И все пак поуката от тези разсъжденя е очевидна:не трябва да бъдем зависими от своите идеали, не трябва да живеем в надежди, защото това е равнозначно да не живеем настоящия момент.На това са ни учили и древните гърци.
Трябва да приемем злото, то съществува, реално е,примиряваме се но се стремим да избягваме хората, които ни го причиняват и да търсим доброто (тук вече става въпрос за действие, за превръщане желанието в движеща сила към пътя на щастието-динамиката за която говори Ницше ).Не става въпрос да оставаме пасивни в очакане а напротив, се подчиним на инстинктите,на поривите , заложени в нас, за задоволяване на потребностите си.(тук и Фройд и неговите теории са вдъхновени от Ницше ).
На същия принцип, трябва да се примирим с нашата преходност,защото тя е неизбежен но физиологичен процес. Тежко е, защото как да се радваме на живота, знаейки, че опасността от болести и смърт ни грози всяка минута от ежедневието ни? А може би по -щастливи са тези, които живеят с упойващата сила на вярата в задгробен живот?-Аз не!:)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.