная, другата курва. Черната, дето са спели в една стая.

— Кими Дейл.

— Именно. Издири я, преслушай я, направи всичко, което е необходимо. Но няма да влизаш в личен контакт с нея, без да говориш първо с мен. Ако тази схема не ти допада, отстранявам те от случая. Ясно?

Тя предъвква думата така, сякаш устата й е пълна с пирони:

— Ясно.

Убеден е, че ще приеме. Лорън иска да остане в играта. Ще се съгласи и с подкрепящата роля, като запази надежда да получи главна. Наистина е невероятно добър следовател. Той ще се опита да я шутира, когато всичко това свърши. Ще я ласкае, ще й засвидетелства уважение, ще й признае главната заслуга и тя, колкото и да е добра, вероятно няма да вникне в подробностите.

Поне на това се надява.

Защото всички загинали до момента не са били невинни — всеки се е опитал да му навреди по някакъв начин. Случаят при Лорън Мюз е по-различен. Наистина не му се иска да я нарани. Но, както върви открай време светът, стигне ли се до положението „ние или те“, при всички случаи доминират интересите на „ние“.

Лорън Мюз спира на паркинга и напуска безмълвно колата. Йейтс я оставя да се дуе. Вика Кал Долинджър, едничката жива душа на тази земя, на която може да довери такава информация. Обяснява му набързо какво се иска. Кал не се нуждае от много приказки.

Болезнен спомен проблясва в съзнанието на Адам — болнична стая, а в нея, повален от менингит, лежи малкият Сам. Онова, което изпуска от историята, когато я разказва на Лорън, е ролята на Кал в нея. Той също не излиза от болницата. Най-старият приятел на Адам довлича отнякъде неудобен железен стол и се курдисва връз него пред болничната стая. Преседява така три денонощия — безмълвен и неподвижен, готов да се притече на помощ, ако Адам поиска каквото и да било.

— Сам ли да ида? — пита сега той.

— Не, чакай ме пред къщата на Хънтър — отвръща с кротък глас Йейтс. — Ще си върнем записа. И после — край на цялата работа.