Иван Вазов
Свещникът да свети!

Non d’aucune chevalerie

je n’ai le brevet sur vélin,

je ne sais qu’aimer ma patrie…

je suis vilain et très vilain!

Bèrandger

I

Чуйте що ви казвам, драги ми деца!

Вий като играйте тъй насам-нататък,

весело крещите със гласец си сладък,

колко са червени вашите лица!

Но като търчите, то се се пазете

да не угасите някак си свещта,

че ще да останем всинца ний в нощта,

моля ви пазете свещника да свети!

II

Та недейте толко силно се бори!

Вярвам, че борбата е живот и сила,

тя е знак, че в вази светлост се явила,

но като лудейте в тез борби, игри,

може да угасне; па си представете

колко ще е грозно без виделина:

мене ми е страшно да сме в тъмнина.

Моля ви пазете свещника да свети!

III

Знайте ли тогава… гато в черни мрак

ний седяхме клети, колко си патихме?!

А пък днес изново кат се осветихме,

тоз светлик да пазим кат имот най-драг…

Свестни веч бъдете и се оставете!

С тез борби безместни губим си свесът,

та ветрища бурни щат я угасят…

Моля ви пазете свещника да свети!

IV

Лошо е, дечица, в мракът да стоим,

че тогаз излазят черните вапири,

всяк един възсядат, та с них да се тири,

вещи от които много се боим!

Па и вий самички я ми тук явете,

нали сте кат слепи, гато сте във мрак?

Виделото й сладко и в тоз вик и бяг

моля ви пазете свещника да свети!

 

Цариград, 1872