Артуро Перес Реверте силно ме вълнува, чак ме разтърсва с маркиране на образи, които са тъй незабележими, но като ги откриеш — като стомана здрави и вечни, и ти става едно смислено, че си човек. Учителят по фехтовка е икона на почтеността, който живее дистанцирано от това, което не разбира в света — само с рапирата си е на „ти“ .
Какъв съвременен звук, въпреки, че е 1868 г. - така се говори за делото на живота, за това, което обичаш и познаваш до кост.
„… а пистолетът не е оръжие, а принадлежност. Ако трябва да се убиват, хората трябва да го правят лице в лице, не отдалеко, като долни разбойници по друмищата. Хладното оръжие притежава етика, която липсва на всички останали… И ако настоявате, бих казал дори мистичност. Фехтовката е мистика, господа. Още повече във времена като днешните ...“
„Моралният характер е свързан с картините на есента: листата, които падат като нашите години, цветята, които повяхват като нашите часове, облаците, които бягат като нашите мечти, светлината, която отслабва като нашия ум, слънцето, което изстива като нашата любов, реките, които замръзват като нашия живот, изплитат тайни връзки със съдбата ни…“
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.