Читателски коментари от Костадин Бояджиев

Автора е обхванал основно интереса в Западния свят, и неговите „елити“.От гледна точка на днешния ден, книгата е стара. Т.е. днес има разместване в позициите касаещи преразпределението на богатствата и властта, но пък четивото е добро, като показател на индикаторите, и принципите на натрупване, и взаимодействие на активите, и властта.

Книгата е полезна, но също така на моменти (доста такива) е леко дразнеща поради факта, че автора с лека ръка тегли с двоен аршин. Описаните негативи са присъщи не на отделни личности в САЩ, ами са вкоренени в националния им манталитет. Накратко казано Джо Наваро не вижда гредата в своето око, но умело посочва сламката в чуждото. Сталин бил нарцистична личност, ама не се сети да спомене Байдън, Тръмп…, че чак до Вашингтон, колко ли от тях са различни? Цялостната политика на държавата му се базира на хищничеството, ама учудващо психолога на ФБР не вижда това.Описаните от автора психологически недъзи са характерни за болшинството от т.нар. успели личности в САЩ, като навсичко отгоре негативите в не един или два случая са пряко пренесени в продукта им (софтуер незачитащ личното пространство, автоматични инсталатори, ГМО продукти… снаряди с обеднен уран, атомната бомба). Моралния дисонанс е поразителен, но ако читателя е готов да пренебрегне това, то има какво да се вземе от книгата.

Шедьовърът на един велик писател. На първо четене се откроява описанието на развитието на тоталитарния модел, погледнато по дълбоко се вижда много повече. Лично за себе си тази книга я слагам в профил „задължителна литература“.

Леко и приятно четиво. Образно разбираемо е описано времето между двете световни. Но някак е дразнещо натъртването на „дебелака“. Дали чопли кварталния живот в предградието „Елисмиър Роуд“, или кара към Пъдли, то все се натъртва на дебелака, все едно това основно характеризира човека, и най-вече някогашния англичанин.

Занм, че историята се пише спрямо политическите нагласи на съвремието, но от това, което може да се прочете в тази книга човек прозира съзнателно фалша в политиката, който като тумор обхваща дори чисти неща, като науката. Ценното в случая е, че книгата е писана от много добър писател-журналист, събитията видно са отразени своевременно и възможно най- честно от гледна точка на автора. Доколко е ценна книгата говори дори само факта, че днес да кажеш, че идването на комунистите на власт, ще донесе изместване на управлението в крайно дясно е равнозначно, като да кажеш, че ще се полееш с вода за да се изсушиш, но в тази книга Оруел от първо лице ясно и възможно на-честно ни показва, че някога водата е била суха. Ако трябва да направя политически прочит, то той би бил, че не социализмът, и капитализмът са ни виновни, виновни са самите хора.

Книгата е много добра, бих казал култова. Не по- зле вместо „1984“, щеше да стои заглавието „2020“. Днес си имаме описаните технологии, следенето, изследването на навиците и манипулацията са си наука с раздели и подраздели изучавана в университетите, кое ли от изброените си нямаме, почти сме стигнали завършения модел на Оруел. В политиката нещата стоят по сходен начин, с разликата, че никой не те изтезава и убива физически за „престъпмисъл“, просто те унищожават социално, политически и икономически, а с това и личностно. И „новговор“ си имаме, и като казвам си имаме, то имам предвид английския, който Запада наложи повсевместно, като основен за всички западно ориентирани (hendy, notebook…PR, JFK, WW2…). Сега с въвеждането на политиката за полов неутралитет, ще я докараме не до 1984-та на Оруел, ами до неговата 2050-та. В Германия дори вече тече езикова реформа в образовението (обръщенията в учебната система следва да са полово-неутрални, за да са правилно адресирани до всички). От поколение насам порното измести еротиката. И триполюсното разделение е предвидил, засега във вид 2+ (Запада, Изтока, всички останали). И цялата тази система- непоклатима. От цялата книга, само в едно изречение бегло е загатнал възможния сценарий за възможния разпад на това оруелово общество.

Детска приказка за капитализма.

Подходяща за всяка възраст, но идеална най-вече за юношите.

Книгата показва американския мироглед за функцията и развитието на специланите части, в съвременните условия за борба с формации защитаващи включително със силови методи политическите, и религиозните си виждания. Резонно е срещу екстремистите да се изправя подобна сила защитаваща правото и редът, проблема идва обаче, когато западната цивилизация започва сама да стъпква своите ценности и морал в борбата за налагане на демокрация. Книгата е добра, и авторите са показали истинското лице на САЩ. Резонно интереса на САЩ над всичко, което в дадени моменти на неамериканския читател може да му дойде в повече. И този интерес видно се защитава по всевъзможен начин, по методики, правила и действия от всякакъв характер. Тази книга дава също така сериозен повод за размисъл над теорията за дълбоката държава, и всевъзможните конспирации, които видно от някои примери са си просто разработки на службите (примера с вампирите на Лонсдейл). Според мен авторите далеч са подминали идеята на книгата, и показват на всеки мислещ една далеч по голяма картина.

Маркс ясно диференцира левите политики (съобразно своето време). Парадокса обаче е, че болшинството от днешните „леви“ не само, че не са чели нищо от Маркс, но дори теоретично не могат да определят, какви леви са. В глава III „Социалистическа и комунистическа литература“ Маркс ясно показва идейното противопоставяне на теоретичните движения в лявото пространство. Резонно определянето на спецификите в идеологията създава идеологическия консенсус, а не обратното. Следвайки логиката в учението на Маркс, излиза че при непознаване на фрагментите на лявото, и при неясно формиране на целите, и политиките спрямо основната идеология, то може да се окаже, че партийните функционери работят срещу собствената си идеология, без дори да разбират това. Впрочем тук няма как да не признаем правотата на Маркс, то е като да гасиш огън с течност, която не знаеш, каква е.

Да четеш мислите на Чомски, и да го слушаш са две различни неща. Тук има доста обрана концепция за демократизирането на светът от страна на САЩ. Преди бороени дни гледах интервю с него относно войната Русия- Украйна, очевидно бе, че пропагандата „САЩ са моралния стожер на човечеството“ е посяла корени, и в неговия, вече 93-годишен ум. Така погледнато борбата с пропагандата е равносилна на борбата на Дон Кихот с вятърните мелници. Погледнато в общ план, то самият факт, че обществото ни е разделено на русофили- русофоби, леви- десни…показва, че по нашите географски ширини отдавна думата общество отдавна е заменена от думата талпа, а демокрацията е само безплодна фраза. Не случайно хората не желаят да гласуват, но както казва Чомски, този ефект на апатията е доста добре познат и изучен на Запад (вероятно и на Изток). Най тъжното обаче е, че все още има такива, които вярват, че нашите палачи, сашето спасение.

Да не беше намесена евгениката, или по- конкретно политическото манипулиране с нея, за изграждане на теоретичната основа на нацизма, и фашизма, резонно хипотетиното вярване, че ариеца е по- човек от останалите, то щеше да бъде добър наръчник за почти всеки политик. За жалост покрай сухото е изгоряло и мокрото. Така както стана при прехода от социализъм, към капитализъм в България. Реално не се загърбиха само лошите практики, за жалост в такива моменти хората загърбват всичко.

С тази книга, Марко Семов показва не само визията на Япония, но ясно показва живота в една развита капиталистическа страна. Описва както позитивите (огромни магистрали, иновативни технологии и пр.), така и проблемите на „малкия човек“ в една такава среда, човечето борещо се за залъка храна нужна да оцелее, и квадратчето площ, под което се подслонява. Книгата ясно показва, че още в началото на прехода сме виждали, и негативните страни на капитализма. Така казано вината на политиците става още по- голяма.

Интересно ако анализираме политиката на САЩ за конкуренция с Европа и Азия в сверата на новата енергетика, дали Русия няма да се окаже голямата пречка на САЩ, към доминиране на енергийните ресурси? ОПЕК е едно, ама вече ОПЕК+ е фактор от съвсем различна величина.

Все едно е писал за една от една от дъщерите ми, която е взела характера на тъщата (неукротена от мъжът си до ден днешен).

Задължително четиво за политиците ни, ама пуста му и работа, като не четат.

Книжката е хубава, изключително подходяща за запознаване на подрастващите с индийските приказки. Бих казал европеизирана версия резюмираща части от Махабхарата. Самата Махабхарата е некореспондираща със западната култура и ценности, и може да предизвика културен шок, тук е решен този проблем.

До „един с два“ *Много е общото, най вече похватите на действие, не съм живял в Русия, изобщо не съм бил роден в годините, които описва, но това което чета, е това, което виждам в партята, в която членувам, а и в други за които имам информация. За пример- какво стана с един от нашите. Човека бе с партиен стаж над 40г., вярно служил на партия, и родина. Кой е той не желая да спомена, но бе човек рапознаваем по снимките от социализма, и парламента е гледал дълги години отвътре, и ЦК на БКП, и какво ли още не. Та тоя човечец бе включен в листа на друга партия без негово съгласие, за което без мног да му се иска обяснение бе набързо изключен от партията, в която членува. Не се мина обаче много време, и същата тази партия, която го изключи дисциплинарно, го издигна за независим депутат от нейните листи. Впрочем историята на ББ, и ЦвЦв, и тя е в този контекст. Силна бе и главата за банката, тя пък ми напомня на друг случай с един образ от Сандански. Преди години седим с един прекрасен бизнесмен в един офис намиращ се срещу прозорците на едно ембелматично министерство, та господина от Сандански бе съветник по въпросите с корупцията на тогавашния първи. Та докато си седим, другият отсреща се извини и излезна от едната стая, и влезна в другата стая също офис. Да ама докато излизаше го гледам излезна с издуто куфарче, а като се върна- куфарчето поотслабнало. И кого ми виждат очите с него- господина от Сандански, ама носи найлонова чанта изпълнена съдаржателно. След два часа гледам господина от Сандански, как яростно обяснява от телевизора, как трябва държавата да се бори с корупцията, впрочем каквото правеше всяка седмица поне по веднъж, че понякога и по- често. Интересното бе, че минаха се не минаха 2–3 седмици, и на прекрасния бизнесмен изведнъж му потръгна бизнеса. Пък развитието на кариерата на тоя от Сандански има сериозни сходства с една друга глава от книгата. Та кое да е общото, май повечето. Относно социализма- аз лично изпитвам симпатии към много от политиките на този строй, но обективната истина е такава, че имаше и свои недостатъци, и то такива, че караше мнозина да мечтаят да избягат от държавата. И както завършва тази книга Суворов (Резун), то никой строй не трябва да е такъв, че насила да кара хората да останат. Да не забравяме все пак, че следвайки учението на Маркс, то комунизма е просто следващата стъпка в развитието на капитализма, като в някои отношния дори Маркс критикува социализма в многото му вариации (манифест на комунистическата партия).

Някои обвиняват Суворов, че преувеличава, други казват, че откровенно лъже за порядките при социализма. Моето мнение е, че показва картината в естествени цветове, и краски, но откъм перспективата на гледната точка на човек видял недостатъците, и на двете системи характерни за неговото съвремие. Днес политическата ситуация привидно е твърде различна, но замо погледнете в партийните организации на отделните партии, там в най- голяма степен са се запазили много от похватите на „онова време“. Като член на партия смело мога да потвърдя, че времето все едно е консервирало стълбата за политическо издигане. Днес подобно на времето за което пише, в политическите организации няма особенно значение, нито какво можеш, нито какви компетенции имаш в професионално естество. Важно е на кого си човек, важно е, колко хора имаш зад и пред себе си, важно е да можеш да пазиш гърбът на човека над теб, важно е да можеш да агетираш успешно, па ако ще да разказваш небивалици, ако ще и откровенни лъжи. Суворов дава добър пример в главата „как се става главком“, по подобен начин видях как хора станаха депутати, кметове, председатели на огромни партийни сруктури. Социализма си има своите позитиви, но това съвсем не значи, че описаното от Суворов не е истина. Дори напротив, ако имаше, кой да изкрещи тия истини навреме, то може би онзи социален строй можеше да съществува успешно и днес, или поне огромна част от неговите приемущества да бъдат припознати и внедрени в една нова по- справедлива система.

Безпорно конкретната книга е красиво литературно четиво, НО…

Суворов описва социлаизма с тъмните му краски, това доближава хората до реалност далеч от днешната. Но в книгите си някак не отбелязва, че описаната от него картина е присъща както за СССР, така и за Япония, Германия, САЩ, Англия…

Властта гледана отдолу нагоре, и отгоре надолу има различни лица. Има много мераклии за разузнавачи, за тях тази книга ще е много полезна, а след нейното прочитане, вероятно бързо ще сменят желанието си.