Доналд Уестлейк
Роден богат (43)

43

Хол бе изключително доволен от новите попълнения в екипа си. Тези хора въобще не бяха треторазредни мърлячи, каквито обикновено му пращаше Хенри Купър само защото знаеше, че може да си го позволи — е, в интерес на истината на негово място Хол би постъпил по същия начин, — а напротив, съвсем квалифициран персонал.

Ето например новият охранител, Суоп. Според шефа на охраната Янси новодошлият щял да се окаже солидно попълнение за отбора му. „Ще ни е от голяма полза, ако възникнат инциденти“, така се изрази Янси.

Що се отнася до шофьора, Жилет, дори ужасната госпожа Парсънс му бе поставила висока оценка с характеристиката „много разумен младеж“. Мънро Хол отлично знаеше, че госпожа Парсънс не харесва абсолютно нищо на белия свят, с изключение на Алисия. Знаеше също толкова добре, че въпросната госпожа го мрази от дъното на душата си и използва всеки случай да говори против него на Алисия, ако Алисия й позволи, разбира се, което нямаше да се случи никога. Жена му също така никога не би уволнила старата крава, но добре поне, че не й позволяваше да й мъти мозъка. На Хол не му оставаше нищо друго, освен да не се пречка в краката на вещицата, да яде храната й — между другото учудващо вкусна, при положение че идваше от такива отровни ръце — и да се надява някоя приятелски настроена пневмония скоро да я отнесе.

Икономът, Ръмзи, бе най-проблематичен от четиримата, но това се дължеше на факта, че той просто не приличаше на иконом. Хол непрекъснато си го напомняше. Това, на което най-много му приличаше, бе мижитурка, човек, чиито увиснали рамене и примирено със съдбата изражение биха се проявили най-добре в светлината на полицейските лампи, подготвени за снимка. От друга страна, Ръмзи изглеждаше ентусиазиран и винаги бе точно там, където ти трябва. Не че досега му беше трябвал за нещо, разбира се.

Във всеки случай ударът в десетката се казваше Фред Бланчард, личният секретар. Добре, че не го бе отпратил, без дори да поговори с него. Бланчард се оказа истинска динамомашина и напълно заслужаваше заплатата си, та дори и само за да напомня на Мънро Хол какъв е бил животът му.

В кабинета, на Хол имаше още едно бюро, по-малко, с не толкова хубав изглед, предназначено за секретар, но празно от момента, в който той се бе погребал жив в това имение. В доброто старо време бюрото се обитаваше от поредица жени на средна възраст, работливи като мравки и също толкова невзрачни, които се занимаваха с пощата, телефонните обаждания и програмата на Хол, без да оказват каквото и да било въздействие върху самия него.

Бланчард бе различен. Той бе синоним на „движение“. Първото, което направи, бе да изрови отнякъде стария телефонен указател, да звънне в редакцията на местния вестник „Аргоси Бий“ и да ги абонира за него. На възражението на Хол, че никога не е изпитвал и най-малко желание да се запознае със съдържанието на „Аргоси Бий“, Бланчард жизнерадостно отвърна:

— Трябва добре да опознаем съседите си, господин Хол, защото те ще послужат за трамплин на връщането ни в обществото.

— Ще се връщаме ли в обществото?

— Несъмнено! Е, допуснали сте някои грешки, но кой е безгрешен? Страдали сте и сте изкупили вината си. Светът иска да ви приеме обратно в обятията си, само дето все още не го е осъзнал. Но ще го направи, ще го направи.

Последваха още телефонни обаждания: до агенция, която изготвяше бюлетини с извадки от пресата — „защото искаме да знаем какво говорят за нас, за да можем да поправим грешките“, до местни представителства на национални благотворителни организации с намеци за финансова помощ и свободни помещения за бъдещи прояви, до болници, до доброволни пожарни команди, до бойскаутски организации и тъй нататък.

Хол ставаше свидетел на зов за помощ към обществото от страна на решителен човек — нещо, което никога не би направил сам. Бланчард обаче работеше по въпроса, провираше се ловко из тълпите от другата страна на оградата и това най-сетне вдъхна на Хол надежда за бъдещето.

Проблемът бе, че единственото нещо, в което Хол наистина го биваше, бе да стриже ближния си до кожа. Той бе роден богат, така че подобни операции изглеждаха безсмислени, но освен с богатство Хол се бе родил и с тази странна дарба. Това бе единствената му дарба и единственото нещо, което му доставяше истинско удоволствие.

Щом си придобил широка популярност като маниакален измамник, какъвто бе случаят с Мънро Хол, никога вече не си в състояние да практикуваш занаята, тъй като всички застават нащрек още щом те подушат. Хол вече бе пенсионер, макар и против волята си, и като много пенсионери нямаше абсолютно никаква представа какво да прави със свободното си време. Притежаваше всичко, за което е работил, с изключение на самата работа.

Чакай малко. В промеждутъка между обажданията на Бланчард някой звънна. Бланчард тутакси вдигна телефона и каза любезно:

— Имението на господин Хол, говорите с Бланчард. За кого да предам? Един момент, моля. — Закри микрофона с длан, обърна се към Хол и каза: — Ще трябва да помолим телефонната компания да ни даде апарат с бутон за задържане на разговорите.

— Фред? Кой се обажда?

— А-а, някой си Морисконе, Флип Морисконе. Да? Не?

— Какво, да не би да няма да идва и утре? Дай да видим какво извинение ще измисли този път. — Хол вдигна слушалката на бюрото си и излая: — Хол.

Бланчард затвори.

Флип говореше жизнерадостно както винаги. Явно в крайна сметка срещата с данъчните не беше излязла толкова страшна.

— Здравейте, господин Хол. Познайте какви новини имам?

— Не ме бива много по познаването, Флип.

— Намерих ви учител по езда!

— За коне ли говориш? — попита шашнато Хол.

— Ами не знам какво друго яздите, господин Хол. За коне, разбира се. Казва се Джей Гили и пита дали може да дойде утре следобед. Към два.

— Това е страхотно, Флип.

— Има обаче и още нещо — продължи Флип. — Иска да доведе свой кон, тъй като сте начинаещ.

— Но аз си имам коне, Флип.

— Да, казах му. Неговите коне обаче са специални, обучени са да са кротки с начинаещи ездачи. Ще го докара с личния си фургон и като свърши урока, ще си го откара. Става ли?

— Е, щом така иска, добре. Предполагам, че ще говорим за пари, като дойде, нали?

— Да, разбира се. Само да не забравите да предупредите охраната, че ще идва, господин Хол. Казва се Джей Гили и ще дойде с конски фургон. Утре в два.

— Веднага ще предупредя охраната — обеща Хол. — Благодаря ти, Флип.

— Няма за какво, господин Хол.

Хол затвори телефона и се обърна към Бланчард:

— Фред, звънни на охраната, моля те. Предупреди ги, че утре в два следобед ще дойде един човек. Казва се Джей Гили и ще дойде с конски фургон с кон в него.

— Веднага — отзова се Бланчард и изпълни задачата.

— Яздил ли си някога коне, Фред? — попита Хол.

— Няколко пъти съм залагал на тях — отвърна Бланчард. — И оттогава им нямам вяра.