Константин Величков
VII. С омая чудна грей нощта…

С омая чудна грей нощта. Звезди

една по друга сипят се в небето.

С омая чудна грей нощта. Мечти

и мен изгряват трепетни в сърцето.

 

О, боже мой, защо си обещал

човека на страдания? Тъгата

защо съпътница си нему дал?

Защо в горчила трови се душата?

 

Животът кораб мрачен е, кой плува

в море от сълзи, горести, беди;

безспир метежна буря го вълнува.

 

Защо нощта обсипва се с звезди?

Защо в бедите, сред кои минува

животът ни, примесват се с мечти?