Айзък Азимов
Гравитационната гибел на вселената (31) (Колапсиращата вселена или историята на черните дупки)

Използуването на черните дупки

Естествено е всеки учен, така или иначе посветил се на тези въпроси, да не изпитва удовлетворение от възможността за евентуално сблъскване на Земята с мини черна дупка. За щастие взривът от 1908 г. се случи на такова място от земната повърхност, което в радиус от много километри не беше населено. В противен случай той би причинил огромни материални щети и много човешки жертви.

Човек лесно може да си представи как един такъв взрив може изцяло да помете, например Вашингтон DC^[1] или Москва, ако за нещастие това се случи. Резултатът би бил равен на този от взрива на неутронна бомба и „нападнатата“ свръхсила (САЩ или СССР) би отговорила с ответен удар, още преди да е разбрала истината, след което цялата ни планета би била унищожена.

Разбира се, няма нужда непрекъснато да повтарям, че сибирският взрив може и да не е предизвикан от мини черна дупка, че вероятно такива черни дупки не съществуват, но дори и в случай че те съществуват, вероятността да се сблъскаме с тях е много по-малка, отколкото Земята да бъде ударена от голям метеорит, докато ние спокойно спим в леглата си.

И все пак — какво би станало, ако мини черните дупки наистина съществуват?

Ние евентуално ще трябва да се научим да се защитаваме от тях. Ако в своето развитие хората някога достигнат стадий, когато ще имат колонии и обсерватории в другите светове от Слънчевата система, както и изкуствени структури в самото космическо пространство, то ще се появи и възможността да се изследват мини черните дупки в тяхната, така да се каже, естествена среда — при условия, които не предполагат сблъсък със Земята.

Ние дори можем да мечтаем за такова развитие на технологиите, когато ще е възможно да уловим черната дупка посредством нейното гравитационно поле (което е много интензивно в непосредствената й околност, но твърде слабо като цяло) и да променим нейната траектория, за да не улучи тя Земята. Това е страничен ефект от изследването на космическото пространство, който обаче си заслужава влагането на средства, колкото и да струва това.

За тези, които мислят твърде напред в бъдещето от гледна точка на сегашните възможности на науката и които се наслаждават в мечтите си на фантастични видения от бъдещето^[2], може би дори им се струва възможно да се намираме сравнително близо до някоя черна дупка (но достатъчно далеч, за да сме в безопасност).

В края на краищата една черна дупка е своего рода входна врата към огромни енергии. Всеки обект, падайки спираловидно към нея, ще излъчва гигантско количество енергия.

Основната част от енергията на всеки обект се съдържа в масата му, тъй като всеки грам маса е еквивалентен на 9 X 10²⁰ ерга^[3] енергия. Енергията, която получаваме например при изгарянето на петрол или въглища, е само една мизерна част от енергията, която би дал 1 процент от масата на горивото. Дори при ядрените реакции се изразходват само няколко процента от тази енергия. Обект, който пада по спирала към черната дупка или (при определени условия) се плъзга покрай нея, без да пада на повърхността й, е в състояние да превърне 30 процента от масата си в енергия.

Нещо повече, само при изгарянето на определени вещества може да се получава енергия, само определени атомни ядра могат да се разцепват и участвуват в ядрени реакции, при което се отделя енергия. Обаче всичко — наистина всичко — ще отделя енергия, при падането си към черната дупка. Черната дупка е универсална пещ и всичко, което съществува и притежава маса, може да й служи за гориво.

Вероятно можем да си представим една твърде напреднала в развитието си цивилизация, която използува черните дупки за добив на енергия, пълнейки ги с астероиди, както ние на Земята сега пълним обикновената печка с въглища. В такъв случай, ако в Галактиката съществуват стотици или дори хиляди напреднали цивилизации (както предполагат някои астрономи), то най-вероятно е те да се намират близо до огромни черни дупки и, черпейки енергия от тях, да процъфтяват, така както на Земята процъфтяват народите, богати на енергийни източници.

В действителност е изключително невероятно да открием масивни черни дупки, които да използуваме като универсална пещ. Едва ли бихме се и старали да открием някоя от тях на сравнително малко светлинни години разстояние от нас, понеже колкото са по-големи дупките, толкова те са и по-неуправляеми.

Може би ще е по-добре, когато нашите технологии се усъвършенствуват значително, да се ориентираме към някоя от значително по-разпространените мини черни дупки (ако те изобщо съществуват), а дотогава да използуваме по-обикновени начини за получаване на енергия.

Да предположим, че намерим някъде в Слънчевата система мини черна дупка, която преминава през нея или, което е още по-добре, обикаля в орбита около Слънцето. И в двата случая ние бихме могли да я привлечем, използувайки гравитационното й поле, като я караме да следва някакъв масивен обект и да влезе в орбита около Земята (ако нервното човечество разреши това).

След това можем да накараме поток от замръзнали водородни блокове да минава покрай мини черната дупка, плъзгайки се покрай радиуса на Шварцвалд, без да влиза вътре. Приливните ефекти ще нагреят водорода до температура на ядрения синтез, в резултат на който ще се образува хелий. Така мини черната дупка ще действува като най-простия и най-добре обезопасен реактор за ядрен синтез, а произведената енергия може да се акумулира по някакъв начин и после да се изпраща на Земята.