Доналд Уестлейк
Роден богат (37)

37

В помещението на охраната Морт Песъл представи Малкия на останалите дежурни и един намръщен тип с рошави вежди, Хек Фидлър, каза:

— Ела сега да се запознаеш с шефа.

Оказа се, че шефът пребивава в самостоятелно помещение вдясно от входната врата. Бе по-възрастен от останалите, голям ръбест мъж с напълно плешива глава и бяла брадичка, която наподобяваше четка за дрехи. Името му бе Чък Янси, а ръкостискането — почти толкова крепко, колкото и на Малкия. Морт Песъл ги запозна и излезе, а Янси попита:

— Работил ли си някога в полицията?

— Не — отвърна Малкия. — Основно троша глави.

Янси се усмихна одобрително.

— Твърде е възможно и тук да ти се отвори такава работа. — Но нищо не обещавам. В стаята отсреща, като излезеш оттук, има цял куп униформи. Все нещо ще ти стане. Виждам, че си едричък, но оттук се извървяха доста като теб. Ако не намериш нещо, което да ти става, вземи си най-подходящата и после ще я пратим на шивача в града да я преправи.

— Добре — отвърна Малкия. — Обичам да съм спретнат.

— Знам какво имаш предвид. Още нещо.

Малкия го изгледа очаквателно.

— Новите хора — обясни Янси, — какъвто в случая си ти, поемат гробарската смяна.

— Гробарска ли? Да не би и гробища да си имате?

— Не. — Янси се усмихна мръснишки. — Имам предвид късната смяна на портала. От полунощ до осем сутринта. Ако обичаш да четеш, си вземи книга или слушай радио. Предпочитаме да не гледаш телевизия.

— Няма проблем — увери го Малкия.

— Тук през нощта е пълно мъртвило — добави Янси. — Никой не припарва до входа. През първите две седмици ще караш тази смяна, после ще те включим наравно с всички останали. Доста е скучничко нощно време сам, но все някак ще се оправиш.

Значи щеше да дежури сам на входа от полунощ до осем сутринта цели две седмици. И никой не припарваше насам и не се случваше нищо.

— Няма проблем, ще си прекарам чудесно — увери го Малкия и отиде да си избере униформа.