Франц Верфел
Детският костюм

Моят стар моряшки костюм! В него все още намирам топчета най-разноцветни.

Как си припомня ръката ми детските джобове, мили, приветни!

 

Трохи от закуските, малък подковообразен магнит,

Бележник със „Списък на учители и съученици“, доста изтрит.

 

Спомням си: В предния двор се намираше помпа, увита цялата в слама,

През междучасието в десет там ни обземаше радост голяма.

 

Разпятие, портрети на кайзера, гъба, дъска, тебешир, показалка,

И зеленият чин, в който бях издълбал своя дупчица малка.

 

Следобед в четири, как само изхвръквахме от любимото здание.

Ритахме топка сред калните, стъпкани вече поляни.

 

Всичко бе силно, сурово, буйно, чудесно,

Никога после не съм дишал тъй дълбоко и лесно.

 

Сещам се: Често наведен, сякаш през порта разглеждах света между краката,

Тогава по-други и чужди изглеждаха слънцето, небето, земята.

 

1910