Доналд Уестлейк
Роден богат (8)

8

Марк Стърлинг огледа триото от форда, настанено на задната седалка на лимузината. Заприличаха му на трите маймуни — „не съм видял, не съм чул, не съм казал“. Той и съдружникът му Оз седяха с гръб към шофьора, от който ги отделяше дебело звукоизолиращо стъкло.

В гостите им нямаше нищо забележително. Годините, прекарани в работа в завода, с единствено развлечение боулинг през уикенда, бяха оставили отпечатък върху меките им тантурести тела и кръглите затъпели лица. Тениските им бяха подвижна реклама на „Милър Лайт“, „Бъд“ и футболния отбор „Филаделфия Игълс“. На пръв поглед не приличаха на хора, които един наистина сериозен съзаклятник би искал да привлече в редиците си.

Е, така или иначе идеята бе на Марк, а Оз от самото начало даваше на заден и се опитваше да я отблъсне. И сега бе дошъл моментът на истината, скокът в празното пространство, завъртането на рулетката.

— Ами да започваме — отвори уста Марк и се усмихна аристократично на триото насреща с надеждата да го предразположи, макар че гостите им сигурно щяха да са по-предразположени, ако се редяха на опашка пред газова камера, а хората около тях крещяха на немски. — Редно е първо да се запознаем — продължи той и направи елегантен жест към Мийдъл. — Е, Бъди, теб вече те представихме. Мога да те наричам Бъди, нали? Май не използваш често името Алфред.

— Не много често — призна Мийдъл. Той седеше в средата, на мястото на маймунката „не съм чул“, и може би заради това мигаше на парцали.

Време беше да продължи процедурата.

— Аз съм Марк Стърлинг. Приятелите ми викат Марк и се надявам скоро и вие да се присъедините към този кръг. Това тук е Озбърн Фолк, когото и приятелите, и враговете наричат Оз.

— Враговете ме наричат господин Оз — уточни Оз.

— Да, разбира се — съгласи се Марк и озари скулата на Оз с усмивка на професионален парламентьор. — Ако искаш, Бъди, представи ни приятелите си — продължи той и разпери гостоприемно ръце, — пък било то и само по прякор. Това определено ще ни помогне да направим следващата стъпка.

— Аз съм Мак — обади се човекът отляво на Бъди, който трябваше да е „не съм видял“ — или „не виждам“?

Бъди се извърна и изгледа в профил другия си приятел, който приличаше на човек, попаднал в ято кръвожадни комари, които заплашват да го оглозгат до кости, но е решен да не издаде и звук.

— Какво, да не искаш аз да те представя? — попита го Бъди.

— Нямам представа какво става — изплака „не казвам“. — Какво правим тук?

— В момента се запознаваме — осведоми го изключително любезно Марк. — Ако ли пък питате какво правим тук в по-широкия смисъл на думата, мисля, че сме се събрали в това кътче на света, водени от желанието си да отмъстим на един определен господин, по-точно на Мънро Хол.

Мак го изгледа недоверчиво.

— Вие не сте работили за Хол.

Ааа, така значи. Бъди кара колата, но Мак е неформалният лидер. Марк се сети, че точно Мак се беше обадил от задната седалка: „Май трябва да послушаме господина“. Ето защо Марк се обърна към него по-директно и отвърна:

— Да, в интерес на истината не сме работили за Мънро Хол. Слава богу, това поне си го спестихме. От друга страна обаче инвестирахме в „Сомнитех“.

Оз, отляво на Марк, издаде онова „гррр“, както правеше, когато е на път да изгуби партия тенис. Марк го потупа по леко потрепващото коляно и продължи:

— Разпънахме стана си пред имението на Хол точно с идеята по един или друг начин да бъдем овъзмездени за претърпените загуби.

— Ние също — обади се Бъди.

— И вие ли сте инвестирали? — изненада се Марк.

— Всичко — осведоми го Бъди. — Застраховки „живот“. Здравни застраховки. И пенсионни.

Аа, онези неща. Те в крайна сметка нямаха почти никакво значение в големия житейски кръговрат, но Марк си отбеляза, че Бъди и приятелите му може би ги ценят повече, отколкото всъщност струват. Емоционална стойност и така нататък. Постара се да вложи възможно най-голяма доза съчувствие в следващата си реплика:

— Ето, значи сме в подобно положение.

— Аз съм Ейс — каза внезапно „не казвам“, изправи се на седалката като глътнал бастун и сбърчи намусено вежди насреща му.

Марк отвърна с усмивка:

— Приятно ми е да се запознаем, Ейс. Искаш ли да добавиш нещо?

— Откъде да знаем, че не си ченге? — попита Ейс.

Взетата под наем също като линкълна за повече представителност лимузина взе един завой с обратен вираж. Пейзажът бе доволно еднообразен, сякаш за да не отвлича вниманието на разговарящите в колата. Марк надяна най-искрената си и момчешка усмивка и каза:

— Всичко, което мога да кажа, Ейс, е, че никой никога през живота ми не ме е бъркал с полицай.

— Ейс, тези хора не са ченгета — включи се Мак. — Те са рискови капиталисти, нали така им викаха? — Повдигна рунтавите си вежди почти към Марк и добави: — Прав ли съм?

— Отлично, Мак — похвали го Марк. — Да, ние сме професионални инвеститори, макар и на много ниско ниво в сравнение с някои от имената, които четете по вестниците. Имаме своите възходи и падения, като например доста добра печалба от производството на чистачки на задното стъкло на определен джип и неприятна загуба от производството на негорими гирлянди за коледна елха във всякакви разцветки, освен зелено…

Оз отново изръмжа и Марк, елегантно прекрати обясненията.

— Трябва да кажем — продължи той, — че на никоя фирма не сме вярвали повече, отколкото на „Сомнитех“, нито пък сме имали доверие на човек повече, отколкото на онова сладкодумно копеле Мънро Хол. О, да, Оз, знам. Опасявам се, че в този случай малко се надскочихме, така че в момента фирмата ни е срината до основи.

— Лошо — отбеляза Бъди, макар в тона му да не личеше особено съчувствие.

— Да, лошо е — съгласи се Марк. — Двамата с Оз в момента живеем при роднини, което си е неприятно стечение на обстоятелствата откъдето и да го погледнеш. Всички знаят, че за да направиш пари, трябва да започнеш с капитал, а онова, което ни липсва в момента, е точно капитал. Преди да понесем съкрушителния удар вече бяхме изчерпали всички възможни източници за финансиране — както институционални, така и семейни. Мънро Хол ни насърчаваше да инвестираме в „Сомнитех“ много след като самият той вече го е източвал. Да, Оз — каза Марк и отново потупа подскачащото коляно на съдружника си. — Единствената останала ни възможност — продължи той към триото — да възстановим загубите си е като спипаме Мънро Хол… да, Оз, за гърлото. С така набавения капитал ще финансираме няколко твърде изгодни начинания, за които имаме информация. Надявам се разбирате, че не можем да я споделим с вас.

Оз заговори за пръв път. Очевидно бушуващите в него чувства по някакъв начин напираха да излязат през гърлото, защото гласът му прозвуча доста дрезгаво и разтреперано:

— На вас може и да ви е достатъчно просто да го пребиете това копеле, но ние искаме от него да прелее малко кръв във вените ни.

— Да го пребием ли? — попита Мак.

Оу. Нима бяха сбъркали с тези тримата?

— С Оз ви наблюдаваме вече доста време — отново взе думата Марк — и предположихме, че планът ви цели простичко физическо отмъщение. Излъгали ли сме се?

— Зависи — отвърна Мак, който малко късно реши да стане потаен.

— Знам, че наоколо се навъртат и други с подобни идеи в главите — осведоми ги Марк. — Например има един тип, който седи във фоайето на хотел „Либърти Бел“ в Донгенайд с конски камшик в ръка, и разправя на всеки желаещ да го изслуша, че е бивш акционер, изгубил всичко, и че възнамерява да напердаши Мънро Хол с камшика. Нямам представа как възнамерява да напердаши Хол, като си стои във фоайето на хотел „Либърти Бел“ в Донгенайд, но още кисне там.

— Обаче да не го убиете — обади се отново Оз. — Имам предвид вас тримата. Не искам да го убиваме. Не и преди да снесе златното яйце.

Мак се обърна към Марк:

— Каза на Ейс, че никой досега не те е вземал за ченге. Според теб колко хора биха ни сбъркали с убийци?

— Разбрах — отвърна Марк. — От друга страна обаче предполагам, че не висите около имението, за да дишате чист въздух, нали? Сигурно имате някакъв план. Добре, ще направим така — аз ви разкривам нашия, а вие ми казвате вашия, става ли?

Тримата се спогледаха, после Бъди и Ейс погледнаха Мак, а той изгледа Марк и попита:

— Вие ли ще разказвате първи?

— Да, така предложих — съгласи се Марк. — Можем да започваме, ако нямате нищо против.

— Давайте.

Тримата мъже от форда се настаниха удобно на седалката и се приготвиха да чуят историята.

— Мънро Хол — започна Марк — не е източил жизнените сокове на голяма процъфтяваща корпорация заради притесненото си положение. Направил го е поради прекомерна алчност. В интерес на истината Мънро Хол е роден в богатство, както и баща му преди него, а също и бащата на баща му. Нещо повече, Мънро Хол продължава да си е богат въпреки разрухата, която причини около себе си. Някои от роднините, послушали съвета му, вече не разполагат с парите, които са смятали за даденост, но самият той продължава да клечи върху планина от злато.

— И ние искаме късче от нея — заяви Бъди.

— Добре — похвали го Марк. — Винаги е добре, когато партньорите имат обща цел. Нашият план разчита на офшорното състояние на Мънро Хол, което е непокътнато от федералните прокурори и недосегаемо за американските съдилища.

— Офшорно състояние ли? — прекъсна го Мак. — Какво е това?

— Банкови сметки, недвижими имоти, държавни ценни книжа, въобще всякакви активи извън юрисдикцията на американските закони. — Марк махна към затъмнените стъкла на лимузината и добави: — Сигурно сте чували, че подобни места се наричат „данъчен рай“.

— На такива места диктаторите крият заграбеното, преди да ги свалят от власт — допълни Мак. — В анонимни банкови сметки.

— Точно така, в анонимни банкови сметки. Невъзможни са за проследяване, не можеш да ги източиш, не можеш дори да докажеш, че съществуват.

— Не и ако сграбчим Мънро Хол за гърлото — изхриптя Оз.

— Да, това е идеята — съгласи се Марк. — Знаем как работят подобни парични инструменти. В момента, в който стиснем Мънро за гърлото, можем да го принудим да нареди неотменяеми: банкови преводи от неговите сметки към нашите.

— В мига, в който влезе в банка… — Мак поклати глава.

— Няма банки — поправи го Марк. — Всъщност няма да му се налага да ходи никъде. В наши дни най-доброто банкиране е по интернет.

— Как така по интернет? — попита неразбиращо Бъди. — Искате да му хакнем банковите сметки ли?

— Определено не — отвърна Марк. — Точно затова ни е необходимо физическото присъствие на Мънро Хол. Както сигурно сте забелязали, съдружникът ми Оз е доста избухлива личност, така че със сигурност ще успее да убеди Мънро сам да нареди превода на парите. В крайна сметка той отлично знае паролите си, идентификационните кодове и кои пари в коя сметка са.

— Искате да кажете, че ще му запари под задника — констатира Мак.

— Обмисляли сме и този начин на действие — съгласи се Марк, — но трудно ще обясним случаен пожар през юни. Има и други средства. Мънро познава Оз и знае на какво е способен. — Триото от форда огледа подозрително Оз и се опита да прецени на какво точно е способен, но Марк не им даде много време за размисъл. — Сега е ваш ред да разказвате.

Те отново се спогледаха.

— Да им кажем ли? — попита приятелите си Ейс. — Те са двама, така че ако искат да ни изпеят, могат да си бъдат свидетели един на друг.

— Ние пък сме трима — изтъкна Мак — и също можем да ги изпеем. Защо ни е да го правим?

Ейс се намръщи и затърси подходящ отговор, но Бъди поклати глава и каза:

— Хайде, Мак, казвай им, какво толкова.

— Добре — отвърна Мак и се обърна към Марк и Оз. — Искаме да вземем откуп за него.

— Откуп ли? — Марк се замисли. — Тоест искате да го отвлечете, така ли?

— Почти. — Мак кимна към приятелите си. — Всички ние сме членове на ФОСФОР и…

— Извинявайте, на какво сте членове?

— Така се казва профсъюзът ни — обясни Мак. — Две хиляди и седемстотин профсъюзни членове само от ФОСФОР изгубиха всичко заради аферата „Сомнитех“. Идеята е да го хванем и да поискаме откуп за него, но всъщност парите не са за нас. Парите ще идат в профсъюза.

— Десет милиона — допълни Бъди.

— Това прави малко над три бона за всеки профсъюзен член — прецени Мак.

— От неговия джоб — в нашите — включи се и Ейс.

— Знам, че на вас три бона може и да не ви се струват много — продължи Мак, — но на нашите профсъюзни членове ще са им от полза, а и това, ще е нещо като символ. Справедливостта ще възтържествува.

— Това е достойно за уважение — каза Марк и бе искрен. — Признавам, че доста ме изненадваш, Мак. Не очаквах такава самоотверженост. Чувствам се засрамен. Опасявам се обаче, че в плана ви има някои проблемни моменти.

— Да — потвърди Мак. — Не можем да се докопаме до Мънро Хол.

— Не е само това — отбеляза Марк.

Оз направи едно от редките си включвания и каза:

— Кой ще плати за това копеле? И не говоря за десет милиона, а за най-обикновена десетачка. Кой ще се изръси за него?

— Жена му — отвърна Мак.

— Възможно е да си прав за това, Мак — допусна Марк, — но ако тя наистина се съгласи да плати, ще е единствената.

— Един ни стига — каза Мак. — Стига да плати.

— Съмнявам се обаче — възрази Марк. — Откъде ще събере пари жена му, за да плати откупа? От имуществото на съпруга си.

— Точно това е идеята — потвърди Ейс.

— Но — продължи да развива мисълта си Марк, — ако Алисия Хол, така се казва съпругата, протегне ръка към наличното имущество, на Мънро Хол, ако изтегли десет милиона долара от която и да е от сметките му и ги внесе в страната, съдът ще й ги отнеме много преди тя да успее да ги предаде на вас и на… профсъюза ви.

— ФОСФОР — подсказа услужливо Мак.

— Да, на ФОСФОР — съгласи се Марк. — Парите ще стигнат до Алисия Хол, ако тя поиска да ги изтегли, но никога няма да минат през нея. Нашата идея има много по-добри шансове за успех.

— Тогава защо толкова настоявахте да говорим? — зачуди се Мак. — Щом така и така сте си опекли работата.

— Защото — поясни Марк — макар и да имаме шансове за успех, с каквито вие не разполагате, все още не успяваме да ги материализираме. Но ако трима здрави, надарени, изобретателни и, ако мога да се изразя така, благородни мъже като вас обединят силите си с нашите, може би успехът бързо ще ни споходи.

— Още десет милиона за вас — изсумтя Оз.

— Точно така — потвърди Марк. — След като така или иначе ще бръкнем в офшорните сметки на Мънро, няма причина да не хвърлим няколко пачки в касата на, ъъ, аа, вашия профсъюз.

— ФОСФОР — каза Мак.

— Абсолютно.

— Напоследък си мислехме — сподели Мак, — че може би следващата ни стъпка трябва да е директно да влезем в проклетото имение и направо да го хванем.

Марк обърна широката си усмивка към Оз, който като че ли също се позасмя.

— Ето, виждате ли? — установи Марк. — Великите умове наистина разсъждават по един и същ начин.