Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Романс, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома. Том първи

Преводач: Иван Добрев; Йордан Милев; Кръстьо Станишев; Стоян Бакърджиев; Николай Кънчев; Камен Зидаров; Георги Мицков; Петър Алипиев; Людмил Стоянов; Елисавета Багряна; Вътьо Раковски; Благой Димитров; Давид Овадия; Йордан Ковачев; Иван Пауновски; Никола Фурнаджиев; Александър Миланов; Младен Исаев

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1969

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лиляна Малякова, Мария Ждракова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6419

История

  1. — Добавяне

Вървеше в дъжделива доба

мома със жалостно лице

и таен плод на скръбна обич

държеше в трепетни ръце.

Бе тих лесът и планините,

заспали в мрака на нощта,

но ужасена в тъмнините,

неспирно взираше се тя.

И над невинното създание

с въздишка тиха се склони…

„О, спиш ти, мое изтезание,

не знаеш ти злочестини.

Ще се събудиш утре рано

да дириш моите гърди,

но не целувката желана

на майка си ще срещнеш ти.

 

И ще я търсиш безконечно…

Вина за мене е срамът,

ще ме забравиш, ала вечно

ще те копнее мойта гръд.

Подслон ще ти дадат добрите.

«Ти чужд си!» — ще рекат без жал,

«Къде са моите?» — ще питаш,

семейство нивга непознал.

 

Ще чезне моят ангел бледен

от скръб сред другите деца,

с душа попарена, загледан

към чужди майчини лица.

Самотен странник те проклина

несправедливия си дял…

Жестоки укори отминал,

прости ми ти, прости от жал.

 

А може би унил, копнеещ,

баща си ще прегърнеш ти?

Ах, милият предател де е,

незабравим във мойте дни?

Утеха му бъди, унесен

кажи му: «Няма я сега,

скръбта Лаура не понесе,

света напусна без тъга.»

 

Какво си бъбря аз? А може

да срещнеш мен в уречен час,

взор тъжен да ме разтревожи.

Не ще ли те позная аз?

Неумолима е съдбата.

Ще чуе ли гласа ми тих?

Край мен ще минеш със тълпата.

Навеки с теб се разделих.

 

Ти спиш, о, младенец нещастен,

в последен сън до мойта гръд.

Закон несправедлив, ужасен,

захвърля ми в печален път.

Дорде не са дошли години,

за да прогонят радостта,

ти спи, над детството невинно

не ще се спре сега скръбта.“

 

Но от луната озарена

в миг къща зърна във нощта…

Прихвана своя син смутена

и тихо приближи се тя.

Наведе се и го остави

пред чуждата врата сама,

очи извърна в страх тогава

и скри се в нощната тъма.

Бележки

[0] Това ранно стихотворение е било напечатано, изглежда, без знанието на Пушкин, през 1827 г. от Б. Фьодоров в алманаха „Памятник отечественных муз“. Твърде скоро то станало популярен романс и го включвали в разни „песнопойки“.

Край