Хафез
При болен ли си ти дошел…

При болен ли си ти дошел — моли се!

Живот му дай със устните си — извор

 

на нови дни. И в твоята молитва

ме спомени с най-светла мисъл.

 

Щом ти си лекар, погледни лицето

и думите на болния, че те са израз

 

на мъките в сърцата ни. Не гасне

на любовта запалената искра.

 

И можеш ли да потушиш със сълзи

пожара на душата ми, че пристан

 

за нея си остана твойта бенка,

и твоите очи кристално чисти!

 

О, ти, в страстта, която ме погуби,

защо ми търсиш лекар пак? Безсмислен е!

 

Хафез, най-после ти ме излекува

със стиховете дето си написал.