Читателски коментари (за „Сняг “ от Орхан Памук)

Уникална книга от един наистина невероятен писател!!!

Не бих нарекла книгата шедьовър, но и тя, като всички на Памук, ме накара да се замисля за онази Турция, която ние не виждаме. Прочетох я изключително трудно, няколко пъти я зарязвах, но все пак успях да я избутам някак. Имаше много тегави моменти, доста по-малко добри такива, но ми остави едно странно усещане…

И не е въпросът в това, че е тежка. От Орхан Памук не може да очакваш друго, освен дълбочина и реален, коравосърдечно реален анализ. И все пак можеше да е по-увличаща, вместо това се читателят се губи сякаш в нищото. Много самота има в нея, много безнадежност. Определено не е за всеки и определено не се чете на един дъх.

Стори ми се изкюително досадна, не я дочетох. Стилът е тромав, идеята — неясна.

Удивителен автор е Орхан Памук ! "Сняг " е толкова интимно деликатно общуване с материя ,реалност ,която съществува ,но е тъй „встрани“ от погледа на забързания съвременник !Дълбок ,проникновен , на ужким безпристрастен,твърдост с нежна душа :-) е и в „Името ми е Червен“ — страхотно изживяване ми беше и тази му книга !

„Сняг“, освен в книжен вид, е и на лаптопа ми , за да си удовлетворя нуждата от общуването със света на Орхан Памук по всяко време !

Повечето от книгите на Орхан Памук са като една дълга и протяжна приказка на Шехеразада. Понякога са безнадеждни, но така цветни, понякога твърде реални, но сладки като баклава, или дълги-точат се като локум и се губиш лесно в тях, но това не ги прави по-малко хубави, а ако имаш и хиляда нощи…

За съжаление, не можах да я довърша, накрая се предадох :(

Току-що приключих с книгата „Сняг“ на Памук, спечелила награди и т.н. Трудна книга. Началото е относително по-интересно, но религиозните и политически нишки ми звучат като от селска клубна самодейност. Протяжно, повторяемо, претенциозно, досадно…Дочетох книгата, но последните страници бяха по диагонала. Има атмосфера, но май с това се изчерпва положителното.