Едгар Уолъс
Кинг Конг (13)

Глава XIII

Грубата и твърда кора на дървото, върху което лежеше Анна, все повече се впиваше в тялото й, като скоро я възвърна към съзнание. Тя отвори очи, но отначало видя само небето. Не можа да си припомни къде се намира.

Беше уморена и едно особено безпокойство се бе загнездило в душата й. Чувствуваше, че пак ще загуби съзнание. Внезапно безграничен ужас обхвана Анна и тя страшно изкрещя. Изживените премеждия се възкресиха в ума й. Спомни си най-малките подробности: червените очи, които я гледаха измежду двете колони на олтара, грамадната космата ръка и момента, когато бе отнесена в гъстата тъмна гора.

Тя се изправи и като разбра къде се намира, отново изпадна в ужас. Не смееше да скочи. В подножието на дървото пълзеше една змия. А освен това, на няколко крачки се намираше Конг.

Животното още стоеше до края на пропастта и упорито се мъчеше да хване неприятеля си. Освен Конг, наблизо имаше и друго същество.

От близките храсталаци, вляво от момичето се появи едно особено подскачащо същество, много по-малко от Конг. Дългият му тънък врат бавно се протягаше напред. То се движеше на задните крака. Предни крака почти нямаше, — само слаби, прилични на клони израстъци, които навярно му служеха за поемане на храна и леки предмети. Особената му уста накара Анна повторно да изписка. Никога дотогава младата жена не беше виждала такава страшна зееща дупка, изпълнена с изкривени навътре големи месоядни зъби. Когато дългият врат се обърна към нея, тя помисли, че е загубена.

При писъка й Конг се обърна. Змията бързо изчезна, като остави част от опашката си в лапата на горилата, но цялата си ярост звярът насочи към неканения гост.

Месоядецът се спря, като зае предизвикателна поза и още повече разтвори устата си. Конг се хвърли върху му и двете животни се търколиха на земята. Похитителят на Анна беше отгоре и изглеждаше, че борбата моментално ще свърши. Но преди Конг да хване в смъртоносните си ръце противника си, последният вдигна един от задните си крака и удари горилата в гърдите. Въпреки колосалната си сила, Конг не можа да устои на удара. Ръцете му се разтвориха и той през глава се търкулна до самия край на пропастта.

— Не — извика Анна. — Не! Не!

Тя искаше Конг да победи, макар че не мислеше, че ще живее дълго в неговите страшни ръце.

Конг се изправи отново и се хвърли върху противника си. Мощната му атака повлече и двамата към дървото, върху което се намираше Анна, и то не удържа напора. Зашеметена от падането, Анна остана да лежи на земята, на няколко метра от борещите се чудовища. След една минута втори удар на задните крака на неприятеля прекрати за момент борбата.

Конг бързо се окопити. Той пристъпи с голяма предпазливост. Всеки внимателен страничен наблюдател би могъл лесно да схване, че Конг и друг път се е бил с неприятели от рода на месоядеца и знае как по-лесно да се разправи с него. Сега обаче му пречеше силната възбуда. Очите му не се откъсваха от дългия движещ се врат и сега нападна не откъм главата, а отдолу — откъм слабите предни крака. Той силно го стисна и отскочи встрани, защото месоядецът впи в рамото му страшните си зъби. Тази атака бе повторена с почти същия резултат. При третия път обаче предните крака на месоядеца останаха безпомощно увиснали и личеше, че животното бе пострадало. Тогава Конг отново се спусна във фронтална атака. Както първия път, той се хвърли и сграбчи дългия врат. И сега противниците се търколиха на земята и месоядецът за трети път отхвърли Конг със здравите си крака.

Този път обаче ударът не беше толкова силен и ефикасен и Конг успя да хване крака, който го ритна. Това бе и неговата цел. Протегнатият крак бе толкова слаб, че той можа да го свие на две и обърне месоядеца на гръб. Коленете му притиснаха тесните гърди. Грамадните ръце се протегнаха към устата. Преди месоядецът да си послужи със задния крак, челюстите му бяха свити. Нищо не можеше да се противопостави на яростта на разбеснелия се Конг. Устата на животното не издържа и бе разчекнато. Конг скочи и победоносно заудря гърдите си, когато врагът му се търкаляше по земята във все по-слаби и по-слаби конвулсии.

Най-после месоядецът остана неподвижен и Конг се приближи до него, като издаваше къси звукове от удоволствие. Той му разкъса челюстите и погледна към Анна, като че търсеше нейното одобрение. Анна обаче не издаваше признаци нито на похвала, нито на ужас. Страшната сцена, която едва бе завършила, й подействува толкова силно, че отново изпадна в безсъзнание. Сега тя лежеше върху тревата неподвижна, също като убитото от Конг животно.

Дрискъл си подаде главата над края на пропастта и погледна. Той едва се удържа да не изскочи, когато Конг се спусна към Анна. Ала той беше съставил плана си и реши да не се излага на излишна опасност. Досега младата жена беше останала здрава и читава. Единствената й надежда за спасение беше в Дрискъл, който трябваше да не я изпуска от очи и да не ядосва животното. Ако успееше да стори това, докато пристигне помощта, може би Анна щеше да бъде спасена.

Дрискъл се мъчеше да не вдига никакъв шум, защото беше почти сигурен, че Конг го е забравил. Маймуноподобното същество нито веднъж не погледна към пропастта. Съсредоточило цялото си внимание върху Анна то обви с ръцете си грамадния пън, бавно го вдигна, отмести го и пак внимателно го остави на земята.

След това се върна и я вдигна с ръка, като издаваше странни звуци, които наподобяваха утешение. Постоя малко на едно място и после внимателно тръгна напред.

Дрискъл се измъкна от пропастта. Той беше сигурен, че Конг, освободен най-после от всякакви неприятели, ще се отправи към жилището си, което не бе успял да стигне преди.

Дрискъл разбра, че животното не се движи много бързо и че ще може лесно да го следва. Тогава се обърна, за да види Денхам. Последният стоеше изправен на другия край на пропастта и чакаше. В ръката му лежеше дълго и дебело въже от лиани. Той се усмихна.

— Приготвих го по време на борбата — извика той.

— Ако Конг изгубеше, ти щеше да се опиташ да вземеш Анна и чрез него да се прехвърлиш при мене.

За първи път, откакто бяха напуснали селото, Дрискъл почувствува силна симпатия към директора си. Денхам беше човек, на когото можеше да се разчита. Той го вкара в беда, но правеше всичко възможно, за да го избави.

— Оставете го. Може да потрябва — съгласи се той и се усмихна. — Сега по-добре идете в селото и доведете помощ.

— Никак не искам да те оставя сам, Джек.

— Какво друго можем да сторим? — запита Дрискъл.

— Двамата не ще успеем да хванем Конг. Нужни са ни бомби. Най-добре още сега тръгнете. Сигурен съм, че ще можем да спасим Анна.

— Изглежда, че това е единственият начин. — Да.

Денхам стоеше загледан в енергичното лице на своя млад приятел.

— Добре, Джек. Пожелавам ти успех! — продума той и се отправи към реката, в която динозавърът беше преобърнал сала им.

— Ще се видим след време — извика Дрискъл и махна за сбогом, когато Денхам изчезна между дърветата.

В далечината се чу силно изтрещяване. Дрискъл кимна с глава. Това сигурно бе Конг, който се движеше към дома си. Близо до ствола, на който беше стояла Анна, лежеше тялото на месоядеца. Куп едри мравки бяха вече плъзнали по него. От края на пропастта се показа главата на грамадния гущер, усетил миризмата на прясна храна. Дрискъл потрепери и се отправи по следите на Конг.