Еди Маринов
Раздираща мъка

Загубих очите,

загубих ръцете,

загубих мечтите,

загубих морето,

които измислих

в съня си прекрасен,

с които осмислих,

света си ужасен.

 

Отнех ти безкрая,

отнех ти сърцето,

отнех ти аз рая,

отнех ти детето,

които дари ми,

със своята обич,

с които лиши ме,

от моята злоба.

 

Убих любовта ни,

убих ни безмълвно,

убих ни сковано,

убих нощи, пълни

с дарени усмивки,

със страст безгранична,

с желания близки,

с прозрения лични.

 

Сега аз те искам,

сега аз те моля,

сега вече близко

сега с твойта воля,

бъди ти до мене,

дори във забрава

нека да стенем,

със болката стара.

 

Създай ме отново,

създай ме с преструвка,

създай ме, готов съм,

създай ме с целувка

света ще обърна,

дори да поискаш

назад да се върна

към твоите смисли…