Тами Хоуг
Див и опасен (8)

ГЛАВА ОСМА

Серена седеше в пирогата, закрила с ръка очи от яркото утринно слънце, което се издигна като огнено кълбо над ниските валма на мъглата. Още бе сутрин, а жегата я гнетеше като кожено палто, облечено през юли. Беше само с памучна фланелка без ръкави и панталон в цвят каки, но и те, колкото и да бяха леки, лепнеха на тялото й. Мечтаеше да е по бански костюм, под някоя сянка на брега.

Фактът, че Лъки седи зад нея, засилваше още повече неприятното й чувство. Усещаше навъсения му поглед върху си, стремеше се да седи изправена, за да му покаже, че няма да я сплаши с лошото си настроение.

Тя стана още в седем и половина и отиде да го потърси, първо, защото искаше да тръгнат час по-скоро за Джифорд, и второ, защото не беше сигурна какво може да се случи, ако остане по-дълго сама с Лъки в дома му. Можа да поспи цели два часа, след като се бяха разделили през нощта. Но тези два часа бяха изпълнени с еротични сънища. Поруменяваше само като си помислеше за това. Би се въздържала да тълкува тези сънища…

Лъки Дусе е опасен човек. Човек извън закона. Това, че тялото му е достойно за един Адонис, не може да има никакво значение в случая. Тя няма да има нищо общо с него.

Серена си повтаряше това като заклинание, но щом решеше, че е успяла да си го втълпи, в главата й се прокрадваше споменът за това как я бе прегърнал, след като му разказа за своите патила в блатото. Колко нежен, грижовен и състрадателен бе станал изведнъж.

Тази сутрин обаче нямаше и следа от всичко това. След като излезе да го търси на предната и на задната веранда и намери там само три малки миещи се мечки, които си играеха на стъпалата, Серена се качи по външната стълба до таванската стая.

Лъки се появи насреща й, хлопна вратата след себе си, преди да е стигнала до горната площадка, и я изгледа с подути, кръвясали очи. Брадата му бе прорасла и цялото му лице тъмнееше, косата му бе разчорлена и падаше на сплъстени синьо-черни къдрици чак до раменете му.

— Какво, по дяволите, правиш тук горе? — пресрещна я той. Гласът му бе дебел и прегракнал, грапав като гласпапир. — Тук горе няма какво да търсиш. Ясно ли е?

— Защо? — попита Серена с невинно изражение. — Тук ли криеш труповете?

— C’est pas ton affaire!^[1] — изръмжа той. — Изобщо не е твоя работа какво правя тук горе. Това не са неща, които могат да интересуват една красива психоложка. За самата тебе е по-добре да не знаеш нищо за тези неща.

Изведнъж я обзе любопитство. Какво крие той тука? Крадени стоки? Нелегално варена ракия? Наркотици?… Или оръжие? Може би всичко това заедно. Или нещо по-лошо?…

— Абсолютно ми е безразлично какво правиш там вътре — обяви тя, колкото се може по-нехайно. — Дойдох просто да те събудя.

Лъки застана едно стъпало по-долу от нея, така че очите му дойдоха на височината на нейните. Изгледа я театрално заплашително, с очи на прелъстител. Хвана с пръсти бузата й и се приближи толкова много, че устата му почти докосна нейната.

— Да не си променила решението си, сладка моя?

— Определено не! — Тя направи гримаса на отвращение, облегна се назад, за да отбегне дъха му и размаха ръка, за да прогони миризмата. — Ти си пил.

— И още как! — Лъки изпъна рамене. — Трябва и ти да опиташ някой път. Просто те отпуска. Смятам, че може да ти потрябва.

С тази безсрамна забележка той се обърна и заслиза надолу по стълбата. Тежките му ботуши стъпваха почти безшумно по дървените стъпала. Серена го последва на прилично разстояние. Противоречивото поведение на този човек и противоречивите чувства, които той извикваше у нея, я объркваха. Но все пак една мисъл доминираше над всичко друго: колкото по-бързо иде при Джифорд, толкова по-бързо ще се отърве от Лъки Дусе и от странната магия, с която я бе оплел. Докато тя чакаше нетърпеливо на масата, Лъки се посвети със завидно спокойствие на утринния си тоалет. Избръсна се, взе душ и най-сетне се появи от банята гол до кръста, само с някакви избелели джинси. Мократа му коса бе вчесана назад, привързана на опашка с кожено ремъче. Около дяната му ръка, горе при рамото, бе вързана червена кърпа, за да скрива дълбоката драскотина, с която е върна снощи.

Серена спря поглед на тази импровизирана превръзка и стомахът й се сви. Опита се да си внуши, че това е от неприязън, от негодувание заради начина, по който този човек припечелва прехраната си, но добре съзнаваше, че това не е цялата истина. Тази буца в стомаха й говореше красноречиво, че тя изпитва страх от онова, което би могло да му се случи, ако куршумът бе засегнал не само ръката… Сега той щеше да е мъртъв и вече за никого нямаше шанс да промени нещо в Лъки Дусе.

Серена се изплаши от собствените си мисли. Те водеха неизменно до задънена улица… Или, по-точно, до една скоростна отсечка, водеща към онова, което се нарича любовна мъка.

— Предполагам, веднага ще ми кажеш, че партньорът ти от снощи изглежда къде-къде по-зле — каза Серена, без да сваля очи от превръзката и мускулестата ръка под нея. Така поне отклоняваше вниманието си от гърдите му и очертаните мускули под диафрагмата му.

Лъки погледна разсеяно кърпата, като че бе забравил напълно за раната си. След това спря върху Серена изпълнения си с размисъл поглед:

— Така си е, макар че и преди това той изглеждаше отвратително.

— Не трябва ли да идеш на доктор за тази ръка?

— Ти нали си доктор — гласът му прозвуча дрезгаво, очите му бяха впити в нейните. Той опря ръце на облегалката на стола й и се наведе напред, докато тя почувства дъха му. — Няма ли да прегледаш раната ми?

— Няма — промълви Серена и се опита да не обръща внимание на огнените тръпки, които пробягаха по тялото й. Той беше прекалено близко де нея. От него се излъчваше енергия, която предизвика късо съединение в самия й мозък и събуди примитивните инстинкти, скрити дълбоко зад гладката и равнодушна фасада. Миришеше на чисто, на мъж, и тя се улови, че си представя колко ли хубаво ще е да го целуне сега, когато мирише на паста за зъби, а не на тютюн…

— Няма ли — запита той тихо. — А не желаете ли да изследвате нещо друго по мене, доктор Шеридан?

Серена не можеше да прогони от главата си спомена за това как бе притиснал ръката й върху възбудения си член. Тя преглътна гневните си думи, но не можа да попречи на изчервяването си.

— Ти трябва само да кажеш, сладка моя! Всяко твое желание е заповед за мене.

Серена се откъсна от погледа му и отговори през стиснати зъби:

— Желанието ми е да ми спестиш своите примитивни щения и да ме заведеш най-после при Джифорд.

Лъки се изправи, изражението му бе непроницаемо и студено.

— Ще стигнеш до него.

— Кога?

— Когато те заведа.

Той излезе на задната веранда, за да остави чиния с храна за миещите мечки. Погледът му я предупреди недвусмислено да запази коментарите за себе си. Тя стоеше на задната врата и наблюдаваш мълчаливо как малките мечета търчат около големите му крака, търсейки да привлекат вниманието му — подръпваха дори връзките на ботушите му. Лъки изръмжа нещо на френски, но не помръдваше, за да не ги изплаши. Изглеждаше начумерен и тъжен и Серена почувства — за свой ужас — как сърцето й, което тя се стараеше да ожесточи срещу него, направо се размеква.

— По-добре да ги храня, отколкото да ми ровят непрекъснато в кофата за боклук, това е — оправда се той. — Все пак това не са домашни животни.

Не бе довършил думите си, когато една от миещите мечки застана на задни крака, изкряка силно и го потупа с предната си лапа по крачола на панталона.

— А защо не ги застреляш? — запита Серена с меден гласец. — Знаеш ли каква хубава риза можеш да си направиш от кожите им?

Лъки само присви очи и се опита да пропъди мечето, но в това време друго мече, настанило се на перилата на верандата, се пресегна да пипне лъскавото копче на панталона му. Лъки избегна лапата и изсипа куп ругатни на френски. Мечето седна на задни лапи и се заоплаква с тъжен вой, докато Лъки не се наведе да го почеше зад триъгълното ушенце.

Сърцето на Серена предателски заби лудо. Този свиреп бракониер обича животните!

Тя се насили да се върне на масата и там да го изчака.

Чак след солидна закуска с печен сом и бутилка бира Лъки бе готов да тръгнат за Джифорд.

— Имам си много по-важна работа от това да ти бъда личен шофьор — изръмжа той, докато умело отбутна пирогата от пристана.

Серена го погледна през рамо.

— Това го чухме вече! Ако искаше да се отървеш от мене, трябваше вчера да ме оставиш при Джиф. Защо ме взе, след като си толкова зает? Сега трябва отново да ме връщаш.

Веждата му пак подскочи нагоре — показа се цяла над слънчевите му очила с огледални стъкла. Жестът изразяваше такава подигравка, че Серена само от това се почувства обидена.

— Не можеш ли да помислиш малко, сладур?

Серена престорено присви очи, уж се напряга.

— Знаеш ли, мисля, че го правиш умишлено.

— Какво?

— Ами тези обидни подмятания, все говориш за секс… Смятам, че съзнателно искаш да ме вбесиш, за да отвлечеш вниманието ми. Защо го правиш, Лъки? Нима се страхуваш да разговаряш сериозно с една жена?

— От нищо не се страхувам.

Отговорът дойде малко прекалено бързо, а и забиването на пръта в дъното бе малко прекалено силно.

— А най-сигурно е, че от тебе не се страхувам.

Продължиха пътя си в мълчание. Тишината бе толкова плътна, колкото и душният въздух.

Този път не ги посрещнаха с изстрели. Пирогата се плъзна в ръкава пред колибата на Джифорд. Дядо й седеше на стълбата и слагаше блесна на въдицата си. Пепър Фонтено се бе изтегнал на един разкривен градински стол на бели и зелени ивици. Върху рогозката в краката му бяха наредени частите на извънбордовия му двигател. От транзистора на верандата долитаха пискливите звуци на кейджунски мелодии.

— Здравей, Джифорд! Какво става? Да не си свършил патроните? — провикна се Лъки, преди да спре лодката до разкривения пристан.

Джифорд се изправи с усилие и сложи ръце на хълбоците си:

— Глупости! Жал ми е да хабя хубавите сачми за тебе, Дусе.

— Ами за мене? — подвикна Серена.

Тя изчака, докато Лъки изтегли пирогата на брега и скочи през носа. Не искаше в никакъв случай да рискува да си удари краката в този разкъртен мостик.

Джифорд я наблюдаваше с кисела физиономия.

— Мислех, че вече си на път за Чарлстън.

Серена преглътна с усилие, като че я болеше гърло, и издържа на погледа му.

— Казах ти, без тебе няма да напусна блатото. Искам да дойдеш с мене в Шансон дю Тер.

— А пък аз ти казах, че няма да дойда. Ти мене няма да ме командваш, момиченце! Плюя аз на многото ти дипломи! Не можеш да запрашиш при първата възможност и да зарежеш Луизиана, а след това да решиш, че е достатъчно да наминеш за уикенда и всичко ще се оправи.

Тя не се остави да я сплаши. Лъки видя, че Серена дори не трепна. Той мислено изруга Джиф за неговия инат, но веднага побърза да си напомни отново, че него това не го засяга. Облегна се на долната колонка на перилата, пъхна цигара — четвъртата от сутринта — в устата си и вдъхна дима в продраните си от пушене гърди.

Чувстваше се като сдъвкан и изплют. Дори и когато беше най-добре, кошмарите му не го оставяха да спи повече от няколко часа, а през изминалата нощ бе по-лошо от когато и да било. Дори и в кратките мигове, когато задрямваше, не го напускаше споменът за болка и предателство. Като че ли бе малко терзанието на съзнанието му, ами и подсъзнанието непрекъснато му напомняше, че почти всичките му проблеми идваха от красиви жени… Първо Шелби, след това Амалинда Роса, онази красива пепелянка, която със своята неискреност го вкара в затвора.

Накрая Лъки се бе отказал от надеждата, че ще заспи, и се бе опитал да удави в уиски лошото си настроение и сексуалната си незадоволеност. Единственото, което постигна, бе махмурлук, и то отвратителен. Сега черепът му пулсираше в такт с раната на рамото му, за която бе задължен на Мийн Джен Уилис.

— Виж се на какво приличаш! — възкликна Джифорд, вперил очи в Серена. Гласът му не звучеше вече толкова сурово, в него избликна загриженост. Той спря поглед на тъмните кръгове под очите й. След това погледна Лъки: — И двамата на нищо не приличате.

— Ами може да се правили нещо заедно! — подхвърли Пепър и избухна във весел смях, когато и Лъки, и Серена го погледнаха ядно.

Джифорд само вдигна бухналата си бяла вежда и продължи да ги разучава.

Серена отново се сети за снощната си глупост и почувства, че се изчервява. Само провидението я спаси… Провидението и пистолетът на Лъки. Ако оръжието на Лъки не й беше подействало като студен душ, сега положително щеше да има за какво да се черви. Тя наведе глава и мина покрай дядо си нагоре по стълбата към верандата.

— Дали може чашка кафе, Пепър? Още ли го правиш толкова силно?

— Черно като блатото и толкова силно, че чак хубавата ти златна коса ще се изправи, мъничката ми! — ухили се широко Петър.

— Звучи фантастично! — примижа Серена и отвори предната врата.

Джифорд остана да седи на стълбата, само погледна Лъки:

— Какво имаш да кажеш? Да не си мърсувал с момичето ми?

Лъки вдигна слънчевите си очила на челото и посрещна погледа на Джифорд, готов за кавга:

— Ти пък какво се интересуваш, старче? След като само търсиш да се дърлиш с нея. Не й ли затвори вчера вратата на своя дом?

— Имам си съображения.

— Да, да, имаш си съображения, както си имаш съображения да побегнеш и да се скриеш тука! — Лъки поклати глава и изръмжа някаква обидна дума. — Недей да мъчиш момичето, Джифорд! Все пак тя дойде, не е ли така?

— Точно така, дойде и пак ще изчезне — отвърна Джифорд презрително. — При първа възможност. На нея й е все едно какво става тук. Госпожицата нехае нито за семейството, нито за традициите.

Лъки изсумтя:

— Ама и твоят начин да всяваш респект у някого е направо абсурден! Да я изхвърлиш посред нощ навън посред блатото! Заслужаваш да ти изтръгнат сърцето, ама го нямаш!

Мисълта, че Джифорд е знаел за страховете на Серена и точно на тях е заложил, караше Лъки да беснее. А още повече го вбесяваше това, че то бе събудило у него инстинктивното желание да я покровителства, да я закриля. Той отново изруга и хвърли фаса си на земята, като го размаза ожесточено с върха на ботуша си.

— Какво ли се занимавам с вас?! Само ядове и нищо друго!

— Чух, че си имаш достатъчно ядове с Пере и онзи мръсник Уилис — намеси се Пепър, полюлявайки се на задните крака на платнения си стол. Светлите очи проблеснаха като аквамарини на тъмното му лице.

Лъки му хвърли мрачен поглед:

— Къде го чу?

— Ами в ушите си го чух! — Старият се закиска на шегата си, без да се притесни ни най-малко от гневния поглед на Лъки.

— Тогава гледай да си посвиеш ушите, защото току-виж някой изстрел ги отнесъл!

Предупреждението бе подкрепено със силния удар на двукрилата врата, която изтрещя като детски пистолет. Серена излезе на верандата, съсредоточила цялото си внимание върху парата, която се издигаше от чашката кафе в ръката й. Правеше се, че не е чула зад вратата разговора им, дума по дума.

— Виж какво, Джифорд! Би могъл да улесниш всички ни, ако ни обясниш какво става тук!

Серена приседна чинно на най-горното стъпало. Джифорд я погледна и сбърчи чело:

— Виждаш ли? На тебе постоянно трябва да ти се обяснява, като на някаква проклета чуждестранна кореспондентка. В това е проблемът!

Серена изпъшка. Беше толкова уморена, че нямаше сили да вдигне до устните си дори чашката, за да вкуси от този фантастичен еликсир, който Пепър Фонтено наричаше кафе.

— Моля те, Джиф! Вече всички разбраха какво е мнението ти за начина, по който живея. Да, живея далече от тука. Случват се такива работи, не го ли знаеш? Хората порастват, заминават, започват свой собствен живот…

— Ти нямаш чувство за род и традиция.

— Да, не позволявам на традицията да ме зароби, ако това имаш предвид. Привързана съм към Шансон дю Тер и нейното минало, но това не значи, че ще търся да се омъжа за земеделец, само за да можем да гледаме плантацията. Нали уж Шелби искаше да продължи традицията? Тя беше по тази част. А аз тръгнах в друга посока. Това съвсем не означава, че не държа на Шансон дю Тер и на тебе, напротив, обичам ви! — Големите й тъмни очи го гледаха сериозно. — Това ли е признанието, което очакваш от мене? Доволен ли си сега?

— Не е това — изръмжа старият. Но все пак се изтегли едно стъпало нагоре и седна до Серена. — Ако ти поне малко държеше на къщата, нищо нямаше да се случи.

— Но какво точно е станало? Какво има?

Джифорд дълго се колебаеше. Виждаше се как премисля и прехвърля различни варианти. Серена не го притесняваше, седеше си търпеливо до него и си пиеше кафето. Най-сетне Джифорд въздъхна тежко и прокара пръсти през перчема си, за да го приглади.

— Неколцина запалянковци решили с тъпите си мозъци да издигнат Мейзън Талбът в политиката, щели да го представят за кандидат на изборите догодина. Той е достатъчно красив и достатъчно глупав, може и да го изберат. Ще стане чудесна марионетка на петролните крале. Татенцето му изгуби и последния си грош в нефтените афери, но все още има известни връзки. Старият Джон Талбът сигурно ще се радва да види сина си някой ден в губернаторския дворец.

— Мейзън ще се кандидатира за парламента? — присви очи Серена. — Странно как така Шелби не ми каза нищо за това.

— Изглежда Шелби не ти е казала нищо още за много други неща, скъпа! — намеси се Лъки мрачно.

Серена му хвърли гневен поглед и отново се обърна към Джифорд:

— Не разбирам какво общо има това с Шансон дю Тер?

— Ами помисли малко, Серена! Шелби залага всичко на това Мейзън да иде в Батон Руж. Плантацията няма повече да им трябва. Дори и в момента тя е за тях само товар. Но ако аз я продам и веднага изплатя наследствения дял на Шелби, Мейзън ще има достатъчно пари, за да може да си купи всеки пост, който пожелае… Всеки идиот знае, че днеска избори се печелят с реклама. Като цъфне на всички плакати този мазен хубавец Мейзън, като е все пред очите на хората — и по телевизията, и по автобусите, никоя от тези свини няма да се замисли за това, че е празноглав.

Серена се почувства задължена да се застъпи за своя зет. Винаги бе харесвала Мейзън. За вкуса на Джифорд зет им бе прекалено отпуснат, и може би малко надут, но имаше добро сърце.

— Мейзън не е празноглав! Дипломира се пети по успех като правист.

Джифорд отвърна с изръмжаване, което по-красноречиво от всякакви приказки показа какво мисли за юристите.

— Виж, за това не се иска кой знае колко ум! То доказва само, че са му ясни всички трикове и маймунджилъци. Мили Боже! Онова куче там ще ти надуши за нула време всяка миеща мечка, но това не значи, че то е някакъв Айнщайн!

Безсмислено беше да се спори с Джифорд, а и се бяха отклонили от темата. Серена започна пак отначало:

— Вчера каза, че ти си споменал на Шелби за продажба. Защо си го направил, след като изобщо нямаш намерение да продаваш плантацията?

Джифорд гледаше упорито и злобно ботушите си. Най-сетне отговори неохотно, като ученик, който си признава, че е лепнал дъвка на стола на учителя си.

— Просто го изтърсих да я сплаша. Знаеш ли колко е трудно! Цената на захарта падна, та се не видя. През пролетта изгнихме от дъждове, себестойността ми расте ли расте, а този идиотски данък върху бензина ще ни одере кожите. Просто бях ядосан, исках да видя мога ли изобщо да я впечатля, а и за да престане непрекъснато да ми прережда къщата, откакто живее при мене, всичко преобърна наопаки… Та й казвам една вечер, още докато бяхме на масата: „Бог ми е свидетел — казвам й, — че искам да се махна от тука, да ти се домъкне някой чужд човек и той да се разпорежда с всичко! Веднага продавам и заминавам за Тайги!“ Така й казах, и докато се усетя какво става, тя ми домъкна тоя тип от „Тристар“.

Серена слушаше намръщена. Бе убедена, че Шелби ще иска да запази на всяка цена плантацията, ако не заради традицията, то заради това, че Шансон дю Тер е символ на обществено положение — нещо, от което Шелби никога и за нищо не би се отказала. Но ако междувременно си е поставила по-високи цели и сега заради тези цели иска да жертва къщата, работата е съвсем друга. Шелби има неповторим талант да вижда всичко откъм практическата му страна.

— Но защо точно „Тристар Кемикълс“? — запита тя.

Джифорд сви уморено рамене:

— Представа нямам. Може би някаква връзка чрез семейството на Мейзън. Иначе как щеше да намери толкова бързо купувач? От петролната криза насам пазарът тук е гнила работа. А Шелби не е човек, дето ще успее да продаде хладилник на ескимосите. Мейзън й предостави кантората в града само за да се отърве от нея и да го остави на мира. Знаеш, че я обичам, но тя е просто една глупачка. Винаги си е била такава. Направи кариера в бизнеса с недвижими имоти само защото се облича добре, придава си важност и непрекъснато търчи по разни срещи в Търговската палата.

— Значи няма да продаваш — обобщи Серена. Беше й неприятно да говори против сестра си. — Ами кажи го тогава на хората от „Тристар“ и край!

— О, не е никак лесно да се откачиш от тях! — каза тъжно Джифорд. — Този проклетник Бурке е като някой булдог, не можеш да го напъдиш нито с думи, нито с пари.

Серена фиксираше дядо си с онзи пронизителен поглед, който бе научила от него.

— Джифорд Шеридан, не помня ти да си клинчил някога!

Той сключи вежди. Острата му брадичка щръкна енергично.

— Аз не клинча.

— Тогава какво правиш тука?

Джифорд вдигна величествено глава — неподвижен като президентските скулптурни фигури в Маунт Ръшмор.

— Аз се боря по свой начин.

Ето че отново стигнаха до там, откъдето бяха почнали. Серена затвори за миг очи и се съсредоточи върху бодежите в главата си. Отпи още глътка кафе с напразната надежда, че кофеинът ще й влее малко енергия. Вместо това кафето парна като киселина стомаха й, стана й още по-горещо и по-тежко.

Упорството на Джиф съвсем не беше конструктивно. Не по-конструктивно от погледа на Лъки, който не се откъсваше от Серена. Той бе застанал в подножието на стълбата и се взираше в нея през амалгамираните си черни очила — нещо, което би я притеснило безкрайно и при далеч по-благоприятни обстоятелства. Нищо не би могло да я притесни повече от проницателния поглед на тези кехлибарени очи.

Пепър наруши напрегнатата тишина, като се надигна шумно от стола си и тръгна към реката. Поспря там за малко, като че се наслаждава на гледката, след това се обърна, дойде отново при тях, взря се внимателно в Джифорд и заяви:

— Ще имаме гости. Чух стария мотор на Джонсън, познавам го по повредения вентил.

Джифорд изруга, надигна се, втурна се в колибата и се появи отново с пушка в ръка. Докато слизаше тичешком по стъпалата и прекосяваше двора, напъха патрони в отворената 12-калиброва цев.

— Джифорд! — Серена остави чашата си и хукна след него. — Джифорд! За бога!

Той успя да даде един изстрел, преди Серена да го настигне. Сачмите вдигнаха фонтан точно пред носа на лодката на шефа на резервата. В мегафона изскърца гласът на Пери Дейвис:

— По дяволите, Джифорд! Махни тази пушка!

Джифорд наведе дулото, но не остави пушката, макар че Серена се опита да му я отнеме. Тя прехапа устни, преброи до десет и се опита да запази спокойствие — нали като психолог така препоръчваше да се прави. Но нищо не излезе. Ядосваше се на Джифорд, но знаеше, че той й е прекалено близък, за да може да го третира обективно и професионално.

Комендантът изключи двигателя, лодката остана на няколко метра от брега. На кормилото седеше Пери Дейвис, от ярост бебешкото му лице бе станало огненочервено. До него бе застанал едър, кокалест мъж на средна възраст, с лице на месар, гъста, стоманеносива коса, яко наклепана с брилянтин. Мъжът беше с морскосин панталон и раирана вратовръзка, завързана хлабаво, като въже за бесене, около яката на синята му, мокра от пот риза.

— Ако не престанете да стреляте по хора, ще наредя да ви арестуват! — заплаши Дейвис, след като бе изключил мегафона.

Лъки, който бе застанал вляво от Серена, само изпръхтя презрително:

— Така и така никого не арестуваш, защо си решил да започнеш точно от Джифорд?

Комендантът изпъна устни в свирепа черта:

— А може и от тебе да започна.

Лъки вдигна на челото слънчевите си очила, изгледа мълчаливо Дейвис и се засмя приветливо:

— Така ли ще стане? А подкрепление водиш ли си?

— Аз ще те пипна, Дусе! Това ти го обещавам — отвърна Дейвис, вдигнал показалец срещу Лъки. — Хората няма да търпят вечно един луд като тебе!

Серена просто физически усети напрежението, което се образува около Лъки като електромагнитно поле. Видя го как стисна челюсти. Но той само погледна Дейвис навъсено и не каза нито дума. Ала и от такова голямо разстояние Дейвис почувства заплахата и отстъпи назад — престори се, че трябва да погледне нещо двигателя и че и Лъки, и разменените думи изобщо не го интересуват.

Джифорд се възползва от настъпилата тишина:

— Хайде, Бурке, грабвайте си партакешите и да ви няма!

Една бляскава изкуствена усмивка разцепи лицето на месаря.

— Не мога. Имаме да уговорим още някои неща с вас като партньори.

— Това, което аз имам да ви кажа, не е за пред дама! — отсече Джифорд. — Предложението ви не ме интересува! Разкарайте се от очите ми и си вървете в Тексас, преди да съм ви надупчил!

— Джифорд! — Серена успя да си предаде поне вид на спокойна и делова. — Защо не поканиш мистър Бурке да влезе? Положително ще можем да изясним нещата в един откровен приятелски разговор.

Бурке вдигна рамене, приятно сюрпризиран:

— Младата дама наистина има глава на раменете си, Джифорд. Винаги съм го казвал. Трябва да се вслушате в думите й!

Серена разбра, че представителят на „Тристар“ я бърка с Шелби, но сега нямаше време да изяснява недоразумението.

— Не ми трябва да се вслушвам в ничии думи! — ревна Джифорд. Отново цялото му лице и врата му станаха морави. — Аз не съм изкукуригал, по дяволите! Мога да мисля със собствената си глава! И ако има тук някой, който има какво да каже, това е Старата Бетси! — И той вдигна отново пушката и се прицели.

— Джифорд! — Серена се хвърли към него.

Той натисна спусъка точно в момента, в който тя го бутна и наруши равновесието му. Цевта щръкна нагоре и оглушителен гръм разцепи въздуха. Върху Бурке и Дейвис се посипа градушка от клонки, листа и тиня. Двамата мъже се хвърлиха по корем в лодката, вдигнаха ръце да прикрият главите си, а след това отново се надигнаха, псувайки.

Бурке кимна предупредително към Джифорд:

— Стига толкова, Шеридан! Ви сте просто един побъркан старец! Има вече достатъчно свидетели за това. Мога да доведа и шерифа. Не можете да стреляте така по всеки, който е дошъл да прави сделки с вас!

— Върви по дяволите! — Джифорд нагази във водата, вперил сърдити очи в Бурке. — Винаги съм казвал, че трябва да открият ловния сезон за обстрел на тексасци! Тази страна щеше сигурно е да в по-добро положение, ако вашите алчни за пари копелета си седяха откъм вашата страна на границата!

Серена се взираше с отвращение в калната вода. По гърба й пробягаха студени тръпки, но погледна към дядо си, който напредваше към лодката на коменданта, и се осмели да направи първата крачка. Моментално обувките й затънаха в глинестото дъно. Успя да докопа Джифорд за една от брънките на колана на джинсите му и се опита да го изтегли обратно на сушата.

Бурке бе станал червен като рак, очите му — също като на рак — като че ли щяха да изскочат. Сякаш някой внезапно бе стегнал клупа на вратовръзката му и му бе пресякъл дишането.

— Продължавайте така, Шеридан! Давайте! Кажете пак нещо такова. Това ще послужи чудесно при обявяването ви за невменяем.

Джифорд се хвърли да хване лодката, но изведнъж във водата до него изникна Лъки и сложи ръка на гърдите му:

— C’est assez!^[2] Влез си вкъщи, приятелю! Хайде!

Старият човек остана за миг неподвижен, скърцайки със зъби, силно приведен напред, стиснал пушката в големите си ръце. От транзистора се лееше някаква абсурдно весела мелодийка.

— Джиф, моля те! — прошепна Серена зад него, притиснала лице о гърба му, докато краката й затъваха все по-дълбоко в тинята.

— Хайде, Джиф, ела! — провикна се Пепър от брега. — Тоя не си струва да го стреляш!

Джифорд изръмжа някаква ругатня, обърна се и загази обратно към брега. Съпровождан от Пепър, който коментираше нещо шепнешком и солено жестикулирайки, той бавно се запъти към колибата.

Чак сега Лъки погледна Серена. Тя стоеше до колене в тинята, лицето й бе останало без капчица кръв, очите й бяха станали огромни.

— Foute ton camo d’ici!^[3] — каза Лъки. — Хайде, опитай се да излезеш, скъпа! Аз ще те хвана.

Тя бавно отстъпи назад, изкривила лице от страх, докато тинята лепнеше в краката й.

Лъки се обърна и отново нагази във водата. Застана пред лодката, водата сега стигаше до кръста му.

— Така сделки не се правят, монсеньор Бурке! — Говореше без глас, с някакъв смътно доловим съскащ шепот.

Бурке се наведе през етаните на лодката, като се държеше здраво с две ръце и погледна Лъки многозначително:

— Тогава се постарайте да накарате вашия приятел най-после да тръгне на преговори, синко! — Тексасецът също говореше тихо, като че обсъждаха нещо строго поверително. — Моята компания хвърли сума пари, насочвайки се към това строителство, така че положително няма да се откаже от него.

— Това заплаха ли е?

— Това е просто факт, синко!

На Лъки точно това му трябваше. Тонът на Бурке, гласът му, акцентът, начинът на държане — всичко това извика твърде неприятни спомени. За един кратък миг той се намери отново в Централна Америка, пак прозвучаха заповеди и команди, онзи огромен тексасец, който го бе предал и продал, който бе използвал целия му екип, за да пълни собствения си джоб… По-късно Лъки направи така, че да го изхвърлят, ала това стана чак след като прекара цяла година в пъкъла… Сега всичко това изплува мълниеносно и го завладя, макар и само за няколко мига.

— Знаете ли, за някои работи може да се заблуждавам — Лъки говореше кротко, с вразумителен тон и лека усмивка, — но едно зная със сигурност. — Усмивката угасна. Лъки пипна Бурке за възела на вратовръзката и го притегли надолу, докато лицето му дойде на височината на очите на Лъки. — Не съм ви никакъв син!

Преди да успее да отговори, представителят на „Тристар Кемикълс“ политна през борда и цопна в тинята с главата надолу, като гмуркащ се кит. Появи се отново, плюейки кал.

— Не биваше да се надвесвате толкова много, приятелю! — каза Лъки и тръгна бавно към брега. — Така човек лесно може да падне. А тук гъмжи от всякакви твари.

Като че за да илюстрира думите му, като по поръчка, между тръстиките край брега се появи водна змия. Бурке се изкачи с мъка в лодката, като не преставаше да псува. Дейвис му помогна — хвана го за дъното на панталоните и го прехвърли в лодката, преди да се обърне към Лъки:

— Говоря съвсем сериозно, Дусе! Писнало ми е от тебе! Дните ти тук в блатото са преброени!

Лъки направи гримаса и махна с ръка. Серена го очакваше на брега със светкащи от гняв очи. Той констатира, че лицето й е възвърнало цвета си.

— Вие пред никого ли нямате респект! — сряза го тя.

— Имам, разбира се! — отвърна Лъки подигравателно. — Пред майка ми, пред баща ми, пред папата. Леон Бурке не е папата, сладур! Май че не е дори добър католик. — Той я удостои с нахален, преливащ от снизхождение поглед. Зад гърба им се чу ревът на двигателя и моторницата изчезна.

— Стига толкова! — обяви Серена и вдигна ръце в отчаяние. — Не мога повече! Не издържам! Това блато сякаш подлудява всички ни. Джифорд търчи и стреля по хора, а ти… ти… — Тя млъкна, задавена от гняв. Най-после безпомощно тропна с крак. Явно че тук, в това диво място, не може да поеме нищо в свои ръце — нито ситуацията, нито страховете си, нито чувствата и темперамента си… Да не говорим за този мъж…

— Цялата тази история е просто нелепа! — Серена енергично закрачи напред-назад по брега, скръстила ръце пред гърдите си. — Защо Шелби не ми се обади по телефона? Защо не ми обясни веднага всичко?

— А-а-ми… — измънка Лъки с престорена наивност, — може пък да не е искала да ти каже. Може да е искала да прокара цялата работа, без ти изобщо да разбереш?

Серена го стрелна с поглед.

— За Бога! Казваш го така, като че ли става дума за някакъв пъклен заговор!

— Ами просто защото е пъклен заговор, сладка моя! — Лъки се облегна на ствола на един масивен дъб, тръсна цигара от пакетчето в джоба на ризата си и я пъхна между устните си, без да я пали.

— Не ставай смешен! — нападна Серена. — Да не седнеш да твърдиш, че Шелби се е сдушила с тия от „Тристар“ и иска да прогони собствения си дядо от земята му?

Лъки само сви рамене.

— C’est bien!^[4] Ти го каза. Работата е опечена. Тя ще получи някоя тлъста комисионна, а и дела от наследството си. А отгоре на всичко те с политически стръвният мистър Талбът ще разкрият работни места в регион, който е затънал до гуша в икономическата криза. Така се правят блестящи изборни победи.

Серена застана пред него, този път вече готова за кавга.

— Не позна! Талбът не притежава и искрица амбиция. Ако беше само още малко по-отпуснат и по-задрямал, направо да е умрял.

— Ти не чу ли какво каза дядо ти, скъпа? Има сили, които искат да издигнат Талбът. Татенцето действа. Шелбенцето действа. Мислиш ли, че Талбът лесно ще се измъкне от всичките тези хора? Смяташ ли, че Шелби би допуснала това?

— Ще изкараш сестра ми някаква лейди Макбет! Шелби положително не е толкова пресметлива и неискрена.

Точно Лъки знаеше колко пресметлива и колко фалшива можеше да бъде Шелби Шеридан. Но той премълча своите тъжни познания. Само се обърна подигравателно съм Серена:

— Така ли? А ти забрави ли какво ми разказа снощи? Кой те заряза в блатото? Можеше да загинеш.

— Беше грешка, просто един глупав спор.

— Така ли?

Серена отбягна въпросителния му поглед. Лъки чоплеше стари рани, а точно сега не бе най-подходящият момент за това. А и тя не можеше да забрави облекчението, което се изписа върху лицето на Шелби, когато намериха най-после Серена. Как плака Шелби край леглото й, колко я моли за прошка… Как след това не пропускаше случай да извика в съзнанието й това страшно преживяване, винаги отново и отново… Злобно.

Серена отхвърли съмненията, които започнаха да гризат съзнанието й. Отношенията със сестра й бяха достатъчно сложни и без лепкавите и коварни намеци на Лъки.

— Престани да ме настройваш срещу сестра ми! — предупреди го тя гневно. — Катаклизмите в твоя живот ти дават пълно право да бъдеш параноик, но не ще позволя да заразиш и мене.

— Жреците на психологията си имат специална дума за това. Как беше? — Лъки набърчи чело, уж да си припомни. — Потискане на комплекси, така ли беше?

— След като говорим за потискане на комплекси — Серена хвърли яден поглед към колибата и отново започна да крачи напред-назад, — просто не мога да разбера Джифорд! Твърди, че иска да уреди нещата по свой начин. Но той изобщо нищо не урежда! Оставя всичко на мене…

Откритието я порази като удар с чук. Значи именно това беше „неговият начин“ — да прехвърли всичко на нея, да остави тя да уреди нещата! Иска да я принуди да се заинтересува от плантацията. Иска тя да поеме от ръката му знамето, да продължи неговата борба и да укрепи в себе си чувството за дълг и семейна традиция. Господи Боже! Бе успял да я примами дори да дойде в тресавището, където тя не бе стъпвала от близо петнадесет години, луда от ужас…

— Стара лисица! — промълви Серена и сложи ръце на хълбоците си. — Проклет хитрец!

Беше я преместил насам като шахматна фигура и то така, че не й остана никаква възможност за достойно оттегляне. Сега вече се бе забъркала и щеше да направи всичко възможно, за да възстанови равновесието, ако не иска за втори път да се изложи пред Джифорд. Като нищо би се изложила повторно на гнева му, но не би могла да понесе мисълта, че може да го разочарова отново. Точно това бе целил, на това бе разчитал и бе спечелил, този дърт конекрадец!

— Закарай ме обратно! — каза тя бързо на Лъки. — Върни ме в Шансон дю Тер. Трябва да говоря с Шелби. Ще изтегля каруцата от калта, стига да мога. Но ако Джиф си мисли, че е достатъчно да ме накара да се чувствам гузна, за да остана тук завинаги, жестоко се мами!