Здравко Попов
Продава се кола

Откакто обявих това нещо във вестника, времето ми вкъщи стана несравнимо по-интересно. Събуждат ме горе-долу по такъв начин:

— Ало, на какъв адрес трябва да дойда, за да прегледам колата?

— „Данте“, номер 4, дванадесети етаж.

— Моля?… Че как сте качили вие тази кола на дванадесети етаж!

Да, но вече съм свикнал да слушам какво ли не. Тъй че свикнах и да отговарям с първото, каквото ми дойде на ум:

— С хипноза съм я качил.

— Пардон?

— Колата е на двора, а не на дванадесети етаж!

— Можехте да го кажете веднага, моля! Все пак, мястото на колата е в гаража, а не на двора…

— Прав сте. Гаражът, от своя страна, се намира на двора.

— Това е добре. Защото, знаете ли, вече се срещат и такива, на които дворът се намира в гаража…

— Благодаря, не знаех.

— С колко места е колата ви?

— С четири.

— Хм. Нецелесъобразно е. Четири места, а аз съм сам.

— Може би трябва да си потърсите мотоциклет.

— Какво ви кара да мислите така?

— Това, че вие сте сам, а колата е с четири места.

— А! Но това вече остава моя работа! Вас не ви засяга дали аз съм сам, или не съм сам! Хайде де. Колата с вътрешно горене ли е?

— Безусловно. Ако предпочетете нещо с външно горене; купете си примус. За кола това е опасно. Ще изгорите външно и вие. Като поничка…

— Хм. Сигурно трябва да ми благодарите, че не зная какво е това поничка. Какъв цвят е колата?

— Син.

— О! Значи, оранжев…

— Значи син! Изрично казах: син!

— Значи, оранжев… Тоест, защо крещите, моля ви? И какво чудно има в това, че аз възприемам синия цвят като оранжев? Впрочем, това вас не ви засяга. Колата има ли радио?

— Има.

— В движение ли е?

— Когато колата е в движение, и радиото е в движение!

— Ясно. Е, добре… Някъде към обяд ще намина да прегледам това радио. Собствено, нужно ми е само радио. Трябва обаче да си стоите в къщи — не мога да определя кога точно ще си свърша другата работа…