Читателски коментари

Мечтаят ли роботите за електроовце? от Филип К. Дик

presly (8 септември 2012 в 21:13)

Е как ще е точния превод „мечтаят“ като аналогията е с баналното броене на овце, за да заспиш? Филип Дик — велик!:)

Да целунеш ангел от Сюзън Елизабет Филипс

ganiva (8 септември 2012 в 21:08), оценка: 6 от 6

Страхотна книга, абсолютен шедьовър! Жива, искряща книга, която те кара силно да чувстваш емоциите, болката и страданията, както и любовта на героите. Книга, която те повлича в емоционален водовъртеж от самото начало и която не можеш да оставиш и за минута, докато не я прочетеш до края. Горещо я препоръчвам!

Мъжленце и женичка от Братя Грим

szxilian (8 септември 2012 в 21:01), оценка: 6 от 6

много е смешна

Крокодилът Гена и неговите приятели от Едуард Успенски

szxilian (8 септември 2012 в 20:59), оценка: 6 от 6

Страхотна е

11 000 камшика от Гийом Аполинер

AlKo (8 септември 2012 в 20:49)

ЦЦЦЦ, няма какво друго да кажа.

11 000 камшика от Гийом Аполинер

AlKo (8 септември 2012 в 20:49)

Зашо си натрапвате мнението? Като знаете какво е защо го четете? Това е все едно при табелка ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ да бъркаш нарочно вътре….

Калиакра от Петър Бобев

janez (8 септември 2012 в 19:25), оценка: 6 от 6

Една от любимите ми книги от детството, благодаря, че помагате да не забравим един прекрасен автор, какъвто е Петър Бобев. Красиво разказана легенда с ярки герои, препоръчвам я горещо.

Синята брада от Кърт Вонегът

ariman (8 септември 2012 в 18:54), оценка: 5 от 6

Чудесен полубиографичен роман. Заслужава да се прочете на спокойствие в парк или на вила, в селска къща или градина. Картина на една епоха и един живот.

Маргина, Бойко и другите от Георги Стоев

fasssaf (8 септември 2012 в 17:17), оценка: 5 от 6

E със сигурност не всичко в книгите му е вярно, но явно има доста голяма доза истина в тях. Все пак човека си замина точно заради тези книги !

Пъдар от Елин Пелин

Лорина (8 септември 2012 в 14:58)

Произведението „Пъдар“хич не е лошо. Всъщност е страхотно направо шедьовър. В началото малко не го разбрах, но после се задълбочих и ми стана по разбираемо. Елин Пелин е страхорен писател.

Лъжата за шестте милиона от Ричард Харууд

койчо (8 септември 2012 в 13:45)

Прочетох книгата. Естествено, че няма как да я приема изцяло. Истината е някъде по средата- от това, което в продължение на половин век ни набиват в главите и това, което е поднесено в книгата.

Дразнещ за мен е факта, че говорейки за Втората Световна Война на преден план излизат евреите. Зашо? Нима други не са загинали в тази война. Нима някой е платил на руснаците по списък за милионите жертви. Нима само поляци от еврейски произход са загинали? И т.н.

Тайната история на Мосад от Гордън Томас

Пеко (8 септември 2012 в 13:28)

Не е никак лоша. Всяка глава може да се чете като кратко крими, а и дава малко светлина по известни на всички ни събития от новата история, но с по-различна интерпретация. В пъти по-добра от „Мосад“ на Островски, макар че в тази книга често се цитира именно Островски. Някои неща малко се повторят, но на мен стилът ми допадна. В комбинация с последната глава на „Войната“ на Guin Dajyr за тероризма, започвам да се улавям, че гледам международните новини с най-голям интерес и във всичко виждам конспирация.

Опалите на Нефертити от Петър Бобев

пламен савов (8 септември 2012 в 12:23), оценка: 6 от 6

Хубаво е когато се пише АНОТАЦИЯ, авторите и да си припомнят съдържанието на книгата ,а не да разчитат на далечни спомени от прочитането и : действието в това произведение се развива не в сърцето на Африка , а в сърцето на АВСТРАЛИЯ и точно тук има други диви зверове, но не и ЛЪВОВЕ?! И Петър Бобев не само е един от най-добрите , но и най-оригиналните приключенски автори в СВЕТА и по-скоро авторът на „Рудниците на цар Соломон“ може да се поучи от него , а не обратното!

Колкото до липсата на ИДЕОЛОГИЧЕСКИ момент в книгата и това твърдение търпи пълно фиаско.Както във всички свои книги в които участвуват хора и тук,и то особено силно Петър Бобев изразява своето ОТРИЦАНИЕ на обществените отношения където господстват богатството и експлоатацията , нещо повече ТУК той развива и своите ИДЕИ за бъдещето : общество ,където ще е премахнато ВЗАИМОИЗЯЖДАНЕТО! А как се наричат споменатите общества го пише и в най-елементарния ученически учебник!

Накрая за самия роман : в СЪКРОВИЩНИЦАТА на приключенската научно-фантастична литература това е един ГИГАНТСКИ ОПАЛ, много по-блестящ от всичките опали на Нефертити !

Танцуващият дявол от Кони Мейсън

hadoy (8 септември 2012 в 11:58), оценка: 6 от 6

Кнагата е хубдва,сюжетът мисля че се повтаря,но като цяло става за чeтене

Лъжата за шестте милиона от Ричард Харууд

Попов (8 септември 2012 в 11:32)

Пеко те това е истината -> „евреите лъжат, за да вземат повече репарации“ … и всичко това съчетано с много комунистическа пропаганда

Синият залез от Павел Вежинов

s.asenova (8 септември 2012 в 09:05)

Толкова живи детайли, образи и миризми! Можеш да почувстваш всичко четейки тези редове. Павел Вежинов — невероятен! Писан толкова рано, чувства се разликата с по-късните му произведения. Както при всяко негово произведение, след последния ред в ума ти остават толкова много въпроси и едно тежко чувство за неизбежност…

В един есенен ден по шосето от Павел Вежинов

s.asenova (8 септември 2012 в 08:57)

Любимо! Само за едно съжалявам, че не съм се родила достатъчно рано за да мога да го познавам лично! Невероятен ум и въображение, страхотен изказ! Любим автор!

Пир за врани от Джордж Р. Р. Мартин

Mirovk (7 септември 2012 в 21:44), оценка: 6 от 6

Петата част „Танц с дракони“ е излязла Юли 2011. в момента вече пише шеста част с заглавие „Зимни ветрове“, до колкото четох има доста отпаднали персонажи…..

Изкуството да обичаш от Ерих Фром

thereader (7 септември 2012 в 21:40)

Преди години, когато го четях <<Изкуството да обичаш>> по-скоро ме довеждаше до депресия, а не до градивни мисли. Мисля, че е поредната книга от рода на: — прочети и изхвърли веднага! Тази книга навява, към зомбиране на психиката, изхвърляне и отричане на човешкото Аз. Предпочитам Фроид с неговите <<мистерии и сънища>>

Мъжът на моите мечти от Джоана Линдзи

o4ka (7 септември 2012 в 19:25)

Книгата е една от любимите ми…И може би, именно „изсумтяването“ я прави много забавна и интересна за мен…А и сюжета й е забавен като цяло…