Борис Младенов-Young
Столетник

Над Рендвик^[1] в малък парк столетен бор

се люшкаше далеч из висините

и с връх, отправил към безкрая взор,

говореше с луната и звездите.

 

Величествен, мъжествен беше той,

свидетел на събития голями,

бе устоял на бури и на зной,

бе преживял възход, триумф и драми.

 

Не бях минавал с месеци от там.

Когато го съгледах, бях потресен —

пред мен стоеше призрак гол и ням,

като от скреж попарен в късна есен,

 

с изсъхнали безлистни мъртви клони…

И моето сърце сълза отрони!!!

Сидни, Австралия — 2015 г.