Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дортмундър (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Road to Ruin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Доналд Уестлейк

Заглавие: Роден богат

Преводач: Петко Петков

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 13.10.2008

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-958-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5153

История

  1. — Добавяне

62

Дали похитителите се обаждат в полицията, че колата им е открадната?

От друга страна, дали Дортмундър държеше да се лута из хълмовете и планините на Пенсилвания и да рискува да привлече вниманието на някое любопитно ченге? Дали искаше да се крие като мишка и да се промъква из гъстите гори, докато не се добере до равнината?

Проблемът бе, че просто не можеше отново да влезе в ролята на Джон Хауард Ръмзи — иконом на убити и отвлечени господари. Имението на Хол сигурно гъмжеше от ченгета, подготвили хиляди въпроси към изчезналия иконом. Освен това бе изчезнал по едно и също време с похитителите и отвлечения и със сигурност щяха да се намерят поне едно-две ченгета, които да полюбопитстват към коя точно от двете категории следва да го причислят. Самоличността втора употреба, дадена му от Джим Грийн, бе издържала проверката на агенцията за подбор на персонал, но дали Джон Ръмзи щеше да преодолее и полицейската мнителност? Май беше по-добре да не разбира отговора на този въпрос.

След като приключи със закуската на Хол и с огледа на хижата, в която го бяха държали като пленник, Дортмундър излезе, за да хвърли едно око на единствената кола, оставена от тъпанарите, а именно зелен буик „Регал“. Запали го с кабелите, тръгна да слиза от планината, загуби се на няколко пъти по черни пътища, които уж водеха някъде, докато в един момент не се оказваше, че просто се въртят в кръг и отново поемат нагоре. Не, не, казваше им Дортмундър, вече бяхме горе, сега искам да сляза за малко на равно.

Най-сетне успя да направи и това с помощта на асфалтиран път, който го отведе до кръстовище с табели. Една пътна карта на Пенсилвания бе завряна в кората на шофьорската врата и с нейна помощ Дортмундър си проправи път през щата и се добра до Шикшини, като внимаваше да се придържа към второстепенни пътища. Съмнителен иконом като него щеше да предизвика поне въпросително вдигане на вежди, а съмнителен иконом в липсваща кола, при това запалена с кабели, щеше мигом да стане център на полицейско внимание.

Второстепенните пътища не се оказаха най-прекият маршрут до къщата на Честър и Дортмундър се озова там след времето за обяд, но това съвсем не бе най-голямата му грижа. Малкият гараж, побиращ само една кола, бе от лявата страна на къщата и той паркира буика пред вратата му. После се приближи до вратата на къщата, натисна звънеца и след минута на прага се появи Грейс Фалън. В първия момент го изгледа изненадано, а после и критично:

— Я се виж само.

Ново отклонение от темата.

— Че какво ми е?

— Ами дрехите ти са хубави — каза тя, — но иначе приличаш на просяк. Брадясал си, целият си в кал, дори не си се сресал.

— Нямам гребен.

— Имаш пръсти — забеляза тя.

А, стига толкова.

— Честър тук ли е? — попита Дортмундър.

— Защо? — намръщи се тя.

— Защото искам да разбера дали колата му е тук — отвърна Дортмундър с пълното съзнание, че единственият начин да се справи с тази жена е да изложи откровено и точно претенциите си. — Колата му ме интересува, защото ако не е тук, искам да прибера ей онзи буик в гаража, а причината да го прибирам в гаража е, че е краден. Сега ясно ли е всичко?

— Е, няма нужда да ми се стряскаш — отвърна Грейс.

— Тук ли е колата му?

— Не — призна тя. — Но съм сигурна, че на Честър няма да му хареса да прибираш крадени коли в гаража.

— Напротив — поправи я Дортмундър. — Повярвай ми.

В гаража на Честър цареше безпорядък, както в повечето гаражи всъщност. Човек би си помислил, че един професионален шофьор ще се отнася по по-различен начин с помещението, в което прибира оръдието на труда си, но не. Все пак имаше достатъчно място, та Дортмундър да вмъкне буика, да отвори вратата — е, малко я чукна в машината за почистване на сняг — и да се измъкне. Завари Грейс да стои все така на прага, намръщена и със скръстени ръце.

Кимна просто ей така, от любезност, и каза:

— Като се прибере Честър, ще преместя буика.

— Чудесно.

— Освен това имаш право, че съм много мръсен. Ако взема душ, какво мога да облека?

— Друга къща — сопна се Грейс.

— Хайде стига де.

Тя се замисли, после въздъхна и се предаде.

— Ще видя какво мога да изровя. Но преди да влезеш, се събуй.

— Точно това се канех да направя — излъга Дортмундър.