Батко Златко
Медената пита

Баба Меца е сърдита,

че синът й, без да пита,

още рано във зори

хванал гъстите гори.

 

Тя кого ли не попита

меченцето къде скита.

Но напразно — не сполучи

нийде нищо да научи.

 

А пък Мечо за обед

искаше да хапне мед

и през стръмните баири

тръгнал бе медец да дири.

 

Сред гората на поляна

зрее ягодка засмяна.

Меченцето щом я зърна,

тъй към нея се обърна:

 

— Слушай, ягодке любима,

след студена тежка зима

имам аз едничка грижа:

малко мед да си поближа.

 

— Мед ли искаш, мече сиво?

Катеричката игрива

цял ден тича и играе,

сигурно пчелина знае.

 

Мечето се покатери,

къщичката то намери

и почука: чук, чук, чук!

— Моля, кой живее тук?

 

Катеричката отвори,

малък Мечо заговори:

— Я кажи ми, за обед

де ще найда малко мед?

 

— Аз не зная, мече малко,

питай бате си Шишарко.

Ето, той е там, насреща,

седнал и рендосва нещо!

 

Лакомото малко мече

към Шишарко се затече.

Отдалече със надежда

то започна да нарежда:

 

— Много ми се иска, батко,

да си хапна нещо сладко!

Знаеш ли в коя долина

ще намеря аз пчелина?

 

— Аз не зная, мече малко,

питай дядо си Гъбарко.

Той е близък мой съсед,

знае мястото със мед.

 

— Ей, Гъбарко, добър ден!

Моля те, кажи на мен,

где ще мога за обед

да си близна малко мед?

 

— Мед ли искаш, малко мече?

Та пчелина е далече.

Но решиш ли — ето на̀! —

ще ти дам аз тез крила.

 

Минеш ли оназ долина,

там наблизо е пчелина!

— Ох, Гъбарко, да си жив!

— Мечо, ти бъди щастлив!

 

Грабна мечето крилата

и се дигна над гората.

Радостта му е голяма —

по-щастлив от него няма.

 

Щом подхвръкна, всичко живо

го загледа завистливо:

зайци, бръмбари и птички

ахнаха в почуда всички.

 

Даже мишката с мишлето

дълго гледа към небето,

па въздъхна и си рече:

— Виж какво щастливо мече!

 

Подир час в една долина

зърна мечето пчелина

и към кошерите с мед

бързо полетя напред.

 

Но го спря мишок напет,

яхнал на велосипед:

— Мечо, ти къде тъдява?

Сигур имаш кожа здрава…

 

Ала Мечо хич не чува.

Без дори да се сбогува,

той мишленцето отмина

и се втурна към пчелина.

 

Кошер един той отвори,

бръкна с лапички отгоре

и дограби цяла пита —

мед да ближе до насита.

 

Ала стражите във миг

вдигнаха се с боен вик:

— Вмъкнал се е тук крадец

зарад нашия медец!

 

И започна вик и вой:

— Бързо тръгвайте на бой!

Литнаха безброй пчели

със насочени стрели!

 

Меченцето хукна в миг

и нададе силен вик:

— Оле, мамичко, боли,

колко зли са тез пчели!

 

Малък Мечо взе да рита,

хвърли медената пита,

маха лапички и бяга,

ала нищо не помага.

 

От отровните стрелички

на задружните пчелички

лакомото малко мече

като буренце отече.

 

Чак когато в храсталака

то се мушна и заплака,

цялата войска отмина

и прибра се във пчелина.

 

Покрай Мечо този час

мина доктор Га тогаз.

Прегледа го — що да види! —

Мечо целият нажилен.

 

Позасмя се доктор Га

и му рече на шега:

— Я кажи, какво си яло,

та си тъй надебеляло?

 

Чантата отвори бързо

с бинт и марля го превърза,

със лекарства го намаза

и накрая тъй му каза:

 

— Както храбрите войници

и работните пчелици

пазят своята родина —

— кошерите на пчелина.

 

Който на меда посяга,

здрав не може да избяга.

Виждам, болката е тежка,

но това е твоя грешка.

 

Плесна доктор Га крилата,

към дома го той изпрати.

Мечо върна се във къщи,

без назад да се обръща.

 

И за своята вина

той написа — ето на̀! —

тези думи със боички,

за да се четат от всички.

 

Думите на доктор Га

Мечо помни и сега

и не мисли той отново

мед да ближе наготово.