Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дортмундър (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Road to Ruin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Доналд Уестлейк

Заглавие: Роден богат

Преводач: Петко Петков

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 13.10.2008

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-958-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5153

История

  1. — Добавяне

36

Малкия не обичаше да кара. В интерес на истината той не толкова седеше в автомобила, по-скоро го носеше като палто, което, от своя страна, затрудняваше операции като въртене на волана или пък включване на фаровете. За щастие таксита има навсякъде, така че като се прибра в мотела след интервюто с Мънро Хол и назначението си, той използва телефонния указател, за да се свърже с таксита „Кийстоун“, и каза на диспечера:

— Искам такси. С повечко място за краката.

— Ако искате, ще ви пратим микробус.

— Не искам да спя в него, просто искам, като седна, да има място за краката ми.

— Е, в него има място колкото искате.

— Пращайте го тогава.

Микробусът се появи и се оказа, че е огромна останка от антични времена, сглобена през миналия век и управлявана от човек, който изглеждаше по-възрастен и от машината. Място за краката обаче определено имаше. Нещо повече, отзад имаше място и за багажа на Малкия.

Имението на Хол не бе далеч, но пристигането им предизвика известно объркване и суетене, защото охраната не знаеше как да постъпи с човека зад волана на таксито, понеже нямаше пропуск. Звъняха в Голямата къща и най-сетне се взе решение един от охранителите да се качи в таксито и да придружи шофьора на излизане. Опита първо да се настани отзад при Малкия, но когато установи колко място има, реши да се вози отпред при шофьора.

След караулката пътят се раздели. Едното разклонение водеше напред към къщата, а другото завиваше вдясно покрай оградата. Охранителят каза на шофьора да завие вдясно и се извърна назад към Малкия.

— Наели са те за охрана, така ли?

— Да.

Охранителят — висок слаб мъж с кисело, обрулено от вятъра лице, протегна ръка към задната седалка.

— Морт Песъл.

— Джъдсън Суоп.

Здрависаха се и Песъл бързо дръпна ръката си и я завря под мишницата си.

— Като се настаниш, мини през караулката, за да се разберем за графика и да ти дадем униформа — каза на новия си колега.

Униформата на охраната бе кафява. Малкия кимна одобрително и отбеляза:

— Кафявото много ми отива.

Къщата се оказа боядисана в зелено малка постройка, макар и не толкова малка, колкото настоящата къща на Честър в Шикшини. Намираше се на осемстотин метра от главния вход, сред запусната ливада. Наблизо имаше и други постройки. Вдясно, оттатък електрифицираната ограда, се виждаше второстепенният път покрай имението и колите по него, но шумът им не стигаше дотук.

— Значи ще се видим — каза Песъл, а Малкия кимна в знак, че ще се случи точно това, след което понесе сака си към къщата.

Пристигна пръв, така че можеше да си избира стая, макар че, в интерес на истината, щеше да си избере стая така или иначе. Имаше спалня със самостоятелна баня на първия етаж, а на втория се помещаваха три спални с обща баня. Малкия си избра първия етаж. Къщата бе мебелирана оскъдно, но уютно. Малкия седна на леглото, което запротестира шумно, но се оказа удобно. Удобно за краткия период, през който възнамеряваше да го използва, разбира се.

Разопакова багажа си и отиде в кухнята, за да огледа оставената за тях храна. Установи, че не е много, но не е и лоша. В този момент пристигнаха Дортмундър и Келп с багажа си.

— Намерихме място за колите — каза Келп. — Току-що идваме оттам. Просто е супер.

— Хубаво — одобри Малкия. — Снабди ли се с личен автомобил?

— Естествено.

— Значи можеш да ме закараш до портала — каза Малкия. — Освен това стаята долу е за мен.

— Добре — отвърна Келп, все още не пускаше куфара си. — Значи ей сега ще си избера стая и ще те закарам…

— Защо не ме закараш сега? — предложи Малкия. — Така де, какво да се мотаем.

— А, да, добре.

Така че Келп остави куфара си на пода, а Дортмундър се качи на втория етаж, за да си избере най-хубавата от свободните стаи. Келп и Малкия излязоха. Пред къщата ги очакваше сребрист „Юкон екс ел“ — един от най-големите джипове на „Дженеръл Мотърс“, приблизително с размерите на син кит.

— Винаги съм знаел, че на теб може да се разчита, Келп — отбеляза доволно Малкия и се изкатери на обширната задна седалка.

— Аз пък винаги съм знаел, че мога да разчитам на лекари.