Читателски коментари (за „Алхимикът “ от Паулу Коелю)

Не мисля че има нещо стойностно, в творбите на Вежинов. Вежинов е комунистически автор, бил е и член на БКП. Прозведенията му „лъхат“ на черваната помия (комунизъм), ако мога така да се изразя. От всякъде се наблюдава натрапчива пропаганда, типична за литературните творци по онова време. И повярвай ми няма как нещо свързано с комунизма (в случая „Бариерата“) да ми хареса. Просто изключено. Е ако тъгуваш по онова време и чрез четенето на червени творби, от червени автори намираш някаква утеха, то това си е лично твой проблем. И как въобще ти хрумна, да сравняваш патриархът на българската литература, с бездушното пропито с червената идеология, създание Вежинов. И да от българските автори, предпочитам Ботев, Вазов, Алеко Константинов пред Вежинов. Както и предпочитам „Алхимикът“ пред „Бариерата“. И не смятам че има нещо толкова „каканижещо“ в Коелювия стил. Просто автора се е опитал да достигне по-дъбоко, до душевността и съзнанието на читателя. Кара читателя сам да се носочи към основната идея в творбата. Като всичко това е замаскирано под формата на на екзистенциални и философски въпроси и търсения. Или казано под друг начин — след първия прочит всичко е сложно, каканижещо, неразбираемо поради многото философски преплитания. Тоест творбата е замаскирана, да изглежда сложна донякъде и за някои. Но самото достигане до основната идея на творбата е изключително лесно. Просто Коелю е смятал, че читателя ще има поне „малко мозък“ за да схване, за да даде значение, да разбере някои от философските проблеми които на пръв поглед изглеждат объркващи. А това дали читателя има въобще, мозък с който да мисли е друга тема. И няма никаква „изплъзваща се мисъл“ и други такива глупости. Мисълта на Коелю е изключително последователна. Но за да разбереш даден автор, трябва да се настроиш на неговата вълна, иначе нищо не става.

И ако литературата за теб се свежда само до Вежинов, горко и тежко ти. И най вече горко и тежко на самата ЛИТЕРАТУРА.