Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Первая встреча, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Напъпи младата ми гръд,

        а вярваше сърцето,

че няма друг свят там, отвъд

        потока и полето.

 

Дойде едно момче при нас

        отнякъде далече.

След ден от неговия глас

        ума си губех вече,

 

че къдравата му коса

        край шията струеше

и като мак, покрит с роса,

        на слънцето блестеше.

 

Таеше в погледа си той

        признание горещо

и бе ми станал скъп и свой,

        преди да каже нещо.

 

След мене ходеше от страх

        пред дългата разлъка.

Ръката ми държеше, плах

        в безмълвната си мъка.

 

Попитах младия овчар:

        „Защо си тъжен вече?“

Тогава ме прегърна с жар

        и мила ме нарече.

 

Да бях повдигнала ръце

        и аз да го прегърна…

Треперех с пламнало лице,

        без дума да отвърна.

 

Не го виня, че огорчен

        си тръгна. На колене

се моля богу някой ден

        да дойде пак при мене.

Край