Оуен Шиърс
Жътва

Както си седяхме под дървото,

изведнъж ни наваляха конски кестени.

Малки бомби през гирлянди от листа

обстрелват гърбове и рамена.

Започна ти да ги събираш

и соковете им изстиска,

които бе събрала, ти запази,

притиснати към тебе

и сякаш бе прободена,

кървяха кестени от раните.

Когато вече бяха твърде много,

ти няколко ми повери

и аз държах ги във юмрука си

като купчина от ашици.

Но блясъка им моята любима угаси,

мургаво-червени сред посърналия кът,

когато ти ги върнах, каза,

че винаги ще бъде тъй;

понеже аз съм мъж, та имам кисели ръце.