Читателски коментари (за „Добрият ученик “ от Веселин Ханчев)

Подведох се по коментарите и взех, че го прочетох. Съжалявам, че го направих. Не съдя никой за вкуса му, но не мога да видя поезия в литературния вариант на един пропаганден плакат с послание от типа на: „Ты записался добровольцем?“ По-скоро ме наляга тъга за хора като лирическия герой, дотолкова доколкото те съществуват. Ако това са „отличниците“ — слушал и изпълнявал в училище, послушно загинал за Партията… по-добре да избера тройкаджиите. Айнщайн е бил тройкаджия и не се е втурнал сам в безсмислена смърт, но колко много е дал на човечеството… А един такъв „отличник“ с какво е полезен? С „геройската“ си смърт? Cui bono? Какъв е смисълът да загиват хора в угода на политическите лидери? За мен — никакъв. Тъй или иначе нищо не се променя по същество. Промените се правят с ум и с работа, не със срещи по квартири и с доброволно отиване на разстрел.