Пейо Яворов
Посвещение

В падения, в подеми тебе китих,

ти бе царица горда много дни;

аз всъде бях и всичко запокитих,

ти с мене скромна се уедини;

на теб аз никога се ненаситих,

на мен ти никога не измени:

света пред тайните ни би се слисал,

другарко моя, моя волна мисъл.

 

Змия коварно мила, желтоока

ти бе — и драг ми беше моя грях;

като желязо хладна и жестока

ти бе — и в мрачна радост те следях

като небето светла и дълбока

ти бе — и нежно в тебе се топях;

като нощта престъпно сладострастна

ти си!… и гина аз в прегръдката ти властна.