Доналд Уестлейк
Роден богат (55)

55

Писалката изтрака на пода и Мънро Хол незабавно пусна металната пръчка на перваза на прозореца, затвори го бързешката и стигна до средата на стаята в мига, в който петимата палячовци отвориха вратата, нахлузили различни маски, и се сблъскаха с враждебния му поглед.

— И сега какво? — попита той с надеждата, че някой ще проговори. Искаше отново да чуе оня глас, същия, който със сигурност бе чувал някъде преди. Гласът му навя неприятни спомени, но това не помогна особено, защото повечето разговори, проведени през последните години, му навяваха неприятни спомени.

Те обаче не проговориха. Никой не отвори уста. Онзи с маската на Франкенщайн носеше лаптоп, а другият, с качулката за ски, щампована с лосове — сгънат лист, който протегна към Хол.

Хол отстъпи назад и не взе листа.

— Знаете ли в каква каша сте се забъркали? — каза вместо това. — Ако ме освободите незабавно, може и да облекчите положението си. Колкото по-дълго продължава това…

Ски качулката пристъпи към него, размаха сгънатия лист и явно настоя да му го даде. Хол скръсти ръце и заяви:

— Ако искате да говорите с мен, говорете.

В задните редици Франкенщайн зашепна нещо на онзи с бандитската кърпа през лицето, а той на свой ред кимна. Същото направиха Хартиения плик и Самотния рейнджър. Хол се опитваше да не изпуска от поглед никой от присъстващите и същевременно да не обръща внимание на сгънатия лист. Видя, че Франкенщайн и Бандитската кърпа тръгват към него и застават от двете страни на Ски качулката. Внезапно двамата се спуснаха напред, сграбчиха го за ръцете, избутаха го назад й го принудиха да седне на леглото.

— Какво пра… Какво правите?

Франкенщайн и Бандитската кърпа стояха от двете му страни и го държаха здраво. Ски качулката пристъпи напред, разгъна листа и го бутна под носа му.

Хол знаеше кога да спре.

— Добре — каза той, — добре, ще го прочета. Можете да ме пуснете, ще си го прочета сам.

Пуснаха го. Ски качулката му подаде листа и Хол зачете:

„Ще се свържеш с офшорните си банки. Ще прехвърлиш суми по банкови сметки, които ще ти дадем. Когато парите са прехвърлени, ще те освободим“.

— Мечтайте си.

Той ги изгледа враждебно, а те се подредиха в полукръг около него и се втренчиха в лицето му, за да видят какво ще направи.

— Докато ме държите тук — заяви Хол, — не възнамерявам да се свържа с никого, освен е полицията. Струва ми се, че имате доста ниско мнение за мен.

Онези се спогледаха. Двама от тях вдигнаха рамене, после всички се извърнаха и тръгнаха към вратата.

Хол скочи и кресна:

— Идете и сами си изкарайте пари! Да не сте посмели повече да идвате да ми хленчите!

Петимата се изнизаха през вратата с лаптопа си, затвориха я и превъртяха ключа.

Хол незабавно потърси писалката и я откри на пода до стената, — вратата я бе изтикала, когато посетителите му влязоха. Това бе алармената му инсталация. Той вкара единия край в ключалката, също както преди, и закрепи писалката така, че да не изпадне от ключалката и същевременно да изтропа на пода, когато някой вкара ключ от външната страна. Системата вече му бе послужила веднъж и със сигурност щеше да го предупреди отново.

Щом „включи“ алармата, Хол понечи да се върне към прозореца, с който се занимаваше допреди малко, но лампата внезапно изгасна.

Ааа, така ли? Той стигна опипом до банята, откри вратата и се опита да светне вътре, но нищо не се случи.

Вътре бе тъмно като в рог и, разбира се, щеше да продължи да е тъмно, без значение дали вън е ден, или нощ. Схващаше замисъла. Не възнамеряваха да го хранят и щяха да го държат тук сам и на тъмно, докато гладът и мракът не го накарат да изпълни условията им.

Е, нямаше да стане тяхната. Хол имаше победи над къде-къде по-корави противници от тези аматьори. Настоящото му занимание не изискваше светлина.

С помощта на стената той се придвижи в тъмното и напипа прозореца, който му трябваше. Отвори го, посегна и откри металната пръчка точно където я бе оставил. Оръжието му представляваше парче желязо, дълго петнадесетина сантиметра, широко два и почти сантиметър дебело. Бе го измъкнал от казанчето на тоалетната. Сега щеше да се наложи да пуска водата ръчно, но това нямаше да е проблем. И без това не възнамеряваше да се задържа тук кой знае колко дълго.

Нямаше да е зле да разполага с по-голям и по-здрав лост, но и този щеше да свърши работа. Хол бавно, търпеливо и неуморно зачовърка между рамката на прозореца и дървения капак отвън. С цялото си същество усещаше, че ще постигне резултат. Нямаше представа колко дълго ще продължи заниманието му, но в един момент почувства по-различна струя въздух, намек за миризма, загатнато движение.

Свеж въздух отвън. Добро начало.