Лео Таксил
Свещеният вертеп (84)

Как се конкурирали две дюкянчета

След смъртта на Лъв IX светият престол останал вакантен в продължение на цяла година; римляните не смеели да си изберат първосвещеник без благословията на император Хенрих III. По време на това междуцарствие споровете между римската и гръцката църква, повдигнати на времето от прочутия патриарх Фотий^[1], се разгорели с нова сила и придобили съвсем неприличен характер.

Гръцката църква твърдяла, че нито учението, нито дисциплината на западната църква не се съгласуват със светото писание и светата традиция и следователно са еретически. Римската курия отхвърляла гръцката църква като антихристиянска организация.

Те спорели за причастието, за значението на съботата и по редица други въпроси, на които и двете църкви придавали огромно значение; всъщност тяхната дискусия имала съвсем комичен характер.

Това била истинска борба между две дюкянчета, които се конкурират.

Едната църква например упреквала другата, че купува хляба за причастието от градските фурни, а след това дроби този хляб в църковното вино и раздава причастието с лъжичка!

„Нещо повече — пише на патриарх Михаил Церуларий римският епископ Хумберт, един от легатите, изпратени от Лъв IX в Константинопол да се борят срещу ересите на гръцката църква, — вие режете вашата нафора с железен нож, вместо да я чупите с пръсти според светата традиция, запазена от ерусалимската църква.“

„След причестяването — продължава Хумберт, — ако са останали няколко трошици от нафората, ние не ги изгаряме, а благоговейно ги събираме в скъпоценната дарохранителница и ги раздаваме на вярващите на другия ден по време на богослужението. А във вашите гръцки черкви частици от светото тяло господне се измитат заедно с боклука от черковната ризница.“

Нечувано светотатство! Божествената питка, символизираща тялото и душата на Христос, се изхвърля на боклука, свещената нафора се реже като кокошка на четири части; две кълки, две крилца… пардон, ако ри харесва повече — двете ръце — на сина на Мария! Не стига, че нещастникът е бил разпнат, сега на всичко отгоре го режат, мачкат и трошат, за да изхвърлят на края накълцаните части от тялото му на боклука! И гладното псе, което се рови в него, без да знае какво върши, може да глътне светото сърце на Христос.

Колко ужасно е да си бог — тръпки могат да те побият!

От друга страна, ако римската църква постъпва по-благочестиво, като запазва хлебните трохи в скъпоценната дарохранителница, едва ли тази процедура допада на вярващите: принуждават ги да ядат вчерашни остатъци! Представете си само какво чувство на гордост изпълва всеки вярваш, след като старателно е пречистил съвестта си и коленичил се готви да погълне причастието, като си въобразява, че по този начин бог ще влезе във вътрешностите му; колената му изтръпват, но той извръща очи нагоре, умилен, както му е редът в подобни случаи, изплезва тръпнещ език в очакване на нещо вкусно и мислено произнася при вида на приближаващия се свещеник: „Най-сетне! След стридите най обичам освежителната кръв на моя бог… сега ще ме нагостят с нея…“ И вместо това получава коравите остатъци!

Не, това е вече прекалено и никак не е смешно!

Като продължава своя паралел между римската и гръцката църква, Хумберт казва:

Що се отнася до нас, ние спазваме обичаите на ерусалимската църква и слагаме на олтара тънките, чисти и цели пити нафора. След като ги осветим, ние ги начупваме с ръце и ги раздаваме на народа. После поднасяме до устата си чашата с вино като символ на Христовата кръв и го вкусваме с наслада.

С наслада!… Какъв гастроном!

Покрай другите обичаи на гръцкия култ, които се разглеждат от светия престол като еретични, Хумберт споменава с порицание и това, че гръцката църква забранява на монасите и монахините да носят долни гащи.

Не ще и дума, забраната е глупава! И необяснима… Впрочем, може би липсата на тази част от тоалета позволява, както се казва… да се съблечеш само за миг. Трогателна грижа за хората, които бързат да се мушнат в леглото!

Не се спираме на дългия и ожесточен спор по повод на литургията и други безинтересни неща. Любопитство буди само последната точка от този списък, съставен от римския легат: Хумберт обвинява гръцките патриарси, че принасят на олтара зеленчуци и печено месо, за да ги вкусват едновременно с тялото на Исуса Христа!

От наше гледище това не е чак толкова глупаво! Късчето хляб само по себе си не е кой знае колко вкусно. Ако към него се прибавят едно-две кюфтенца, няколко картофа и десерт, а всичко това се прокара скришом с хубаво винце — човек чудесно може да си похапне по време на литургията. Дори и обредното вино ще му се стори по-вкусно и приятно!

В края на краищата главоломните дискусии завършили с взаимна анатема. Хумберт отлъчил от църквата Константинополския патриарх, а той отлъчил римския легат. И двете страни си казали куп обидни думи: легатът и патриархът се обсипвали с много благозвучни епитети, като пратеник на сатаната, узурпатор, нечестивец, престъпник, разбойник, варварин и т.н.

В продължение на два века (с къси интервали) източната и западната църква воювали помежду си^[2]. В резултат на яростните дебати между двете конкуриращи се дюкянчета настъпил пълен и окончателен разрив.