Робърт Браунинг
Проглед

Да се боя от смъртта? — В самото си гърло

        да усетя на мъглата вкусът,

разбрал на вихъра по свистенето върло,

        че близък е вече часът,

среднощният мрак, най-бясната буря,

        чертите на вражия стан,

дето Архи-Страхът всеки щурм прекатуря,

        но силният дух не е спрян —

че пътят е минат и върхът — изкатерен,

        и рухват прегради отвред,

макар сетният бой за трофея най-верен

        да остава все още напред.

Аз бях храбър боец — тъй че ти, бой последен,

        най-славен от всички бъди!

Да не връзва очите ми смъртта и приведен

        за срам да не ме пощади!

Не, нека до дъно да я вкуся с охота

        като древните воини и аз,

в един миг изплатил всеки дълг на живота

        с люта болка и мрак, и мраз.

Че най-лошото става най-добро за смелчака,

        отлита на злото мигът

и гневът на стихиите, бесовете на мрака

        ще се смесят, ще се стопят,

ще прелеят от мъка в покой и ще зърна

        светлина, после — твойте гърди.

О, душа на душата ми! Теб ще прегърна,

        а нататък — Бог нека бди!