Това е първата книга на забележителния романизуван пътепис. Има още две — „Амазонията“ и „Вампирът от остров Фернандо Нороня“. Невероятни описания на природа, зверове, характери и неща, които могат да бъдат описани от малцината оцелели от тези експедиции. Това е нещо, което всеки трябва да прочете. Описанията са изпълнени с живот, дават сведения за много непознати битови и културни традиции на племена и хора, живеещи и борещи се с този опасен свят на джунглата. Имам първото издание на тази книга и за мен тя е много скъпа реликва, доказваща необятността на света, който ни обикаля.
Прочетох първото издание на романа още като дете и мислех, че от типа на Петър Бобев-ите романи: увлекателна измислица, до момента в който стигнах до снимката на Иван Горилата и после „доизгълтах“ текста на един дъх! Жалко е, че по-късно спорех с преподавателите ми по литература и те не бяха чували за този наш писател-пътешественик. А си заслужава да се популяризира — книгите му (по-късно прочетох и някой от другите) според мен заслужават да се наредят в библиотеките ни до тези на Тур Хейердал, Джерълд Даръл и др.
Да, наистина, изключително приятно е да се чете Любен Христофоров. Спомням си как в детството си жадно поглъщах „Вампирът от остров Фернандо Нороня“. След като прочетох и другите му книги, видях, че „Вампирът…“ доста се отличава като стил от тях. Причината за това е, че тя е писана (дописвана) от други хора след смъртта му. Всъщност книгите му са общо пет — неспоменатите са „Скритата река Рио Ескондидо“ и „Джунглата Петен“.
Учените сигурно ще открият много неточности в романизираните му пътеписи, особено по отношение на „живия“ свят. Той е бил геолог и вероятно не е имал достатъчно познания по биология — слага, например портокали, нарове и хлебни дървета в джунглата, а тези растения не се срещат в Южна Америка и пр. Все пак, тези дребни детайли, забележими само за професионален ботаник, ни най-малко не отнемат от чара на неговите книги.
Аз съм живял в Бразилия и мога да потвърдя, че там се срещат нарове. Лично съм си късал плодове от дърво. Бразилия е номер едно в света по производство на портокали за сокове, а хлебно дърво не знам дали има. Възможно е тези дървета да не са се срещали в Южна Америка, но да са култивирани отвън и след това да са плъзнали в джунглата. Така е станало с банановите дървета, които са внесени в Бразилия. Така че Христофоров може да е виждал тези дървета там — аз съм ги виждал, вярно — в градовете, но може и в джунглата да се видят. Но муле да бъде изядено от мравки до кости — това не го вярвам — описано е в „Джунглата Петен“.
Романите на Л. Христофоров са най-вълнуващото нещо от детството ми и за съжаление не притежавам нито един от тях днес. С удоволствие бих ги прочел сега и съм сигурен, че ще се вълнувам по същия начин, както тогава. Много жалко , че освен че не може човек да намери книгите на Любен Христофоров, се оказва, че той не фигурира нито в справочниците и енциклопедиите, нито има някакви по определени биографични негови данни някъде. Вижте колко малко излиза за него единствено във Википедия. Похвално е, че поне този му роман е поместен в сайта читанка. Много жалко е обаче за паметта на нашата литература, че забравя великолепни свои представители от съвсем близкото ни минало.
Да и муле може да бъде изядено от мравки със сигурност!! Достатъчно е да прочетете разказите на Ръдиард Киплинг за джунглата. Той пише подобни неща. И в Латинска америка има такива мравки. Аз обаче го вярвам от собствен опит. Изобщо напълно му вярвам. Защото и аз попътувах малко като геолог по диви места и видях разни неща. Иначе от текстовете му не лъха на геоложки професионализъм. Има един доста наивен момент за скъпоценни камъни в Дяволската планина, който не е описан професионално, а някак си иманярски. Той е разкрасявал, убеден съм в това но е разкрасявал върху реално случили се неща. Да със сигурност има и хлебни дървета в Латинска америка. Не знам тези биолози що за биолози са.
Колко от новите български емигранти ще дадат такова нещо? Неговите книги изиграха голяма роля в детството ми.
Хареса ми, въпреки неточностите… още повече като разбрах, че е истинска история, направо се възхитих
Търся останалите книги, но не ги намирам…
Не знам защо са спорили тук за портокали и нарове, при абсурдното описание на хиени в Южна Америка :) Влязох да видя коментарите, защото наистина бях удивен от начина по който толкова реалистично е разказал тези небивалици или поне бях сигурен, че са небивалици, докато не прочетох горните коментари. Все пак съм скептик, че е ходил там, но ако не е — то това, което е притежавал автора е невероятно въображение.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.