Николай Лилиев
Когато нощем…

КОГАТО нощем всред безкрая

извие звездния керван,

обичам смътно да гадая

и да бленувам своя блян:

 

— Дали сама ще се заключи

душата в своята мечта,

да слуша скръбните съзвучия

на безначална чистота?

 

И тоя блясък, тая нежност

на вдъхновеното сърце,

дали ще гаснат в безнадеждност

или ще станат нов прицел

 

за влюбени стрели? — Не зная,

но щом заглъхне сетен звън,

обичам смътно да гадая

и да предричам своя сън.