Христо Фотев
Посвещение в ретровкус

Твоя поглед — далечен и тъмен

заплашително тъмен и млад.

Тоя крак — твоя крак е тъй стръмен —

„Скайлаб“ към самия ад…

* * *

Но живей — съществувай — да бъдеш!

И да дишаш — да не умреш!

Позволявам ти да ме лъжеш

и със нежност да ме предадеш!

* * *

Изведнъж си спомних, че съм жив

и ви обичам!

Но как? Да ви обичам съм забравил аз.

На сън по навик галваничен — изричам

с изпепелен от алкохол и ужас глас.

Но как да ви обичам аз?

* * *

Бавно кервана минава…

мираж след мираж…

Кураж!

Камило моя!