Здравко Попов
Трепети ^[0]

В неделния ден някои хора могат да си позволят какво ли не.

На тази категория винаги най-сърдечно съм завиждал.

В неделния ден аз не мога да си позволя нищо свое.

Тогава пристигат те — сестрата на съпругата ми, заедно със своя Пепо. Бащата на този Пепо е заминал в някаква африканска страна да строи спортни площадки, така че майка му добросъвестно прекарва неделите при сестра си. Тоест, в жилището ми.

Обикновено представлението започва към девет часа.

Чувам радиосигнала „точно време“ и се сещам да сверя часовника си. След като се оказва, че го няма никъде никакъв, съпругата ми неочаквано го изважда от едно алуминиево канче, заедно с четири току-що сварени яйца.

За наказание заключват Пепо в банята. Тъй като вкъщи няма нищо невероятно, излиза, че там е заключен и балтонът ми от светъл италиански плат. Намирам го с грижливо овлажнен гръб, върху който е написано с химически молив: „Чичо Мишо е алигатор.“

В такъв момент не искам нищо друго, освен на часа да се превърна в алигатор и съответно да постъпя като алигатор спрямо Пепо. Уверяват ме, че той бил малък и не разбирал, а аз съм бил друго нещо.

Тъй или иначе, възпитанието ми повелява да отвръщам на вниманието с внимание.

Търпеливо изчаквам майката на Пепо да започне да глади найлоновата си блузка. Някъде по средата на процеса излизам от кухнята с безучастен израз. След това завивам към хола и коригирам радиото по такъв начин, че шумът става невъзможен и за инфантилен слон. Майката на Пепо тутакси се хваща на въдицата и се спуска към хола. В тази секунда време аз трябва да се върна в кухнята невидим, през другата врата. Нататък е безпрепятствено: в същия миг, когато тя завърта копчето на радиото, аз завъртам това на ютията. От сектора „найлон“ — на сектора „вълна“.

След шест секунди блузката се превръща в син пухкав дим. Заподозреният в това явление Пепо отнася два такива плесника, които отекват до единадесетия етаж.

Самата природа на това същество обаче е отмъстителна дотам, че аз трябва да бъда нащрек до самия финал.

Към единадесет часа отивам до хладилника, където откривам транзистора си, солидно заскрежен. Увертюрата „Егмонт“ звучи като запис на ефекти от инкубаторен цех.

Преценявам, че от страна на един гост това вече е много.

Не след дълго майката започва да къпе своя Пепо в банята, под душа. Това подсказва и средството, с което ще защитя достойнството си. В даден момент отивам до чешмата в кухнята и рязко пускам студената вода докрай. Понеже тя е за сметка на студената вода от душа, последният на часа става вулканически горещ. Пепо изревава като повреден шмиргел.

Струва ми се, че вече съм достатъчно реабилитиран. Зная, че до обяд ще намеря обувката си закована за пода, вратовръзката завързана на осем места, а в джоба на шлифера си — половин чайник вода.

Но не съм толкова глупав, за да отида под душа.