Димчо Дебелянов
Тиха победа

Денят за труд е отреден,

за сласт и мирен сън — нощта,

а що е нощ и що е ден

за нас, изгнани из света?

 

Сурова вярност на дълга

смени живота пъстролик

и сля се радост и тъга,

сроди се малък и велик.

 

Вървим под тежките крила

на буреносна, мощна бран

и върху хиледи чела

чер жъртвен кръст е начертан.

 

Но няма мраз да заледи

топлик жадуващия кълн,

нито ще трепне пред беди

обуреваемият чълн.

 

Че светли тайни дух прозря

и аз обикнах тоя път,

по който земните недра

тъй властно мамят и зоват.

 

— Ти наш си, твоят дълг

е дълг на хрупкавия злак —

в земята майка опознал,

при нея да се върне пак.

 

Венци от слънчеви цветя

в долини слънчеви плете

и в кротък унес чака тя

да дойде нейното дете.

 

— Дойди, но с подвиг увенчай

ти свойта бренна суета

и нека бъде твоят край

една усмихната мечта!

 

Ноще, тъй светло примирен,

аз гледам звездния покров

и тихом се струи над мен

и крепне земната любов.

 

Разстлала се е ясна шир

и в нея странникът недраг

след много бури най-подир

намира своя роден бряг.

 

Там родни сенки с родна реч

посрещат брата и сина,

а нейде гордо и далеч

плющят победни знамена!…