Назъм Хикмет
Първа приказка за моя син

Имало едно време, детето ми, в три различни краища на света, далеч един от друг трима момци на еднаква възраст и еднакъв ръст. Те никога не се били виждали, нито чували.

Тримата момци, детето ми, от трите различни краища на света, в една и съща година, в един и същи ден и час напуснали родните си места и тръгнали да търсят стомната с жива вода.

Стомната с жива вода се намирала през девет планини в десета, на дъното на кървав кладенец. За да намерят скритата през девет планини в десетата стомна, тримата момци от трите различни краища на света тръгнали, детето ми, по три различни пътя.

Първият момък вървял, вървял, скъсали се железните му цървули. Желязната му тояга заприличала на тънка върбова пръчка. След като минал половината път, седнал да си отдъхне малко, а очите му сами се затворили от умора. Когато ги отворил, детето ми, що да види — до главата му стои девойка, чудна хубавица, с изписани вежди и къносани ръце.

— Къде отиваш, момко? — попитала хубавицата.

— Отивам да търся стомната с жива вода — отговорил той.

— Стомната с жива вода е далече, през девет планини в десета, на дъното на кървав кладенец — казала тя. — За да стигнеш там, ти трябват не един, а два живота. Щом ни е съдено да живеем броени дни, нека вкусим от всичките им сладости. Ти си пчела, а аз — цвете. Остани с мен и изпий меда ми.

Склонил глава първият момък, детето ми, и не продължил пътя си.

В това време вторият момък все вървял и вървял, вървял и вървял. За да не заспи, разранявал тялото си със своя нож, а раните посипвал със сол. Болките му били толкова силни, детето ми, че не чувствувал умора, а само гърлото му пресъхнало от жажда. Той бил така жаден, че когато видял планински ручей, не се стърпял и се втурнал към водата, която като злато блестяла на слънцето. Пийнал вторият момък глътка златна вода и почувствувал такава свежест, детето ми, че повече не се откъснал от нея. Изминал две трети от пътя и не продължил по-нататък.

Така първият момък останал на половината път, вторият — на две трети, а третият все вървял и вървял. Пиело му се, но не пиел от ручеите, които срещал по пътя си; изморявал се, но не почивал на коленете на девойки-красавици с изписани вежди и къносани ръце. Той вървял и все вървял… Който така върви, детето ми, стига края.

И ти, мое момче, върви като него, неуморно, без страх от жажда; върви като него — с вяра в сърцето си. Тоз, който вярва, постига своето!