Теодор Траянов
Вълшебна нощ

Преди звездите да затлеят,

преди зора да зазори,

мъгли се призрачно люлеят

над самодивските гори.

 

Към тебе тръгвам, буден дебна

какво сърцето ми таи,

а в него лирата вълшебна

безумно звуците струи.

 

В ответ се хоровод възима

по самодивски върхове,

сърцето шепне твойто име,

душата скръбно го зове.

 

Аз знам, че твоят взор посреща

деня над призрачни гори,

и не в роса — в сълза гореща

лъчът на утрото гори.