Уилям Шекспир
Юлий Цезар ^[0] (2)

Първа сцена

 

ФЛАВИЙ

Прибирайте се! Скитници! Ленивци!

По домовете! Уж занаятчии,

а наизлезли, сякаш че е празник!

Не знаете ли, че в работен ден

сте длъжни да се движите със знака

на своите еснафи?… Ти какъв си?

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Кой, аз ли? Дърводелец, господине.

 

МАРУЛ

Защо не си със кожена престилка

и с линия? Къде си се запътил

в най-новите си дрехи?… Ами ти

какво работиш, а?

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Да си кажа правичката, сравнен с някой майстор, аз, уважаеми, съм, тъй да се каже, прост кърпач.

 

МАРУЛ

Какъв по занаят? Не го усуквай!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Такъв, уважаеми, че това, дето го правя, се смята за най-долно при хората и те го тъпчат без милост.

 

МАРУЛ

Какво работиш, питам те, негодник!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Моля ви, не се ядосвайте, уважаеми, защото, ако излезете от кожата си, мога да ви оправя.

 

МАРУЛ

Какво? Нахалник! Ще оправяш мен?

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Вас не, но обувките ви, уважаеми.

 

ФЛАВИЙ

Значи, си кърпач на обувки, така ли?

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Точно така, уважаеми. Аз живея само от шилото си. И се мушкам в чуждите работи — мъжки, женски, без разлика — само с него. Защото ще знаете, уважаеми, че аз съм голям хирург на вехти обувки. Закъсат ли, веднага им закърпвам здравословието. Мнозина от най-важните граждани са стъпнали на моите основи.

 

ФЛАВИЙ

Защо тогаз оставил си калъпа

и си повел тез хора из града?

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

За да си изтъркат подметките, уважаеми, та да има повече работа за мен… Истината, уважаеми, е, че сме си дали почивка днес, за да видим Цезаря и да приветстваме триумфа му.

 

МАРУЛ

Да го приветствате? А за какво?

С какви завоевания се връща?

Какви заложници довел е в Рим,

да украсят с оковите си робски

победоносната му колесница?

Глупаци, пънове, безсвестни твари,

жестоки римляни! И, значи, тъй

забравихте Помпея? Толкоз пъти

сте лазили по крепостни стени,

по кули, по прозорци, по комини,

с деца в ръце, от утро до зори,

да чакате да видите за миг

Помпей Велики! И едва съзрели

колата му, кой вдигаше, не вий ли,

такава врява, че самият Тибър

потръпваше, дочул я да отеква

във неговите кухи брегове?

А днеска сте навлекли нови дрехи?

А днеска сте решили, че е празник?

А днеска срещате с цветя тоз, който

удави в кръв Помпеевите рожби?

Вървете си във къщи и молете

небето да си върне мора, който

ще ви слети за тази ваша гнусна

неблагодарност!

 

ФЛАВИЙ

                Тръгвайте си с миром,

добри съграждани, и съберете,

за да изкупите греха си, всички

бедняци, вам подобни, и със тях

излейте във коритото на Тибър

тъй много горки сълзи, че водата,

когато е най-ниска, да целуне

най-горния си белег!

                Виж ги, виж ги!

Разчувства се дори таз низка сган!

Изчезнаха, от гузност онемели!

Ти поеми, Марул, по този път

към Капитолия! Пък аз ще тръгна

по другия. И видиш ли украса

по статуите, смъквай!

 

МАРУЛ

                Може би

не ще е редно. Днеска е денят

на Луперкалиите^[1].

 

ФЛАВИЙ

                Нямо нищо!

Не бива Цезаровите трофеи

да кичат статуите! Аз ще ида

да пръсна тази паплач. И ти също,

разпъждай ги, щом видиш, че се струпват!

Така от Цезаровите криле

тез никнещи пера като оскубем,

по-ниско ще накараме да хвърка

тоз, който инак литнал във небето,

ще ни държи във рабски трепет всички!