Линда Уърд
Нанси (6)

VI

Нанси отиде до тоалетната. Огледа грима си, но нямаше какво да поправя. И без това не бе сложила много. Малко руж, спирала за мигли и леко червило. Зелената рокля подчертаваше бронзовия цвят на кожата й. Внимаваше да не почернее много, защото силният загар не подхождаше на косата й.

Знаеше, че пръснатите по челото и бузите лунички й придават особен чар. Като малко момиче отчаяно се опитваше дати заличи с грима на майка си. Днес вече не й правеше впечатление. Харесваше се.

Напарфюмира се леко зад ушите и подмишниците и се върна.

— Какво искате за десерт, Нанси?

— Нищо. Не мога повече. Може би само едно малко кафе.

Кавалерът й не настоя повече, а изпълни желанието й. Тя тъкмо разбъркваше захарта в кафето си, когато чу зад гърба си гласът на Дейвид.

— Здравейте, приятели! — весело ги поздрави той. — Добре ли си прекарвате?

— И още как! — отвърна Стийв. — Нанси безспорно е добра събеседничка. Тъкмо се опитвах да ти я отнема.

— Посмей само! — Дейвид поклати заплашително пръст. — Тогава вече ще има бой. Не се шегувам.

— Но вие изобщо не сте ме питали! — възпротиви се тя.

— Това е мъжка работа — засмя се малкият, издърпа един стол от съседната маса и невъзмутимо го яхна.

Нанси не знаеше как да реагира. Трябваше ли да му се сърди, или да му се възхищава? Изпитваше и двете чувства едновременно.

Келнерът дойде, за да вземе поръчката на новодошлия.

— Донесете ми само една кола — помоли Дейвид. — Аз съм шофьорът на господата и не трябва да употребявам алкохол.

— Не желаеш ли да хапнеш нещо? — попита го брат му. — Най-горещо ти препоръчвам кухнята тук.

— Благодаря, но не съм гладен.

— Ял ли си нещо? — поинтересува се Стийв и го погледна загрижено.

— Престани да играеш ролята на настойник. Мога сам да разбера кога съм гладен и кога не съм. В момента знам, че нищо не ми се яде.

Двамата разговаряха помежду си или по-скоро си разменяха хапливи реплики. Нанси се почувства излишна. Дейвид изобщо не се съобразяваше, че тази вечер бе излязла с брат му, а не с него.

— Ще си вървя — промълви обидено след малко.

— Ще те изпратя — скочи веднага по-малкият брат.

— И дума да не става! — намеси се Стийв. — Аз доведох тук Нанси и от само себе си се разбира, че аз ще я върна обратно. И без това не чух от нея добри отзиви за теб.

— Защо да не оставим сама да избере?

— Моля — махна примирено с ръка Стийв.

Нанси се притесни. Гледаше ту единия, ту другия. Изведнъж крайчецът на устните й се изви в малка коварна усмивка, защото вече предугаждаше реакцията на Дейвид. Държеше да си върне заради безсрамните му флиртове.

— Нека Стийв ме изпрати! — заяви твърдо и категорично. Тенът й не търпеше възражения.

Дейв пребледня. Погледна брат си недоверчиво, а последният сви безпомощно рамене.

— Как да разбирам това, братко? — попита го грубо.

— Защо питаш мен? Нанси реши. Изглежда предпочита моята компания. Честно казано, това ме радва.

— Опомни се — заплаши го не на шега той.

— Престани! — намеси се Нанси. — Най-малко ти имаш право на глас.

Стийв плати сметката и двамата се приготвиха да станат. Дейвид направи последен опит. Протегна ръка и я хвана здраво за рамото.

— Нанси, имаме толкова много нещо да си кажем! — гласът му звучеше умолително.

— Не съм сигурна. Тази вечер нямам никакво желание повече да те слушам. Не разбра ли?

Той рязко свали ръката си и се обърна. Нанси сви рамене и размени кратък поглед със Стийв. След това го хвана под ръка и каза достатъчно силно, за да я чуе:

— Малкият се разсърди. По-добре да го оставим сам.

— Както желаете, Нанси — отвърна дружелюбно Стийв и я поведе към вратата.

Знаеше, че брат му е обиден. Добре го познаваше. От друга страна, на двадесет и осем години бе достатъчно голям да понесе и той веднъж поражение. И ако досега не му се бе случвало, тази вечер имаше чудесната възможност да го изпита на собствения си гръб.

 

 

Когато на другия ден Нанси се събуди, първата й мисъл бе за Дейвид. Мъчно й стана, че го обиди с отказа си. Въздъхна дълбоко. Колко щастлива бе преди няколко дена! И колко бързо падна от розовите облаци на земята!

При мисълта, че просто се е излъгала в него, очите й се напълниха със сълзи. Все още не можеше да повярва, че всичко е свършено. Тайно носеше в себе си искрица надежда, че отношенията им рано или късно ще се изяснят и изгладят. Че ще я отведе в своя въздушен замък от злато, където ще прекарат заедно дълги години. Години? Не, по-добре цял живот!

— Нанси, Нанси — произнесе високо на глас. — Каква глупачка си! Не знаеш какво искаш! Обичаш ли го? А той обича ли те?

Помисли малко и намери отговора. Поне що се отнася до нея.

— Обичам те, Дейв! Нищо не се е променило — продума тихо.

Но ясно си даваше сметка, че от чист инат ще продължава да се държи така. Не можеше да му прости толкова бързо. И колкото пъти си спомнеше за него и мис Паркър, гняв напираше в нея.

Нищо не можеше да помогне. А сега трябваше просто да си вземе един душ, да се облече, да изпие чаша силно кафе и да върви на работа.

Едва когато се охлади под душа, се почувства малко по-добре.

Сутринта премина без особени вълнения. За нейна изненада следобеда можеше да си върви. Джак я помоли, защото искаше да го замести по-късно за три дена. Нямаше причини да му отказва, въпреки че не знаеше какво да прави със свободното си време. Дейвид бе на работа. Днес два пъти профуча покрай рецепцията, без дори да я удостои с поглед. Тя се удиви не малко на бързината, с която свикна да носи пълния догоре поднос с чаши. Не оставяше гостите да чакат.

Новината за способностите на новия келнер бързо достигна до ушите на съдържателя Раш. Носеше се слух, че ще му предложи договор за една година. Нанси с интерес очакваше отговора му. Дали най-после ще се реши да води приличен живот? Като брат си Стийв?

Наистина се зарадва, когато свърши работа. Необяснимо защо се чувстваше отпусната и изтощена. Реши да се разходи по плажа, като умишлено избягваше Дейвид. Най-вече за да не го види как сваля поредната красавица.

Намести се под един свободен чадър и намаза с крем тялото си. Днес беше непоносимо горещо. Скоро изпита нужда да изпие нещо освежително, но не искаше да се възползва от услугите на плажния келнер.

Размисли малко, а след това скришом се заоглежда за Стийв. Дано се появи отнякъде! Напразно. От него нямаше никаква следа. Колко жалко! В момента той бе най-подходящият събеседник.

За миг се замисли дали не е възможно да обикне него.

Големият брат никак не изглеждаше зле. Освен това не бе безделник.

Помисли за миг, но отрицателно поклати глава. Невъзможно! Напълно невъзможно! Желаеше само Дейвид и никой друг! А може би, ако опознаеше по-отблизо Стийв…

С крайчеца на окото си Нанси следеше снажния келнер. Той отдавна я бе забелязал, но продължаваше да играе ролята на обиден. — „Сърди се, след като ти доставя удоволствие!“ — помисли си тя.

Понадигна се, подпря се на облегалките на шезлонга и заоправя чадъра. Изведнъж видя Катлийн да идва насам.

Съперничката й днес бе увесила нос. Раменете й потрепваха леко. Сякаш се смееше. Едва когато приближи, Нанси с не малка изненада установи, че плаче. Противно на волята си я съжали. Но състраданието й много бързо се изпари, когато я вида как се хвърля в обятията на Дейвид.

Нанси стисна устни. Преди малко изпита истинско съжаление, а сега й идеше да я удуши. Каква усойница! Защо най-после не го остави на мира!

Преглътна обидено и погледна към тях. Какво безобразие! Той милваше утешително разплаканата жена по голите рамене, притисна я няколко пъти към себе си и я отведе нанякъде.

Сега пък Нанси щеше да се разплаче. Отчаяно мигаше срещу слънцето и когато най-накрая й потекоха сълзите, постави слънчевите си очила.

 

 

Изглежда бе заспала и уплашено подскочи, когато изведнъж я заговори мъжки глас.

— О, извинете ме, Нанси! Събудих ли ви? Непростимо е от моя страна. Как мога да поправя грешката си? Не знаех, че спите.

Сам Андерсън изпълняваше превъзходно ролята си на разкаян.

— Добре, че ме събудихте! Нямам намерение да проспя целия следобед.

Учуди се сама на себе си. Още като дете имаше навика след сдърпване с родителите си да се мушне в леглото, където да се свие на кълбо като таралеж и да заспи.

„Бягство“ — би казал всеки добър американски психиатър. Чисто бягство от болезнената действителност. Да, това бе причината. Все пак сега тя се чувстваше малко по-добре отпреди. Но безуспешно се опитваше да прогони милия образ на мислите си. Поне засега.

— Ще изпиете ли с мен едно кампари? — предложи учтиво мистър Андерсън, легна до нея на пясъка и я прониза с леденосивите си очи.

— Предпочитам мартини.

Андерсън подвикна на Дейвид. Последният само кимна. Изглеждаше ужасно сърдит. Бе се върнал отново. За съжаление Нанси не знаеше колко дълго бе спала. Ако съдеше по положението на слънцето, не повече от половин час. Колко ли време се е бавил с мис Паркър?

Не, стига се е измъчвала с безполезни мисли! Не можеше да продължава вечно така. Когато донесе поръчката, тя дори не го погледна.

— Мило момче е този келнер — забеляза мистър Андерсън и го проследи с поглед. — Има разкошна фигура. Добре трениран, но ненатрапващ се пакет от мускули.

„Защо ми говори за него?“ — запита се Нанси. Усмихна се вежливо и отпи от чашата. Скришом огледа и прецени тялото на Андерсън. Добре изглеждаше за възрастта си, дори прекалено добре. Нямаше грам излишна тлъстинка, макар и да бе по-дребен и слаб от Дейвид.

— Е, какво ще кажете? — попита я той, доловил погледа й.

— Еех! — възкликна Нанси и бързо сведе очи. Но след това се засмя обезоръжаващо. — Жените нямат ли право да разглеждат мъжкото тяло? Обикновено се случва обратното. Дори ни събличате с поглед.

Той се подсмихна.

— Много сте дискретна, но въпреки това сте пряма. Имате право. Ще бъда поласкан, ако ви харесвам.

Вместо да отговори, тя го попита колко дълго ще остане.

— И аз не знам. Зависи донякъде от обстоятелствата.

— От кои по-точно?

— Например дали имате желание да ме придружите по-късно до моята стая и да споделите с мен скромната ми вечеря.

— Защо не на ресторант?

— Много обичам да се храня в стаята си. В действителност те са четири. Разполагам лично с двама келнери. А в ресторанта винаги трябва да чакам.

— Но чакането изостря апетита!

— Бързо ми се изчерпва търпението — усмихна се той. — Е, какво решихте? Ще дойдете ли с мен тази вечер?

— Не — отговори ясно на директния му въпрос.

— Утре пак ли сте на работа?

Тя поклати глава и каза решително:

— Нямам желание, Сам.

Той я погледна изненадано. Много рядко се случваше да му откаже жена. Но умееше да приема и откази.

— Жалко, много жалко. Изглежда ви респектирам с нещо — засмя се тихо. — Не всяка жена ми харесва. Но последната дума е ваша. Още едно питие?

— Благодаря, но пак ще ви откажа.

— Тогава по-добре да изчезвам.

— Не исках да ви изгоня, Сам. Ако желаете, позволявам ви да ме целунете на раздяла.

— С най-голямо удоволствие — каза той и го направи.

С крайчеца на окото си Нанси видя, че Дейвид ги наблюдава. От сърце желаеше и той да изпита същата болка; която й бе причинил.

Сама се учуди от силното желание за отмъщение, но по нищо не даде да разбере, че го прави нарочно. Облегна се назад с мека въздишка и се протегна под топлите лъчи на вечерното слънце.

 

 

Много хора се прибираха вече в хотела. Наближаваше време за първата глътка. Нанси гледаше безцелно в далечината. Странно спокойствие я бе завладяло. Сама не знаеше какво става с нея. Днес отново бе станала свидетелка на безсрамното държание на Дейвид.

Някой я докосна по рамото. Повдигна с досада глава и видя две сини очи, които я гледаха с упрек.

— Какво искаш да ми докажеш с подобно държание? — раздразнено каза Дейвид. — Удоволствие ли ти доставя да си играеш с мене?

— И дума да не става. Но ми се струва, че ти си този, който трябва да дава обяснения.

— Колко смешно! Не изпитвам никакви угризения. Търча като луд и се блъскам, за да спестя някой долар за голямото пътешествие до Европа, ти какво правиш? Занасяш се по разни мъже!

— Свърши ли вече? — попита го с лека ирония. — Сериозно ли ме упрекваш?

— Не само че те упреквам, но чакам оправдания!

— За какво? — попита го учудено и замига срещу него в очакване.

— Мислиш, че не видях? — Хвърли се най-безцеремонно на врата му! — изфуча от ярост Дейвид.

— Слушай какво, скъпи! Веднага си вземи думите назад! Учудващо е как изкривяваш нещата. Не се хвърлям в ничии обятия. Не е необходимо да го правя. Но красавицата, която редовно ощастливяваш, наистина знае как да се мята на врата ти. Прави го чудесно. Моите уважения!

— Кого имаш предвид? — повдигна учудено вежди.

— Не се прави, че не знаеш. За бога, никога не бих повярвала, че си такъв лъжец! Говоря за мис Паркър. Онази, която винаги търси утеха при теб. И явно я намира. Видях със собствените си очи как я награби преди малко.

Без да иска, очите й се наляха със сълзи. Гневно сви ръце в юмруци.

Дейвид я гледаше развълнувано. Бе изкрещяла последните си думи направо в лицето му. Някои от гостите на басейна се обърнаха любопитно.

— Ах, ти, мое сладко, глупаво момиче! — обърна се към нея изпълнен с любов. — За Катлийн ли говориш? Между нас няма нищо и никога нищо не може да има. Кълна ти се! Защо не ми повярваш най-после? Тя е само една нещастна жена. Странно, но при мен намира утешение.

Нанси стана несигурна. Изведнъж й се стори страшно глупаво, че разиграва подобен театър пред него.

— Изпитвам приятелски чувства към Катлийн. Това е всичко. Нанси, знаеш, че обичам само теб!

— Ах, Дейвид! — произнесе с усилие тя.

Той пристъпи към нея, прегърна я и долепи устни до нейните. Тя се остави в ръцете му. Нямаше сили да се съпротивлява. По тялото й преминаха сладостни тръпки. Най-после почувства отново кожата му, усети дъха му. Прегърна с любов мускулестото му тяло.

Постояха така известно време.

— Трябва да вървя на работа. Ще се видим ли в десет?

Нанси успя само да кимне в знак на съгласие. После последва утешителна целувка по носа и любимият бързо изчезна. Тя тъжно го проследи с поглед, но в същото време се радваше, че ще се видят отново. Повярва му, макар и да не схвана напълно думите му. Тази вечер щеше да го разпита подробно. Може би наистина ставаше въпрос за глупаво недоразумение. О, в ревността си бе разиграла цяла трагедия!

Във всеки случай той прие без възражения работата като келнер. Направи го заради нея. Искаше да изпълни желанията й. Тя се засрами. Ако наистина бе прав, то държанието й бе безкрайно неуместно.

Бавно събра багажа си и се запъти към хотела. До вечерта имаше достатъчно време. Минутите й се струваха цели часове.

От вълнение не можа да хапне. Опита се да почете, но и от това нищо не излезе. Не й се щеше да ходи в салона. Не желаеше да вижда никого. Дори Стийв, когото намираше иначе за изключително мил.

Най-после дойде уреченият час. Дейвид отчете парите на Боби и излезе през задния вход на хотела. Нанси се надигна. Видя, че я търси и извика:

— Тук съм!

С бързи крачки мъжът се запъти към нея и в следващия момент те се бяха притиснали вече един към друг.

— Нанси — прошепна Дейвид. — Липсваше ми.

Тя се прилепи плътно до него. Едва успяваше да си поеме въздух. Колко е хубаво, че отново са заедно. Имаше чувството, че се е върнала от дълъг път.

Прегърнати тръгнаха един до друг по пътя към плажа. Когато наближиха, се събуха и оставиха обувките си. Продължиха боси по топлия пясък, вплели нежно тела.

— Никога повече няма да те оставя, скъпа! — каза й с топъл глас. — Но защо си толкова твърдоглава?

— Съвсем не съм такава.

Нанси спря и го погледна в очите. Огънят се разпалваше. Ръцете й жадуваха за мига, когато отново ще обходят познатото тяло, за да открият някоя, макар и малка новост, която досега бе останала скрита.

Двамата изобщо не забелязваха ясното звездно небе, нито бялата луна, която ги заливаше с мека светлина. Виждаха единствено себе си.

Бавно седнаха на пясъка. Нанси не разбра кога бе съблякла роклята си. Целувките му я опияняваха. Неусетно устните му бавно се плъзнаха надолу към гърдите й и започнаха своята възбуждащо сладка игра. Езикът му обходи всяка частица от тялото й. И когато зарови лице между полуотворените й бедра, тя се хвана здраво за косата му. Инстинктивно задвижи таза си под ръцете му, сякаш искаше да му помогне. Сърцето й лудо заби. Грапавият му език заблиза още по-бързо набъбналия клитор. Краката й съвсем се разтвориха. И изведнъж започна диво да стене. Леко подухващият ветрец от морето поде вика й и го понесе надалече. Изживя един прекрасен оргазъм. Трябваше й време, за да се опомни. Едва тогава забеляза сълзите, които се стичаха по бузите й. Усети дъха му близо до себе си и се обърна. Дейвид бе легнал до нея и дишаше тежко.

Не мина много време и тя почувства нов порив на събуденото желание. Ръката й се спусна към втвърдения му член, обхвана го, погали го с устни и език, после с плавно движение го възседна. Ръцете му обхванаха здраво меката заобленост на ханша й. Тя започна бавно да се повдига и спуска. Устата й потърси неговата. Но той отмести глава, пое с едната ръка гърдите й, като силно ги доближи една до друга, и засмука яростно зърната им. Нанси закрещя от възбуда. Дейвид се нагоди към темпото й и когато усети, че кулминацията наближава, започна още по-мощно и бързо да се движи в нея.

Едновременно се озоваха в дивия водовъртеж на кипналата страст, а после бавно се опомниха. Очите й блестяха.

— Дейвид — прошепна тя. — Ти си невероятен.

Той галеше голото й тяло и мълчеше. Бе дълбоко развълнуван от чувствата, които изпитваше в момента. Дори се изплаши. Нанси винаги се отдаваше толкова естествено и непринудено, че постоянно изпитваше желание да я обладава. Лежаха заедно един до друг и гледаха небето.

— Добре, че никой не мина оттук — обади се Нанси и потисна смеха си.

— Дори и да беше, ние изобщо нямаше да го забележим — обърна се към нея Дейвид и я целуна нежно. — Какво ще кажеш за една освежителна баня?

— Защо не — съгласи се тя, енергично се изправи и хукна към морето.

Дейвид също се затича, настигна я и се хвърли пръв във водата. Нанси зацапа с крака, като оставяше зад себе си запенени фонтани. Чувстваше се щастлива и свободна. Тревожеше я единствено една натрапчива мисъл. Ще се запазят ли отношенията им все такива? Или нови облаци ще замъглят радостта им?

Ръцете му я изненадаха в гръб, загалиха плоския й корем, след това бедрата, отново се върнаха нагоре. Дейв легна по гръб, придърпа я върху себе си и в това положение се опитаха да заплуват заедно. Но успяха да направят само няколко движения и се преобърнаха. Със смях и глъчка отново се изправиха и стъпиха на дъното.

— Трудно се да се прави секс без твърда почва под краката — компетентно отбеляза Дейвид.

Нанси не разбра как се добра до леглото си. Нямаше много време за сън. Чувстваше се ужасно щастлива и ако не угаснеше най-после тръпката на възбуда, изобщо нямаше да заспи.

Преди да потъне в сладка дрямка, отново си помисли за него — за мъжа, който толкова неочаквано навлезе в живота й и изведнъж се превърна в негов смисъл.