Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дортмундър (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Road to Ruin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Доналд Уестлейк

Заглавие: Роден богат

Преводач: Петко Петков

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 13.10.2008

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-958-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5153

История

  1. — Добавяне

69

Неделя следобед. На Чък Янси за пръв път му се налагаше лично да дежури на портала и това въобще не му харесваше. Работата му действаше затъпяващо. Бе недостойна за него. И се налагаше да я върши единствено защото Джъдсън Суоп позорно дезертира. Беше изчезнал по някое време вчера следобед и въобще не се появи за нощната смяна на портала. Телефоните се раззвъняха бясно и най-сетне успяха да докарат Морт Песъл да го замести. Това обаче означаваше, че Морт не може да изкара собствената си смяна. Без Суоп Чък Янси не разполагаше с достатъчно хора и се наложи да застъпи дежурството на портала заедно с Хек Фидлър. Е, поне имаше възможност да вгорчи до крайност живота на Хек, но това не му носеше никакво успокоение:

Освен всичко друго дежурството бе ужасна досада. През почивните дни и без това нямаше голямо движение, а сега, след като госпожа Хол бе решила да затвори имението и да уволни всички, с изключение на Янси и хората му, наоколо не се мяркаше жива душа. Поне през първите шест часа от смяната.

Пет минути преди два обаче един невзрачен седан се приближи към бариерата, спря и настроението на Янси се подобри, но само за миг, защото в следващия забеляза кои са хората в колата. Оказаха се двамата цивилни полицаи от криминалния отдел, които се правеха на големи клечки в петък. Лейтенант Орвил седеше зад волана, а колегата му на предната седалка до него.

Янси излезе от караулната да види какво искат тези двамата, защото случаят с отвличането вече бе разрешен, нали?

— Искаме да говорим с Фред Бланчард — осветли го Орвил.

— Сега ще проверя дали е тук — отвърна Янси, защото, честно казано, цял ден не бе виждал никого от къщата. Върна се в караулната, звънна в къщата, където не му вдигна никой, и после пробва в къщата, обитавана от Бланчард, Суоп и другите двама. Там също не отговори никой.

Излезе при колата и съобщи резултата:

— Няма никой.

Орвил кимна, сякаш думите на охранителя потвърдиха някакво черно съмнение.

— Той живее тук, в имението, нали?

— Да, до утре.

— Искаме да огледаме жилището му.

— Ще се наложи да ви придружа — отвърна Янси и подвикна на Хек: — Ей сега се връщам.

Хек кимна и се усмихна, доволен, че ще се отърве от него поне за малко. Янси седна отзад и им каза накъде да карат. По пътя към зелената къща Орвил през секунда надничаше в огледалото към Янси, твърде неблагоразумно за човек, който кара кола.

— Сигурно се чудите защо все още се занимавам с Фред Бланчард при положение че случаят с отвличането приключи — каза накрая лейтенант Орвил.

— Може и да се чудя — съгласи се Янси.

— Може и да си викате — продължи Орвил, — че лейтенант Орвил продължава да си пъха гагата наоколо, защото не успя да хване онзи Марк Стърлинг, но не е така, нали, Боб?

— Абсолютно — подкрепи го другият полицай.

— Марк Стърлинг сам им се натресе в ръцете — обясни Орвил. Дори не успях да му зърна физиономията. Освен него обаче има поне още четирима похитители. И да не забравяме иконома.

— Няма — обеща Янси.

— Ас кого е работил икономът във Вашингтон?

— С Бланчард — осведоми го Янси.

— Точно така! Усъмних се в този Бланчард още в мига, в който го видях. Знаех си, че крие нещо, и възнамерявам да разбера какво.

Спряха пред зелената къща и тя им се стори празна дори още преди да излязат от колата, да потропат на вратата, да я отворят, да влязат във всекидневната и да извикат:

— Ей, има ли някой?

— Никой няма — установи Янси.

— Коя е стаята на Бланчард?

— Нямам представа.

— Е, Боб, явно ще се наложи да претърсим цялата къща.

Янси се запита дали да не поиска заповед за обиск, но какво му влизаше в работата? Освен това се оказа, че няма кой знае какво за претърсване. В къщата нямаше никакви лични вещи. Не бе останало нищо, освен намачкани чаршафи и празни гардероби.

— Значи всички са заминали — забеляза Янси, докато слизаха надолу по стълбите.

— Всички ли? — попита Орвил.

— Новите попълнения.

— Новите попълнения?

— Моят човек от охраната Суоп, Бланчард, новият шофьор и икономът. Е, икономът изчезна преди останалите, разбира се.

— С багажа си ли? — попита Орвил.

— Явно някой му е събрал нещата и ги е взел — отвърна Янси и в този миг в празната къща отекна телефонен звън. — Аз ще вдигна — каза Янси. — Сигурно е Хек.

Хек беше.

— Дойде един човек — каза Хек. — Стар приятел на Бланчард, иска да говори с него.

Старият приятел на Бланчард не приличаше на ничий стар приятел. Висок и кльощав, с руса коса, подстригана по войнишки, като косата на Янси, само дето на този тип прическата му придаваше по-заплашителен вид. Имаше жестоки сини очи, които огледаха шефа на охраната, сякаш е сервиран за обяд шницел.

Преди обаче някой да каже нещо, типът обърна ледения си поглед към Орвил и другия полицай и попита:

— Фред Бланчард?

Янси се зачуди защо си държи ръката до ревера на сакото.

Стори му се, че новодошлият пита кой от цивилните полицаи е Бланчард, но може и да се лъжеше. Орвил явно не се бе сетил за тази възможност, защото отвърна:

— Значи сте стар приятел на Бланчард, така ли?

— О, да — отвърна кльощавият. Имаше някакъв акцент, от който гласът му ставаше остър като нож. — Доста време мина, откакто не сме се виждали.

— Лейтенант, този човек носи оръжие под сакото си — каза Янси. — Хек, застани зад него.

— Слушам.

Кльощавият, изглежда, се стресна.

— Нищо не съм направил.

Орвил може и да беше муден, но явно схващаше сравнително бързо, защото веднага извади пистолета си и каза:

— Лейтенант Орвил, криминален отдел. Ръцете на тила!

— Не съм направил…

— Веднага!

— Тогава ще тръгвам — каза кльощавият, но не сложи ръце на тила си. — Ще намина друг път.

— Боб, обискирай го.

— Не, не, тръгвам си.

— Хек, простреляй го в крака, ако мръдне.

— Готов съм!

Другият полицай обискира кльощавия и се оказа, че носи два заредени глока. Освен тях откриха три портфейла, всеки с различен документ за самоличност, но с неговата снимка.

Орвил бе на седмото небе. Направо му идеше да се разцелува по бузите.

— Знаех си, че ще разнищя историята докрай — възкликна той. — Знаех също, че когато стигнем до края, там ще ни чака Фред Бланчард.

— Имам дипломатически имунитет — заяви кльощавият.

— Не, тук нямаш — отряза го Орвил. — Но все пак си дипломат, така ли? Боб, дали пак си нямаме работа с онова чуждестранно посолство?

— Май си прав — съгласи се другият цивилен полицай.

Орвил се оживи още повече и заби пръст в ребрата на кльощавия.

— Ти и Фред Бланчард, и икономът, и цялата ви пасмина сигурно сте убили и посланика, нали!

Спазъмът по лицето на кльощавия и внезапно изникналият в очите му страх накараха Янси да си помисли, че независимо дали става дума за един и същ посланик, Орвил по някакъв начин е прав.

— Добре, приятелче — продължи Орвил, — сега ще те отведа в участъка да си поговорим и преди да приключим, ще си си изпял всичко, което знаеш за Фред Бланчард. Сложи му белезниците, Боб.

Докато другият цивилен полицай закопчаваше кльощавия, Орвил се загледа отвъд бариерата към общинския път, но явно взорът му стигаше много по-далеч.

— Знаех си, че ще те пипна, Фред Бланчард! Няма къде да се скриеш от мен! Няма място на земята, на което Фред Бланчард да е в безопасност от лейтенант Уилбър Орвил! Да тръгваме, Боб. Тук приключихме.

Край