Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
You and Your Beer and How Great You Are, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Чарлс Буковски

Заглавие: На юг от никъде

Преводач: Богдан Русев

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК Фама

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: сборник разкази

Националност: американска

Печатница: Симолини

Редактор: Мария Коева

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Мария Христова

ISBN: 978-954-597-317-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13838

История

  1. — Добавяне

Джак влезе и намери един пакет цигари на лавицата. Ан седеше на дивана и четеше Cosmopolitan. Джак си запали цигара и седна на един стол. Беше дванайсет без десет.

— Чарли каза да не пушиш — обади се Ан, като вдигна поглед от списанието.

— Заслужавам една цигара. Тази вечер беше тежко.

— Победи ли?

— Да, със съдийско решение. Бенсън излезе здраво момче, с много кураж. Чарли каза, че следващият е Парвинели. Ако бия Парвинели, стигам до шампиона.

Джак се изправи, отиде до кухнята и се върна с бутилка бира.

— Чарли каза да не ти давам бира — каза Ан и остави списанието.

— Чарли това, Чарли онова… Писна ми. Спечелих си мача. Спечелих последните си шестнайсет мача поред, така че имам право на една бира и на една цигара.

— Нали трябва да си във форма.

— Няма значение. И без това мога да ги отвея всичките.

— Ти си велик, знам. Когато се напиеш, само това повтаряш. Писна ми вече.

— Аз наистина съм велик. Шестнайсет поредни победи, петнайсет от тях с нокаут. Кажи ми, кой е по-добър от мен?

Ан не отговори. Джак си взе бирата и цигарата и отиде в банята.

— Дори не ме целуна, когато влезе. Първата ти работа е да си отвориш бирата. Ти си велик, няма спор. Велик пияч на бира.

Джак не отговори. Пет минути по-късно застана на прага на банята. Панталоните и боксерките му бяха смъкнати до глезените.

— Господи, Ан! Защо не си сложила тоалетна хартия?!

— Извинявай.

Тя отиде до килера, за да му донесе тоалетна хартия. Джак си свърши работата и излезе от банята. После доизпи бирата и си отвори друга.

— Живееш с най-добрия боксьор в средно тежка категория на света, а се оплакваш! Сума ти момичета си мечтаят за такъв като мен, а ти само седиш и мърмориш.

— Знам, че си добър, Джак. Сигурно си най-добрият. Но нямаш представа колко ми е писнало да седя и да те слушам как постоянно повтаряш колко си велик.

— А, значи ти е писнало, така ли?

— Да, по дяволите! Ти си велик, и бирата ти също!

— Посочи ми поне един боксьор в средно тежка категория, който да е по-добър от мен. Ти дори не идваш на мачовете ми!

— На света има и други неща освен бокса, Джак.

— Например? Да лежиш по гръб и да четеш Cosmopolitan?

— Обичам да работя върху себе си.

— Добре. Защото имаш още доста работа.

— Казвам ти, че има и други неща освен бокса.

— Какви? Кажи ми едно.

— Ами изкуство, музика, живопис, разни такива.

— Ти можеш ли да правиш нещо такова?

— Не, но ги оценявам по достойнство.

— Аз пък не. Предпочитам просто да бъда най-добрият в това, с което се занимавам.

— Добър, по-добър, най-добрият… Господи, не можеш ли да приемаш хората такива, каквито са?

— Каквито са ли? Че какви са те? Какви са повечето хора? Охлюви, вампири, фукльовци, доносници, сводници и гъзолизци…

— Винаги гледаш отвисоко на хората. Никой не е достоен за теб. Защото си толкова велик, по дяволите!

— Точно така, бейби.

Джак отиде до кухнята и си отвори още една бира.

— Продължаваш ли с тази проклета бира?!

— Имам право. Хората я продават, аз я купувам.

— Чарли каза…

— Майната му на Чарли!

— Ти си толкова велик, нали?!

— Точно така. Пати го разбираше. Признаваше го. Гордееше се с мен. Знаеше, че се старая. А ти само се оплакваш.

— Ами защо не се върнеш при Пати? Какво правиш с мен?

— И аз точно това се питам!

— Ами ние не сме женени, така че мога да си тръгна по всяко време.

— Не знам какво правиш тук. Мамка му, прибирам се капнал след труден мач от десет рунда, а ти дори не ми се радваш! Само се оплакваш от мен!

— Виж, Джак, просто има и други неща освен бокса. Когато се запознахме, аз се възхищавах от теб като човек, а не като боксьор.

— Аз съм боксьор и това е. И не мисля, че има много други неща освен бокса. Такъв съм си — боксьор. Това е моят живот и аз го живея така, както мога. И съм добър. Най-добрият. Ти обаче винаги си падаш по втора ръка хора… като онзи Тоби Йоргенсън.

— Тоби е много забавен. Има чувство за хумор, истинско чувство за хумор. Затова го харесвам.

— От последните си петнайсет мача е загубил пет, единия с нокаут. Мога да го пребия, дори да съм пиян като животно.

— Господ ми е свидетел, че ти доста често си пиян като животно! Според теб как се чувствам на партита, на които лежиш в несвяст на пода от пиене, или се клатиш наоколо и разправяш на всички колко си велик?! Не разбираш ли, че се чувствам като гъз?

— Ти може би наистина си гъз. Ако Тоби толкова ти харесва, защо не отидеш при него?

— Ох, по дяволите. Просто казах, че го харесвам, защото има чувство за хумор! Това не означава, че искам да си легна с него!

— С мен си лягаш, а разправяш, че съм ти скучен. Изобщо не мога да те разбера, по дяволите.

Ан не отговори. Джак стана, отиде до дивана, вдигна главата на Ан, целуна я и се върна на мястото си.

— Слушай, нека ти разправя за мача с Белсън. Дори ти щеше да се гордееш с мен, ако ме беше видяла отнякъде. Значи, той успя да ме събори още в първия рунд, с изненадващ десен прав. Но аз станах и се пазих до края на рунда. Във втория пак ме събори! Едва успях да стана на осем. И до края на рунда само се пазих. Следващите рундове чаках да се оправя. Минаха шест, седем, осем рунда, в деветия успях да го съборя веднъж, а в десетия — два пъти. И така. Можех да го бия и повече, но пък четирийсет и пет бона са си четирийсет пет и бона, нали? Четирийсет и пет бона, бейби! Не можеш да отречеш, че съм велик!

Ан не отговори.

— Хайде, кажи ми, че съм велик!

— Добре де, велик си.

— Точно така — каза Джак и отиде да я целуне. — Чувствам се страхотно. Боксът е като изкуството, честно. Трябва много кураж, за да бъдеш истински творец, и при боксьорите е същото.

— Добре, Джак.

— Само това ли ще кажеш? „Добре, Джак“?! Пати се радваше, когато печелех. И двамата бяхме щастливи, по цяла нощ след това. Не можеш ли да споделиш радостта ми? Ти в мен ли си влюбена, или в някой от онези задници, които губят постоянно? Започвам да си мисля, че щеше да се радваш повече, ако ме бяха победили!

— Разбира се, че искам да печелиш, Джак. Просто прекаляваш с това, което…

— По дяволите! Това е моят живот! Така живея! Гордея се, че съм най-добрият. Все едно летя, все едно излитам в небето и стигам до слънцето!

— А какво ще правиш, когато вече няма да можеш да се боксираш?

— Е, тогава ще имаме толкова пари, че ще можем да правим каквото си искаме.

— А ще можем ли да се разбираме?

— Може да започна да чета Cosmopolitan, да работя върху себе си и прочие.

— Е, ще имаш доста работа.

— Да ти го начукам.

— Моля?!

— Да ти го начукам.

— Е, това отдавна не го беше правил.

— Някои мъже обичат да чукат кучки, които само мрънкат, но аз не съм от тях.

— Предполагам, че Пати не ти е мрънкала?

— Всички жени мрънкат, но ти си шампион.

— Защо не си ходиш при Пати?

— Защото сега ти си тук. Имам място само за една курва.

— Курва?!

— Курва.

Ан стана, отиде в килера, извади куфара си и започна да събира дрехите си в него. Джак отиде до кухнята и си отвори още една бира. Ан плачеше. Беше ядосана. Джак си седна с бирата и отпи голяма глътка. Имаше нужда от уиски, от бутилка уиски. И от една хубава пура.

— Ще дойда да си прибера другите неща, когато те няма.

— Не се притеснявай. Аз ще ти ги изпратя.

Тя спря на външната врата.

— Е, май това е краят — каза тя.

— Май да — отвърна Джак.

Ан затвори вратата зад гърба си. И вече я нямаше. Стандартна процедура. Джак си изпи бирата и отиде до телефона. Набра номера на Пати. Тя вдигна.

— Пати?

— Здравей, Джак, как си?

— Тази вечер спечелих един много важен мач. Сега ми остава само да бия Парвинели и следващият ми мач ще бъде с шампиона.

— Ще ги отвееш и двамата, Джак. Знам, че можеш.

— Какво ще правиш довечера, Пати?

— Джак, сега е един през нощта. Да не си пиян?

— Изпих няколко бири. Празнувам.

— А какво прави Ан?

— Ние скъсахме. Нали знаеш, че имам само по една жена в живота си, Пати.

— Джак…

— Какво?

— Аз съм с един човек.

— Мъж?

— С Тоби Йоргенсън. Той е в спалнята…

— Ох, съжалявам.

— И аз съжалявам, Джак. Аз бях много влюбена в теб… може би все още съм.

— Мамка му, колко лесно се влюбвате всички жени!

— Съжалявам, Джак.

— Няма проблеми.

Той затвори. После отиде в килера, за да си вземе палтото. Облече го, изпи си бирата и слезе с асансьора до колата си. Подкара по булевард „Нормандия“ със сто километра в час и спря пред магазина за алкохол на булевард „Холивуд“. Слезе от колата и влезе в магазина. Купи си шест бири Michelob и една опаковка алка-зелцер. После отиде на касата и поиска бутилка Jack Daniels. Докато касиерът смяташе, пристигна един пияница с дванайсет бири Coors.

— Ей, човече! — каза той. — Ти не си ли Джак Бейкънуелд, боксьора?

— Аз съм — отвърна Джак.

— Човече, тази вечер те гледах! Ти си страхотен, Джак! Ти си велик!

— Благодаря, човече — каза Джак, взе си покупките и се върна в колата си.

Седна, отвори уискито и отпи една голяма глътка. После излезе от паркинга, тръгна на запад по „Холивуд“, зави наляво по „Нормандия“ и забеляза една тийнейджърка с хубаво тяло, която залиташе по тротоара. Джак спря колата си, извади бутилката уиски и я показа на момичето.

— Искаш ли да те закарам донякъде?

Изненада се, когато тя се качи.

— Ще ти помогна да изпиеш това, господине, но не очаквай никакви екстри.

— Много ясно, по дяволите — отвърна той.

Подкара по „Нормандия“ с шейсет километра в час — като уважаван гражданин и третият най-добър боксьор в средно тежка категория в света. За момент си помисли да каже на момичето кой е, но после се отказа, протегна ръка и я погали по коляното.

— Имаш ли цигара, господине? — попита тя.

Джак извади една цигара и натисна запалката на таблото. След малко запалката изскочи и той запали цигарата на момичето.

Край